Тъжно e, че по силата на природните закони си отива едно легендарно поколение, което преживя кошмара на най-страшната война и съгради Европа от руините. За останалите живи ветерани 75-годишнината от края на Втората световна война в Европа щеше да бъде грандиозен празник. Намеси се обаче коронавирусът и отмени военния парад и шествието на Безсмъртния полк в Москва послучай 9 май – День Победы, заплануваните на 8 май партита на Пикадили в Лондон и на Тайм скуеър в Ню Йорк, които трябваше да пресъздадат всеобщото ликуване по случай “VE-day” – Деня на победата в Европа.
Тържествата и възпоменанията се преместиха във виртуалното пространство и по балконите. На 25 април с масово изпълнение на песента на съпротивата „Бела чао“ италианците празнуваха 75-годишнината от освобождението на страната от фашизма. На следващия ден французите почетоха паметта на 200 000 свои сънародници – евреи, роми, бойци от съпротивата, хора с увреждания, депортирани в нацистките концлагери. С минута мълчание на 21 април бе отбелязан Денят в памет на 6-те милиона жертви на Холокоста.
* * *
- Ще отбележим достойно юбилейния Ден на победата, след като се убедим, че ситуацията е напълно безопасна. Ще поздравим нашите ветерани и дори сега да не можем да ги прегърнем, ще намерим начин да им кажем възможно най-топлите думи. Духовната сила на този празник винаги ще изпълва сърцата ни, каза в обръщение руският президент Владимир Путин. По различни оценки между 24 и 27 милиона са жертвите на Съветския съюз по време на Великата отечествена война. Така например загива всеки трети от родените през 1923 година младежи.
От същия набор е Мария Галкина, родена в Каменск на Урал. След като завършва курс за медицински сестри през 1943 г. тя започва работа в болница близо до фронта. Болницата следва контранастъплението на Червената армия на запад и се установява във Вилнюс. „От фронта караха ранените – млади мъже с рани в гърдите, в корема; лекарите оперираха, а ние медицинските сестри давахме по половин литър кръв. Макар че фронтовите лекари и фелдшери не атакуваха вражеските окопи и не стреляха в противника, това, което правеха, също е подвиг“.
102-годишната Валентина Румянцева сега е „под блокада“ в дома си в Санкт Петербург заради мерките срещу коронавируса. Тя е преживяла продължилата 872 дни блокада на Ленинград през войната, като лекар патоанатом е правила изследвания с цел да не бъде допуснато разпространението на епидемии в града. По различни оценки през годините на блокадата в Ленинград са починали между 600 000 и 1,5 млн. души – при бомбардировки, от болести, студ, но най-вече от глад.
* * *
Джон Майкъл Уелш – лекарят, открил и изпробвал върху себе си през 1956 г. penicillamine – лекарство за нелечимото тогава заболяване, засягащо черния дроб – синдром на Уилсън, навърши 100 години на 24 април. По време на Втората световна война той служил в Гърция и Палестина. Джон Уелш очаква с нетърпение да паднат ограниченията, за да се срещне с бившите си колеги и с пациенти, чийто живот е спасил. Обещана му е торта от първата пациентка, лекувана с penicillamine, която 64 години по-късно остава в добро здраве.
* * *
Двама братя близнаци станаха жертва на две пандемии в разстояние на един век. 100-годишният Филип Каан е загубил своя брат скоро след раждането им по време на пандемията, обхванала света през 1918 – 1919 г. През Втората световна война Ф. Каан е служил в американските ВВС и е получил ордени за храброст. Участвал е в строителството на кулите близнаци на Световния търговски център. „Историята се повтаря, сто години не са толкова дълъг период“, казвал той, докато следял по медиите случващото се в епицентъра на епидемията Ню Йорк. Според семейството му Филип Каан е починал от COVID-19, макар че така и не дочакал да бъде тестван.
