Коментар на доц. Коста Костов – председател на Българското дружество по белодробни болести (БДББ), специално за „Форум Медикус”
- След промените в Закона за лечебните заведения час от белодробните диспансери изчезнаха от картата на страната. В момента в България останаха около десет такива лечебни заведения, които намериха форма и начин да продължат да съществуват като самостоятелни структури. За съжаление обаче и те са на път да бъдат заличени.
Това е резултатът от недомислиците в МЗ, откъдето не искат да се вслушат във вопъла на гилдията. Беше подписан рамков договор, без някой да се допита до председателя и управителния съвет на нашето дружество. Ние не можем да противодействаме срещу този уродлив рамков договор, за който председателят на БЛС заяви, че нищо не можел да направи – подписал го с особено омерзение. Като председател на Българското дружество по белодробни болести искам неговата оставка. Защото, без да ни попита съгласни ли сме, подписа този рамков договор, както и всички неща, които сега диспансерите са принудени да търпят. Още преди два месеца и половина изложих проблемите в писмо до БЛС, на което така и няма отговор. Получихме формален отклик от МЗ, абсолютно сух и формален отговор от НЗОК, но от лекарския съюз – нищо. А съсловната организация е призвана да защитава нашите права, да застане зад нас и да заяви, че тези промени са недомислени.
Не е нормално да бъдат унищожени едни перфектно работещи звена и да им бъде отпуснат бюджет в размер на 26% от средствата, с които са разполагали преди четири години. Така например през тази година специализираната болница по белодробни заболявания в Шумен ще получи 343 хил. лв. по договор с НЗОК за работа по клинични пътеки и 133 хил. лв. – от държавния бюджет, или общо 477 хил. лева. За сравнение през 2008 г. на лечебното заведение са били отпуснати 1,8 млн. лева. И трябва да осъществява същата дейност, вероятно да обслужва повече пациенти и съответно разходите ще се увеличават – за заплати, за консумативи, за поддръжка и т.н. Как е възможно болница с 30 легла, която обслужва регион като шуменския, да съществува при такива условия. В момента те отчитат 46% от пътеките, което означава, че останалите 54% минават за сметка на лечебното заведение – не се отчитат, защото има делегиран бюджет. Излиза, че държавата нехае за пациентите, които са здравноосигурени, а държавната болница трябва да измисли как да осигури средства, за да лекува тези болни.
Всеки вдига ръце и заявява: „вие ще се справите, вие сте страхотни и т.н.” Никой обаче не казва дали фактът, че лечебните заведения ще работят със съответния контингент болни, е императив или е по желание. Защото това, което се отпуска като средства, е едно пожелание.
Истината е, че каквото и да е финансирането на диспансерите, никой не успява да достигне онова ниво, което е необходимо, за да осъществява сравнително прилично дейността, която е вменена.
Голяма част от данните за определени заболявания бяха събирани именно от диспансерите, което бе част от задълженията им. На практика тази дейност в момента е невъзможна. Общият вопъл на управителите на тези структури е, че са оставени на инерцията – да „плуват” в пространството на свободен ход, „без гориво”. По моя информация някои от тях няма да издържат повече от 6 месеца, защото се налага да използват средствата, предвидени за следващите месеци.
Заявено им е, че ако не подпишат договори, няма да получат и това финансиране. На практика лечебните заведения са притиснати до стената. В същото време нито една от структурите не получава помощ от общините.
Както споменах, част от бившите диспансери бяха слети с отделенията в областните болници и на практика изчезнаха от здравната карта на България. Такива са структурите в Сливен, в Смолян и в Кърджали. Това означава, че туберкулозно болните от тези региони „увисват във въздуха”. Как ще бъдат обслужвани хората? Министърът и неговият екип ли ще проследяват пациентите, ще преглеждат близките им и ще ги изследват. Как една възрастна жена от някое смолянско село ще отиде в Пловдив например?
Според новите изисквания и разпоредби на МЗ никой не може да задължи началниците на отделенията по белодробни болести да лекуват пациенти с туберкулоза – нямат право, а и не биха го направили. Защото става дума за специфична дейност – много трудоемка, изискват се специални екипи, оборудване и условия. С това се занимават именно тези болници, които бяха специализирани, разполагаха с необходимите професионалисти и в това направление са по-добри от университетските клиники. Те са висшето ниво в лечението на туберкулозата. Държавата нехае, при условие че страната ни заема едно от водещите места по брой на заболелите. В същото време различни експерти излизат по телевизията и заявяват, че случаите с туберкулоза у нас намаляват и страната ни ще се справи с проблема.
Нищо добро не ни очаква. Започна да се усеща деквалификацията в гилдията, пулмолозите намаляват, защото специалността е неатрактивна.
Вече е налице предложение на управителите на белодробните болници да се съберем пред МЗ на протест срещу уродливите промени, които се осъществяват в нашата здравна система. Ще отправя един призив.
Нека този, който не може и не разбира от тази работа, да не я върши. Защото работата на министъра е не да прави име и бизнес, а да осъществява реформите и да отстоява позициите си. Не познавам министър, който да е паднал на нивото, на което е бил преди. Единствено д-р Божидар Нанев получи удар, но доколкото познавам ситуацията – не оттам, откъдето го очакваше. Обикновено обаче хората се насочват към властта, за да направят име и след това да развият бизнес. Нека някой да има морала да оглави здравеопазването и да служи както на лекарите, така и на системата. В противен случай всички ще си отидат безславно, каквито примери историята познава.
Необходимо е МЗ да извика управителния съвет на БДББ, представители на диспансерите и да вземем едно нормално решение какво ще се случва в гилдията. Защото, ако до няколко месеца не бъдат предприети действия, няма никакъв шанс изградената мрежа да бъде спасена.
Не бива да пропускаме и въпроса за остойностяването на някои клинични пътеки, чиято цена в момента е унизително ниска. Категорично трябва да бъдат взети мерки, за да не бъдат лекарите по белодробни болести дискриминирани и унижавани за сметка на други специалности.
