Според резултати от проучване от Бостън, Масачузетс – мигрената с аура е също толкова рискова за инсулт, колкото високото кръвно налягане, тютюнопушенето, диабетът и затлъстяването.
– Наистина сравних мигрената с аура с другите рискови фактори (високо кръвно налягане, тютюнопушене и др.) и установих, че честотата на болните с инсулт и мигрена е доста висока, казва водещият изследовател д-р Тобиас Кърт.
Известно е, че мигрената е хронично заболяване, което се характеризира с повтарящи се пристъпи от едностранно пулсиращо главоболие, съпроводено с гадене, повръщане, фото- и фонофобия. Тя е едно от най-често срещаните типове главоболия и засяга приблизително 10% от населението, като жените страдат три пъти повече от мъжете. Мигрената е с ненапълно изяснена етиопатогенеза, вероятно е мултифакторно заболяване, което се влияе от генетична предизпозиция, екзогенни и ендогенни провокиращи фактори и др. Някои автори фокусират вниманието си върху хормонални проблеми, менструалния цикъл при жените, промяната в автономните функции, тютюнопушенето, смяната на климата, силните стресови ситуации, преумората, психическото и физическото пренапрежение, някои храни като шоколад, ядки и др. Дълго време се поддържаше становището, че причината за това главоболие се крие във вазоконстрикцията на съдовете в мозъка, последвана от вторична вазодилатация на същите съдове. Други автори смятат, че мигрената се предизвиква вследствие на корова депресия, която се разпространява и предизвиква промяна в мозъчния кръвоток. Има автори, които приемат, че важно значение има обмяната на калция в организма. Най-разпространената патогенеза е свързана с участието на серотонина (5-hudroxytryptamin). Това е т.нар. „хормон на щастието“, който иронично при пристъп на мигрена увеличава концентрацията си в организма (серотонинът се отделя от тромбоцитите). В междупристъпния период концентрацията на серотонин е ниска. Когато в ЦНС хормонът се изчерпи, настъпва вазодилатация и се появява типичното пулсиращо главоболие. Според учените високото ниво на серотонин в мозъка е защитен механизъм, което обяснява добрия ефект от терапия на мигренозния пристъп със серотонинови агонисти. Всички тези теории не могат напълно да изяснят причината, следователно проблемът с назначаването на адекватна терапия остава.
Клиничната картина на мигрената включва пристъпи с продължителност от няколко часа до 2-3 денонощия. Честотата на самите пристъпи е от един до няколко месечно. Мигрената се разделя на два вида: мигрена без аура и мигрена с аура. При мигрената с аура главоболието се предхожда от корова или стволова неврологична симптоматика, която е кратка по продължителност. В повечето случаи се касае за „зрителна аура“ – сцинтилиращи скотоми, които първоначално са централни, после се местят в периферията на зрителното поле. Аурата може да се изяви и с парестезии, афазия, хемипарези, световъртеж, тинитус, диплопия, дизартрия, атаксия и др. След аурата се появява мигренозното главоболие, със или без светъл период между тях. По своята характеристика главоболието е много силно, интензивно, едностранно, пулсиращо и локализирано най-често в слепоочието, с разпространение към челната и тилната област. Усилва се при физически усилия. Най-тежката форма е „мигренозен статус“, когато пристъпът продължава повече от 72 часа, независимо от провежданата терапия. Приема се, че точно това състояние довежда до мозъчни инсулти.
Самата мигрена с аура има три форми:
- фамилна хемиплегична мигрена – налице е хемипареза и мигренозна аура. Но хемипарезата е напълно обратима;
- ретинална мигрена – на първо място са монокуларни скотоми и временна слепота;
- Офталмоплегична мигрена – изявява се с диплопия и птоза на клепачите. След спирането на главоболието симптомите постепенно се възстановяват.
Диагнозата се поставя само по анамнестични данни и според общия вид на болния по време на пристъп. За поставянето на диагноза мигрена са необходими поне 2 пристъпа с аура или 5 пристъпа без аура. Задължително е преди поставянето на диагнозата да се изключат други причини за главоболието. Диференциалната диагноза е трудна и продължителна: съдови заболявания, тумори, травми на ЦНС и др.
