На 20 февруари т.г. бе проведен Седмият национален фарма форум на тема: „Бъдещето на здравната система – Хоризонт’2030“, организиран от сп. „Мениджър“, под патронажа на Комисията по здравеопазването към НС.
Водещи теми на събитието бяха новите стратегически приоритети за гарантиране на съвременно и качествено здравеопазване, както и ролята на фармацевтичния бизнес за постигането на по-голяма ефективност и устойчивост на системата. Дискутирани бяха иновациите, които носят реална стойност в здравеопазването, технологичната революция и ефектите за сектора.
Д-р Даниела Дариткова отбеляза, че устойчиво развитие на здравната система може да се постигне, когато съществуват диалог и консенсус в обществото, бизнеса, неправителствените организации.
– Промените в сектора трябва да се случват еволюционно, а не революционно. Инвестициите в здравеопазването са инвестиции в бъдещето на нацията, което гарантира едно здраво поколение, каза още тя.
Д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването, заяви, че съвременните здравни системи са изправени пред сериозни предизвикателства.
– Чрез устойчивостта на здравната системата трябва да гарантираме ползи и резултати за хората. През последните 5 години се опитахме да обърнем внимание върху навременното лечение на болестта, хората да бъдат в ремисия и да бъдат социално активни. Новата идея е да живеем без болести. Усилията ще бъдат съсредоточени върху обединяване на повече ресурси и върху инвестиции в превенция, здравно образование, профилактика, скрининг. Целта е да се удължи продължителността на живот без болести с 16 години, обясни той.
За засилване на социалната роля на фармацевтите през следващите 10 години призова председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова. Тя подчерта, че БФС е за устойчивост на системата.
– Не сме за революция, но разчитаме на еволюция. Ще очакваме в сътрудничество с БЛС и институциите да видим българския фармацевт в такава по-социална роля. Аптеката се възприема като търговски обект, но фармацевтичната функция е социална, обясни Стоименова. Тя добави, че трябва да започнем да мислим в посока как с помощта на фармацевтите да се анализира приемът на лекарствата, дали е рационална лекарствената употреба, как се отразява върху пациентите. Където е засилена ролята на фармацевтите, разходите могат да намалеят с 20-30%. Това е посоката за следващите 10 години, каза още проф. Стоименова.
Д-р Иван Маджаров коментира ролята на съвременния лекар, който той определи като „посредник между иновациите в медицината, индустрията и пациентите“.
Адв. Андрей Дамянов, член на Надзорния съвет на НЗОК, обърна внимание на това, че в съвременно здравеопазването пациентът трябва да бъде поставен в центъра.
– Когато българският гражданин влезе в системата, трябва да бъде обслужен така, че неговият проблем да бъде решен, доколкото състояние позволява. Това трябва да става под контрола на неговия лекар. В „Хоризонт’2030“ трябва да бъдат заложени такива мерки, че доверието между лекар и пациент да бъде повишено. Първата стъпка към промяна е въвеждането на електронното здравеопазване, а втората и третата – статистика и финанси, обясни той.
Според Деян Денев, изп. директор на ARPharM, страната ни е изправена пред сериозно демографско предизвикателство и през следващите 20-30 години ще изгуби 40% от работната си ръка.
– Затова инвестициите в здравеопазване са една от най-умните инвестиции, които българското общество може да направи. Те ще повишат благосъстоянието на всеки български гражданин и на страната. Модерното, ефективно и добре финансирано здравеопазване ще ни помогне да живеем по-дълго и в по-добро здраве, за да бъдем полезни на себе си, на семейството, на обществото и на страната, допълни той.
Д-р Маргарита Строкова, медицински директор на GSK България, акцентира върху това, че фармацевтичната индустрия инвестира много в иновации, на второ място след IT сектора и изтъкна:
– Само в Европа в научноизследователска дейност са инвестирани над 4,3 млрд. паунда. За пръв път от 20 години са в ход разработки на нов клас антибиотици. Бъдещето е в персонализираната терапия, подчерта тя.
– Важно е държавата да си колаборира с предприемачите и индустрията, които могат да дадат технологични решения за повишаване на качеството на здравеопазването. Проблемът на повечето здравни системи е, че много неща се правят на парче, каза Мира Ганова, изп. директор на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
Проф. Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория, акцентира върху приложението на генетиката в диагностиката на редица заболявания. Той изтъкна, че чрез генетичен тест може ясно да се открият малигнен процес или рецидиви в онкологичните заболявания. Генетиката е и пътят към персонализираната медицина, изтъкна специалистът.
Проф. д-р Милчо Минчев от Отделението за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, акцентира върху ролята на чек пойнт инхибиторите, разработени през 1992 г. и приети за златен стандарт в имунотерапията на рака.
– След 2000 г. те се използват в онкохематолията и лечението на солидни тумори. Важно е да проучим генетичната предразположеност на пациента, влиянието на микробиома и заобикалящата среда. И най-вече – да възобновим опитите за индуциране на противотуморен имунитет в тези пациенти, при които той липсва, допълни проф. Минчев.
Форумът, събрал представители от всички свързани със здравеопазването сектори, очерта посоки и приоритети.
Предстои дългият път от дискусията до практиката.
