Знаем, че нежелана лекарствена реакция (НЛР) е всеки вреден и/или нежелан ефект на лекарството, приложено по лекарско предписание в терапевтични дози. 95% от НЛР са дозозависими – например сънливост и седация, предизвикани от приемане на бензодиазепини, барбитурати, седиращи Н1-блокери. 5% от НЛР са дозонезависими – дължат се на индивидуална чувствителност.

Различават се следните групи НЛР: тип А (augmented); тип B (bizarre); тип C (chronic); тип D (delayed); тип E (end of use); тип F (failure of therapy).

Реакциите от тип А са предвидими, наблюдават се често. Те са дозозависими и са свързани с механизма на действие на лекарството. Могат и да бъдат предвидени. Характеризират се с ниска смъртност. Дължат се на странични ефекти, вторични ефекти, токсични ефекти, нежелани ефекти или са свързани с лекарствени взаимодействия.

Реакциите от тип B са непредвидими, наблюдават се рядко. Те не са зависими от дозата, не са свързани с механизма на действие на лекарството, не могат да бъдат предвидени. Характеризират се с висока смъртност. Дължат се на алергични реакции, псевдоалергични реакции, идиосинкразия, лекарствен интолеранс.

По литературни данни 5% от хоспитализациите се дължат на нежелани реакции. НЛР са пета причина за смъртност в болниците. 197 000 са смъртните случаи годишно в Европейския съюз, причинени от нежелани лекарствени реакции. Социалната цена е около 79 млрд. евро годишно.

Основната класификация на реакциите на свръхчувствителност е тази, предложена още през 1963 г. от Gell и Coombs, която разделя тези реакции на познатите четири типа:

Тип I – реакции на незабавна свръхчувствителност (бърз тип) , отнасящи се до IgE-медиираното освобождаване на хистамин и други медиатори от мастоцити и базофили;

Тип II – реакции на цитотоксична свръхчувствителност с участието на антитела от типовете IgG и IgM, свързани с повърхностни антигени на клетките и последващо фиксиране на комплемента;

Тип III – имунокомплексни реакции, индуцирани от циркулиращи имунни комплекси антиген-антитяло, които се отлагат в посткапилярните венули, също с последващо фиксиране на комплемента;

Тип IV – реакции на забавена свръхчувствителност – клетъчно-медииран имунитет.

Най-честите причинни фактори за реакциите на незабавна свръхчувствителност са: различни аероалергени (полени, животински пърхот); лекарства; ужилвания от насекоми; латекс и храни.

Алергените могат да бъдат цялостни протеинни антигени или нискомолекулни протеини с възможности да предизвикват IgE реакция.

Лекарства, които най-често предизвикват анафилактични НЛР, са: пеницилини, ваксини и серуми, ACE-инхибитори (ангиоедем), НСПВС (уртикария).

Лечението се определя от типа и тежестта на НЛР, като H1 и H2-рецепторните блокери и кортикостероидите се прилагат при повечето болестни състояния, както и отстраняване на причинния фактор и специфична алергенна имунотерапия, ако е приложима. При анафилаксия – интубация или трахеостомия за дихателните пътища, адреналин, интравенозна реанимация, вазопресори, автоинжектор (AnaPen, EpiPen).

Реакциите от забавен тип варират от леко протичащи – морбилоподобен обрив, макулопапуларни екзантеми и фиксирани лекарствени екзантеми, до сериозни животозастрашаващи състояния – еритема мултиформе, Stevens-Johnson синдром, токсична епидермална некролиза (болест на Лайл) и DRESS синдром (лекарствен раш с еозинофилия и системни прояви).

Най-честите провокиращи медикаменти са НСПВС, антибиотици, сулфонамиди, антиконвулсанти, антиретровирусни средства.