Лечението включва терапия на пристъпите и профилактика на заболяването. Необходими са смяна на стила на живот, избягване на провокиращи фактори, избягване на т.нар. „мигренозни храни“ – сирене, какао, шоколад, ядки, сок от южни плодове, консервирани храни, алкохол, лекарства. Нужно е подобряване на психичното и емоционалното здраве на засегнатите. Профилактика се прави при честота на пристъпите над 3 месеца. Използват се следните медикаменти: бета-блокери – пропранолол в дози 40 до 160 мг; калциеви антагонисти – флунаризин 2 по 5 мг; трициклинови антидепресанти – амитрипталин 25-75 мг, имипрамин и др.; НСПВС – напроксен в доза 2 по 250 мг/дн.; антиконвулсанти – депакин 600-1200 мг/дн. Тези лекарства се взимат 2-3 месеца. Ако лечението е неефективно, се преминава към друга група.
Терапията на мигренозния пристъп трябва да започне възможно най-рано.
1. Напроксен – 500-1000 мг/24 ч или ибупрофен – 1200 мг/24 ч. Започва се с най-леките, после се преминава към по-силните лекарства.
2. Ergotaminum tartaricum. Dehyrdroergotamin tab. – 1, 2, 4 мг, ампули 0,5 мг. Постепенно дозите се увеличават, най-ефективно е парентералното приложение или чрез назален спрей. Използва се комбиниран препарат с кофеин.
3. Пресинаптични агонисти на серотониновите 5-HT рецептори (триптани). Препаратът се нарича Natratriptan tab. 2.5 мг-5 мг/дневно. Ефектът настъпва бързо, това е нов препарат и с по-малко странични ефекти. При липса на ефект от първата доза може да се вземе след 4 часа.
4. Антиеметици – те потискат гаденето и повръщането: метоклопрамид (Деган) 10 мг табл. Домперидон (Мотилиум) 10 мг – 3х1.
5. Най-важен е режимът в покой в изолирана от шум и светлина стая.
Според представеното проучване от д-р Кърт на Международния конгрес по главоболие през 2013 г. участие са взели 27 860 жени за период от 15 години. Всички жени са били на възраст след 45 години, без сърдечно-съдови проблеми при започването на изследването.
В началото на проучването 5130 жени са диагностицирани с мигрена, от които 40% са докладвали за мигрена с аура. През това 15-годишно проучване учените са установили 528 инсулта (430 исхемични, 96 хеморагични и 2 неизвестни). Средната честота на инсултите на 1000 жени е 1.2 (1.0 за исхемичните и 0.2 за хеморагичните).
Смята се, че мигрената с аура в голяма степен е допринесла за увеличаване на риска от всякакъв вид инсулт. Другите познати рискови фактори за инсулт са: повишено систолно налягане над 180 мм/Hg, body mass index над 35 кг/м 2 или по-висок, наличие на захарен диабет, фамилна обремененост за миокарден инфаркт, тютюнопушене. Честотата на инсулт при тези рискови фактори спрямо 1000 жени в това проучване се доближава до честота на жените с мигрена и няма значителни разлики.
Д-р Кърт коментира: „Според нашите данни мигрената с аура е също толкова силен рисков фактор както високото кръвно налягане над 180 мм/Hg, затлъстяването, наличието на диабет или активното пушене. Всичко това е нещо ново, което ние, лекарите, не сме забелязали в миналото.“ Той добавя още, че “ Мигрената с аура не е малък рисков фактор, както всички си мислехме“. В таблицата е отразена честотата на инсултите спрямо рисковите фактори при 1000 жени.
Д-р Кърт разглежда тези данни от позитивната им страна. Пациентите с мигрена с аура знаят за своя по-висок риск и могат да се консултират със своите лекари по въпроса, да се назначи терапия, понижаваща риска от инсулт. Изследователят смята, че данните могат да бъдат тълкувани със същата сила и за мъжете.