Задайте на Google две думички – coronavirus и paradox, и нагледно ще се убедите колко парадоксално се промени животът ни „под сянката на корона“, по време на пандемия.
COVID-19 отмени всички други болести
които ще вземат реванш след края на епидемията. Свидетели сме на празни лекарски практики, на работещи с намалено работно време специалисти в извънболничната помощ, по-малко са пациентите в специализираните клиники. Особено засегнати са зъболекарите. „Клиентелата е намаляла с 80%“, оплаква се председателят на денталната камара в Билефелд, Германия. Донякъде ефектът е положителен – лекарите се отърваха от постоянното присъствие пред кабинетите на хипохондрици с неясни оплаквания. „Обемът на работата намаля с 40% – по-малко са жертвите на катастрофи, спортните травми, трудовите злополуки“, свидетелства лекар от спешно отделение в Берн, Швейцария. И у нас в „Пирогов“, в Александровска и на много други места отчитат 30% спад.
Оказва се обаче, че коронавирусът се опитва да отмени и инфарктите. Там, където епидемията върлува с най-голяма сила – в Италия и Испания, са регистрирани близо 40% по-малко позвънявания на спешните номера от хора със сърдечни оплаквания. „Човек с инфаркт дойде при нас с дни закъснение, когато настъпилите увреждания са твърде тежки“ (проф. Г. Начев). Британското дружество на кардиолозите нае голяма ПР агенция, за да заостри вниманието върху този проблем и призова: „Не отлагайте посещението при лекар заради опасения, че сме твърде заети да ви обърнем внимание. Пациентите със сърдечни оплаквания продължават да бъдат наш приоритет.“
Пак там, във Великобритания, под знака на корона само един от четирима пациенти се вижда с личния си лекар лице в лице, другите биват лекувани по телефона или с видеоконсултации. Преди година по същото време ситуацията е точно обратната – 75% са посещавали лекарските кабинети, а 25% са консултирани дистанционно. Оказва се, че лекарите, които не са се възползвали от тази възможност, просто нямат лаптопи. „Свидетели сме на бърза и необходима технологична революция. Трябва да се осигури логистичната подкрепа и да се възползваме от този напредък и след като епидемията бъде поставена под контрол, в името на по-добрата организация на работа и за доброто на нашите пациенти“, е един от изводите на допитването сред британските GP.
Кризата дава
стимул за иновации в телемедицината
Смъртността при COVID-19 може да бъде намалена с една трета, особено сред по-възрастните пациенти, ако навреме постъпят в болница, установяват лекари в Бавария, които – заедно с Техническия университет в Мюнхен – са разработили сензор, който се поставя в ухото, подобно на слухов апарат. На всеки 15 мин сензорът отчита витални функции като дихателна честота и пулс, кислородна сатурация и др. Ако при лекаря сигналът е в зелено, значи всичко е ОК, ако е в жълто, пациентът трябва да бъде чут по телефона, ако е в червено – веднага трябва да бъде изпратена линейка и да бъде приведен в болницата.
Медалът има обратна страна
Автомобилни фирми правят рационализации и се опитват да произвеждат апарати за белодробна вентилация, сложна апаратура, състояща се от близо 1500 компонента. В болници в Ню Йорк (и във Видин) дерматолози, офталмолози и психиатри се притичват на помощ на колегите си в отделенията с COVID-19 и лекуват в рамки, надхвърлящи тяхната компетентност. Прилагат се лекарства с недоказан научно ефект при това заболяване, но с доказани сериозни странични ефекти при по-високо дозиране – и всичко това се прави само защото опасността е по-голяма, ако не се прави нищо.
Решения, които биха били предмет на многомесечни ожесточени дискусии, сега се вземат за часове. Представете си, че се обсъжда възможността за дистанционно обучение за ученици и студенти – в нормални времена това едва ли щеше да се случи, но сега времената не са нормални.
Още един парадокс…или реванш:
медицинската професия затъмни всички останали
Аплодираме ги за тяхната саможертва да останат на предната линия въпреки опасността от зараза, величаем ги като спасители, благодарим им, когато ни излекуват. 70-годишен мъж, спасен в Плевенската болница, намери по-точни думи за благодарност дори от Лондонския пациент Б. Джонсън – „Това са хора със златни ръце и златни сърца“, каза жителят на Телиш, Плевенско, по адрес на своите спасители.
Репортер на ББС, допуснат в интензивно отделение в Лондон, получава професионални комплекси: „Пациент трябваше да бъде обърнат по корем, събраха се няколко души, всички в скафандри, отне им доста време, но те действаха толкова внимателно и нежно…Може би няма да успеят да спасят този пациент, защото болестта е много тежка, а те нямат специфичното лекарство, но те дават всичко от себе си. Това, което правя аз, е нищо в сравнение с това, което правят те“.
