Вие сте в: Начало // Всички публикации // Избухването на 2019-nCoV заразата – ранни уроци

Избухването на 2019-nCoV заразата – ранни уроци

Още е твърде рано. И наличната информация е твърде непълна, за да очертаем със сигурност много аспекти от избухването на заразата с новия коронавирус 2019-nCoV в Китай. Така или иначе обаче, важни елементи от мениджмънта на тази глобална здравна опасност – а тя наистина е такава според СЗО – стават все по-ясни. Тъй като ходът на заразата се ускорява, време е за първите ранни уроци. Трансмисивността на 2019-nCoV – или поне географското разпространение – изглеждат по-масови и по-широкообхватни, отколкото се очакваше в началото. Защо?

Донякъде това може да се дължи на бързата експанзия на транспортната мрежа на Китай –и по въздух, и чрез високоскоростните влакове. Ухан е транспортен хъб, свързващ районите на запад до Чънгду, на изток до Нандзин и Шанхай, на юг до Гуанджоу и Шънджън, и на север до Пекин. Като се прибави и декемврийският период, когато появата на вируса не бе нито разпозната, нито оповестена, става ясно, че хората, изложени на заразата, са много повече, отколкото бе приемано в началото. Този факт също е повод да се повиши вниманието.

Информацията е от ключово значение за разрастването на заразата. Ние получихме ранни съобщения от китайски журналисти, че настойчиво търсят точна информация от китайските власти. Журналист от там дори написа: „По някакви причини става много трудно да осигурим местни експерти, които да говорят пред медиите, макар всички да знаят, че хората се нуждаят да чуят повече именно от специалистите”. Някои наблюдатели изразиха мнение, че независими инфекционисти и специалисти по обществено здраве се страхуват да изразяват мнението си, ако то не е одобрено от китайските власти. Вероятно може да се разбере желанието на китайското правителство да направлява потока от точна информация към обществеността. Но ако този поток е ограничаван или просто непълен, би било приемливо /и със сигурност мъдро/ да се дадат повече възможности на експертите – чрез медиите – да отправят своите съвети, да тушират общественото напрежение.

В Китай здравната реакция бе впечатляваща, макар на моменти да изискваше особено тежки решения – затваряне на входове и изходи на градове, стриктна изолация, забрани на определени видове контакти. Остава обаче необходимостта – за да бъде атакуван зародишът на причините, е нужно да бъде ограничен рискът от предаване на заразата от животно на човек. Това означава концентрирани усилия да бъдат затворени източниците на предаването на заразата – животинските пазари с лоша хигиена. За да стане това обаче, се изисква огромна културална трансформация в китайското общество, чието мнение не бива да бъде подценявано. Но това е единственият сигурен път подобни огнища на зараза да бъдат избегнати в бъдеще. За да запазят своите граждани, както и за да повишат глобалната здравна сигурност, китайските политически лидери би трябвало ясно да заявят готовност да ерадикират този вид пазари.

Разбираемо, фокусът бе поставен върху ограничаването на заразата с 2019-nCoV. По-малко внимание обаче бе отделено на необходимостта от ефективна клинична експертиза за осигуряване на достатъчна грижа за вече заразените хора. Вирусната пневмония, причинена от 2019-nCoV, се оказа изключително тежка. Разбра се, че една трета от първите съобщени болни, инфектирани с 2019-nCoV, се нуждаят от настаняване в интензивни звена, защото развиват респираторен дистрес синдром. Ясно е, че дори страни с голям брутен вътрешен продукт и с технологично развити здравни системи трябва да полагат големи усилия, за да осигуряват нужните интензивни грижи за голям брой болни с тежките усложнения от новия вирус. Китай има добре развита болнична система, но осигуряването на квалифицирани кадри за интензивни грижи е ограничено. Какво биха могли да направят китайските власти, съвместно с международната медицинска общност, за да разширят възможностите за оказване на медицински грижи при остри състояния, за да осигурят опитен болничен персонал, подготвен да посрещне нуждите на инфектираните пациенти? Този въпрос също изисква спешен отговор.

През 2003 г., когато се появи SARS, китайската система за здравна научноизследователска работа бе фрагментирана и лошо координирана. Днес не е така. Днес научната общност на Китай реагира със скорост и експертиза, за да изследва и докладва в реално време хода на събитията, като осигури важни общественоздравни, клинични и вирусологични данни в помощ на националния и глобалния отпор на заразата. Изследователската работа понякога изглежда лукс, особено когато държавите са заети да инвестират в базисна първична медицинска помощ. Но появата на 2019-nCoV показа фундаменталната важност на изследователската дейност за всеки ефективен обществен и здравен отговор. Когато и тази епидемия бъде овладяна, СЗО – с подкрепата на всички свои членове – трябва да удвои усилия и да направи здравните научни изследвания интегрална част от универсалното здравно покритие. Избухването на 2019-nCoV доказа, че изследователската работа спасява живот.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.