Психилогическо отражение на карантината
The Lancet,26 февруари 2020 г.
Появата на новия коронавирус и болестта COVID-19 принуди много хора от всички страни да се самоизолират – защото са били в потенциален контакт с инфекцията, или да останат на места, вече поставени под карантина. Решенията как точно да се прилага карантината трябва да се основават на най-добри и доказани практики.
Екип от списанието направи обзор за психологическото въздействие на карантината чрез анализ на данни, налични в електронен вариант. От разгледани 3166 публикации, 24 са включени в обзора. Повечето от изследванията сочат негативно психологическо отражение, включително о посттравматични стрес симптоми, объркване, гняв. Стресовите фактори включват: дълъг престой под карантина, инфекции, страх, фрустрация, скука, неадекватно снабдяване, недостатъчна информация, финансови загуби, стигма. Някои изследователи предполагат възникване и на дълготрайни психологични ефекти от карантината. За тези, които трябва да я спазват, преживяванията са неприятни. Отделянето от любими хора, загубата на свободен избор, несигурността за здравния статус, досадата – всички те могат да доведат до драматични последици. Съобщава се за самоубийства, за натрупване на гняв, за нарушаване на законите като реакция срещу ограниченията.
Карантина означава разделяне и рестрикция за движение на хора, които потенциално са били изложени на заразна болест, за да не се влошава състоянието, както и за да се ограничи рискът от инфектиране на други хора.
Тази дефиниция се различава от термина изолация, който означава разделяне на хора, които вече са диагностицирани със заразна болест, от хора, които не са болни. Така или иначе и двата термина се възприемат еднакво, особено при комуникация в обществото.
Терминът карантина за пръв път е използван във Венеция през 1127 г. във връзка с разпространение на проказа. И придобива гражданственост 300 години по-късно във Великобритания, в битката с „черната смърт” – чумата.
Днес карантина е особено използвано понятие във връзка със заразата с коронавирус и разпространението на COVID-19. Заразата доведе до поставянето на цели градове под карантина /Китай/, а хиляди чужденци, завръщащи се от Китай, бяха принудени да се самоизолират вкъщи или в държавно организирани места.
Това не е новост. Има прецеденти още от избухването на заразата със SARS през 2003 г., когато карантина бе наложена в Китай и в Канада, както и чрез затварянето на цели села в Африка през 2014 г. при появата на Ебола.
Ключови послания от изследваните публикации:
1. Информацията е от основно значение – хората, поставени под карантина, трябва да разберат положението.
2. Ефективна и бърза да бъде комуникацията.
3. Осигуряването на снабдяване – общо и медицинско, не трябва да бъде прекъсвано.
4. Карантинният период трябва да бъде кратък и не бива да бъде удължаван, освен при извънредни обстоятелства.
5. Повечето странични ефекти на карантината възникват от налагането на рестрикции върху свободата на личността. Доказано е, че доброволната карантина се свързва с по-малко стрес и по-малко последващи усложнения.
6. Работещите в сферата на общественото здраве трябва да подчертават алтруистичния ефект на самоизолацията.
СЗО е подготвило добри препоръки как да се вземат и как да се обясняват решенията за налагане на карантина сред населението.