* * *
Български ветеран от войната има по-голям късмет от своя събрат от Ню Йорк. 104-годишният Димитър Спасов от София е бил 4-годишен по време на пандемията от испански грип. Сега се чувства добре, на крака е и още може да се грижи за себе си, научаваме от репортаж на БТВ. По време на войната се е сражавал в Унгария.
Близо хиляда са останалите живи ветерани в България, на възраст от 95 до 105 години, които също имат принос за победния край на Втората световна война. Заради противоепидемичните мерки бяха отменени тържествата през март по случай 75-годишнината на Дравската епопея.
Съюзът на ветераните от войните изпрати трогателно послание до българските медици: „За нашите победи имаше артилерийски салюти. За вашите нещо по-голямо – аплодисментите на българите. На война не е леко, но да си герой в мирно време е още по-трудно. Както през войната целият народ беше наш тил, така и вие имате нашата подкрепа, затова шансовете на кооронавируса намаляват непрекъснато“.
Софи Пинкас от Видин е едва на 18 години, когато заминава като доброволка на фронта. Борбата срещу нацизма и ксенофобията, както и отдадеността на медицината са смисъл на живота й. В края на миналата година доц. Пинкас получи наградата за цялостен принос към развитието на педиатрията, връчена ѝ от Българската педиатрична асоциация. През 1943 г. 13 роднини на Софи Пинкас са депортирани от Скопие и загиват в газовите камери на концлагера Треблинка.
* * *
Едва ли има по-вдъхновяваща история за ветерани от историята на капитан Том Мур. На 30 април той навърши 100 години и рожденият му ден се превърна във всеобщ празник във Великобритания. Първоначално той обяви, че ще обикаля градината си със своята проходилка, докато бъдат събрани 1000 паунда по сметка в помощ на NHS – Националната здравна служба, за борбата срещу епидемията от COVID-19. Eфектът обаче бе толкова голям, че Том Мур продължи да върви, докато направи 100 обиколки и събра рекордната сума от 17 млн. паунда. Междувременно на рождения му ден сумата надхвърли 32 милиона. Забележителното му постижение влезе в Книгата на Гинес с рекорд за най-голяма сума, събрана по индивидуална благотворителна инициатива. През Втората световна война кап. Том Мур е служил в Индия и Бирма.
* * *
Пред британския експедиционен корпус в Египет, Индия и Бирма е изнасяла концерти любимката на войниците Вера Лин. В допитване през 2000 г. тя бе избрана за личността, която най-пълно е олицетворявала духа на ХХ век. В по-късните години Вера Лин активно се занимава с благотворителност в помощ на ветерани от войните, деца с церебрална парализа и жени с рак на гърдата. На 20 март т. г. лейди Вера Лин наърши 103 години и написа в социалните мрежи: „Сегашното време ми напомня за Втората световна война, когато страната ни се изправи пред най-тежките изпитания и въпреки различията си, ние се обединихме като общество и като общност от държави, и се изправихме пред общата заплаха“.
Любимата песен на войниците, изпълнявана от Вера Лин, е We will meet again. „Ще се срещнем отново, не зная къде, не зная кога, но съм сигурна, че пак ще се срещнем в един слънчев ден“, се казва в песента, която днес отново става актуална.
* * *
Безспорно най-високопоставеният ветеран в света е британската кралица Елизабет Втора. Тя е последният жив държавен глава, който е бил на военна служба по време на Втората световна война. Под името Елизабет Уиндзор в началото на 1945 г. 19-годишната принцеса се присъединява към женския армейски корпус. Капитулацията на нацистка Германия на 8 май я сварва на служба като автомеханик. Военната й служба приключва с капитулацията на Япония през август същата година.
В едно от редките си обръщения към нацията, направено в момент, когато броят на смъртните случаи от COVID-19 в Обединеното кралство наближаваше 10 000, Елизабет Втора използва оптимистичния рефрен от песента на Вера Лин: „…Пак ще бъдем заедно с приятелите си и с нашите семейства, ще се срещнем отново“.