Често чуваме, че коронавирусът действа егалитарно – той не признава граници и социални позиции, но не е точно така. Във време на пандемия той
осветлява всички наши дефицити
Както тези в здравните системи, така и икономическите неравенства. В Чикаго 72% от починалите от COVID-19 са афроамериканци, които иначе са една трета от населението. Те са по-ниско платени, по-често нямат здравна застраховка и като следствие – по-често страдат от диабет, сърдечно-съдови заболявания и високо кръвно – рискови фактори за по-тежко протичане на заболяването.
Не звучи ли парадоксално – трябва колективно да се изолираме, но физическата дистанция ще ни сближи духовно.
Принудителната изолация може да доведе до тревожност, панически атаки и депресия, не само заради страха от болест и смърт, но и от загуба на работа и доходи. Роди се обаче и такава мода:
романтизиране на карантината
и това е новото хоби на привилегированите, на тези, които могат да си го позволят. Френската писателка Лейла Слимани публикува в Le Monde своя дневник за живота в изолация в имението си някъде в Прованс. Тя разказва на децата си, че сега живеят в приказката за спящата красавица, която трябва да спи сто години, за да не умре, и феите така са го измислили, за да я спасят. „И при нас е така, трябва да си стоим вкъщи и да си почиваме. И както принцът събужда спящата красавица с целувка, така и ние скоро пак ще се прегърнем и целунем“. Тази пасторална идилия предизвика гневни коментари на затворени между четири стени жители на гъсто населената френска столица.
„Когато сме фокусирани върху оцеляването си, сексът е последното нещо, за което се сещаме“, твърди сексолог от Остин, Тексас. След финансовата криза в периода 2008 -2013 г. в САЩ са се родили близо 2,3 млн. бебета по-малко. Изчислението е на базата на предкризисната раждаемост. Други обаче се сещат за „бейби бума“ след Втората световна война.
Сексът като доказателство, че сме живи
Това е феноменът на „апокалиптичното либидо“, научаваме от списанието за мъже Men’s Health, което регистрира 17,8% увеличение на трафика към порносайтове в САЩ след налагането на ограничения за излизане от дома.
Когато са необичайно дълго време заедно, партньорите трябва да намерят начин да се изолират понякога един от друг, съветват психолозите. Организации за защита на
жертвите от домашно насилие
предупреждават, че когато е налице такова насилие, то е систематично – при изолация това е все едно да затвориш в клетка тигъра с неговата плячка. Не е за вярване, но може да се получи и обратният ефект – районът на Меделин в Колумбия е с най-висок коефициент на убийства в света, дълго време след разбиването на кокаиновия картел на Педро Ескобар. След появата на коронавируса и карантината през март са регистрирани „само“ 18 убийства. „Това е историческо постижение за 40-годишен период“, написа в Twitter местният началник на силите за сигурност.
Още един парадокс на принципа „всяко зло за добро“- коронавирусът даде
коз в ръцете на Грета Тунберг
Дали е просто съвпадение с идването на пролетта, или защото наистина е така, но сякаш природата си отдъхва от нас. Настъпи златно време за сеизмологични изследвания – в градовете е тихо, изчезна фоновият шум, породен от човешката дейност, и сеизмолозите могат да „чуят“ и най-фините вибрации на земната кора. Водата в каналите на Венеция е прозрачна, Хималаите се виждат от Индия и Пакистан, въздухът е чист дори над Китай…Нима наистина природата толкова бързо може да забрави, че съществуваме?
Има и „хигиенни“ куриози: медии пишат оди за сапуна – не е ли парадоксално, че вирусът, който заплашва цялото човечество, може да бъде убит от един сапун? (Това не го прочетох в Интернет, а го чух от Любен Дилов – син). Според международно проучване сега човечеството си мие ръцете много по-често и по-дълго. Класацията се води от канадците – 91%, италианците – 86%, французите, британците, американците и едва на шесто място са германците.
Не е куриоз, а феномен
От Нова Зеландия, през Хонконг и Европа до САЩ по време на паническото пазаруване пред касите в супермаркетите се водиха битки за пакети с тоалетна хартия. Вестник в Пърт, Австралия, излезе с подлистник от 8 страници с по-мека хартия, сайтове предлагат калкулатори, в които, ако заложите съответните параметри, сещате се какви, може да изчислите дали запасите ще ви стигнат за 14-дневна карантина. Психолози обясняват, че тоалетната хартия се превърна в символ на усещането, че държим живота си под контрол…темата е огромна и със сигурност ще бъде повод за научни дисертации.
Парадокса в „менажирането“ на кризата
Затворените граници сигурно са радост за окото на националистите, но самата пандемия и нейните икономически последици са глобален проблем, който може да бъде решен само с общи усилия.
Колкото по-добре се справяме с „разсрочването“ на епидемията, толкова повече време ще е нужно за придобиването на колективен имунитет.
Противодействието е успешно, когато агресивните мерки бъдат предприети в момент, когато изглежда, че те не са необходими. Ако то проработи, ще изглежда, че тези мерки не са били необходими.
Колкото по-успешно се справим с пандемията, толкова по-малко ще се поучим от нейните уроци. И тогава със сигурност ще се появи Тома Неверни и ще каже: „Казвах ли ви, че това е един обикновен грип“.