Псевдоалергичните реакции обикновено проявяват същите симптоми като алергичните, но не са причинени от алергени. Те не са реакции с участие на антитела, а са предизвикани директно от определени въздействия. Тежестта на реакцията зависи от дозата. Псевдоалергична реакция може да настъпи от свръхколичество на хистамин в организма, което се случва след консумация на богати на хистамин храни (някои видове сирена, риба, колбаси и др.), някои медикаменти или хранителни добавки.

Клиничните симптоми са практически идентични с тези на IgE-медиираната НС и включват ангиоедем, уртикария, бронхоспазъм. Налице са също стомашно-чревни прояви и анафилаксия (по-рано назовавана анафилактоидна реакция).

Вероятно едни и същи ефекторни механизми и клетки (базофили и мастоцити) участват при тези процеси. Въпреки това няма доказателства за предизвикване на специфични имунологични феномени, а кожните тестове и изследванията за антитела обикновено са отрицателни.

Най-честите неалергични реакции са предизвикани от нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ).

Някои реакции към лекарства възникват поради ензимен дефект или дефицит. Това се наблюдава при реакциите на тежка свръхчувствителност към сулфонамиди и ароматни антиконвулсанти.

Въпреки високата честота на нежеланите реакции към лекарства, алергичните реакции са относително по-рядко срещани. Около 80% от нежеланите реакции са тип А или предвидими лекарствени реакции, които са обясними чрез познатата фармакология на медикамента. Голяма част от тип Б или непредвидимите реакции се дължат на непоносимост към лекарството (обикновено настъпваща при ниски дози), идиосинразия или псевдоалергия, която се предизвиква от директно освобождаване на медиатори от мастоцити и базофили. Останалата част от тип Б реакциите са имунологично обусловени, т.е. дължат се на истинска лекарствена алергия.

Цел

Да се представят резултатите от проучване на нежеланите токсоалергични реакции, причинени от лекарства, при пациенти, лекувани в Клиниката по токсикология, отделение за възрастни, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Материал и методи

Ретроспективното проучване обхваща период от една година – 1 януари 2016 г. – 31 декември 2016 г. Всички случаи на нежелани токсоалергични реакции, причинени от лекарства, са анализирани по отношение на пол, възраст, клинично протичане, лечение и изход от заболяването.

Резултати

Броят на пациентите с нежелани токсоалергични реакции, причинени от лекарства, хоспитализирани в отделението за проучвания период, е 184. 56 от тях са мъже (30,44%) и 128 жени (69,56%), на възраст от 18 до 85 години.

Основните групи медикаменти, индуциращи нежелани реакции, са:

l антибиотици – при 88 пациенти (47,82%);

l нестероидни противовъзпалителни средства – при 29 пациенти (15,76%);

l аналгетици и антипиретици – при 21 пациенти (11,41%);

l други лекарства – антиконвулсанти, хранителни добавки, ACE-инхибитори и др. – при 46 пациенти (25,0%)

Най-често причиняващи токсоалергични реакции са антибиотиците от групата на:

l пеницилините – при 37 пациенти (42,04%);

l линкозамидите (клиндамицин) – при 30 (34,09%);

l цефалоспорини – 11 случая (9,68%);

l хинолони – 7 случая (7,95%);

l други – 3 случая (3,40%).

Клинична характеристика

Животозастрашаващ анафилактичен шок е наблюдаван при 11,41% от пациентите (21 случая).

Ангиоедем – оток на лицето и шията, клепачите, устните, езика или ларинкса, е наблюдаван при 53 (28,80%) лица.

Всички пациенти са с изявени кожни симптоми.

Заключение

l Резултатите от настоящото проучване показват, че антибиотиците са най-честата причина за нежелани тежки токсоалергични реакции;

l Пеницилините са водещата група антибиотици, индуциращи нежелани токсоалергични реакции;

l Животозастрашаващите събития – токсоалергичен шок, ангиоедем, представляват значителен дял от нежеланите лекарствени реакции;

l Проучването подчертава значението на продължителното медицинско образование по тази тема.

Доц. Юлия Раденкова-Саева, Клиника по токсикология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”