Вие сте в: Начало // Всички публикации // Науката спасява човечеството

Науката спасява човечеството

– Уважаема проф. Бояджиева, как бихте характеризирала състоянието на медицинската наука днес – тенденции в света, проблеми у нас?

– Медицинската наука в света се развива много бързо в основните си направления: клинични и експериментални. Всекидневно някой от изследователските екипи представя нови факти за медицината, за патогенеза и лечение на заболяванията, за профилактика и епидемиология, за нови гени и техни протеини и т.н. В света се работи усилено върху натрупване на знания, нови диагностични и клинични методи, фармакотерапия и други лечебни методи върху ракови, имунни, инфекциозни, невро-психични, сърдечно-съдови, белодробни, репродуктивни и др. – както социалнозначими заболявания, така и редки синдроми. Голям напредък има върху молекулярнобиологични, генетични и епигенетични характеристики на посочените заболявания. У нас има колективи, които продължават да извършват съвременни научни изследвания, въпреки известната на всички ситуация с проблемите в науката и здравеопазването. Ние имаме много силни умове в медицинската наука, но всички знаем, че силната наука не се прави само с „дъждовна вода”, а трябват средства, финанси и подкрепа от институциите.

Първият проблем в науката у нас е „безпаричието”- проблем във всички сфери на живота ни. Например – химикалите за изучаване на имунни функции са скъпи – само един т.нар. ЕЛИЗА кит струва около 600-800 евро, с него могат да се определят само 48 проби, защото всяка проба се поставя за сигурност в две гнезда на плаката. Това не е достатъчно за нищо – дори за т.нар. пилотен експеримент. Един университетски научен проект у нас не може да покрие закупуването на необходимите химикали и реактиви за значимо научно изследване.

Много сериозен проблем за последните 4-5 години бяха неприятностите, недоразуменията, липсата на достатъчно средства от конкурсните изследователски проекти към МОН. Там възможностите бяха по-добри, но аз се сблъсках с т.нар. „шуро-баджаначество” по веригата на оценки и определяне кой проект да бъде финансиран. Държавата абдикира от грижата за наука, бюджетните средства бяха малко и недостатъчни, добавени бяха проблемите с управлението на тези средства от МОН. Груби нарушения в разпределението на финанси за наука бяха дискутирани преди 2 години, спря се финансирането за период от 1 година. Каква вина имат българските учени, че някои чиновници са обвинени в различни нередности и недопустими неща?

Много сериозен проблем в науката е грижата за млади учени. Заплатите им са много ниски, обидно ниски. Това води до решението на много способни млади хора да напуснат държавата и да се занимават с наука по света. България загуби много млади учени за последните 25 години. Според статистиката – около един милион млади учени и специалисти са напуснали Родината ни.

– Каква според Вас е ролята на европейските грантове и проекти в помощ за усъвършенстването в научните изследвания?

– Много голяма е ролята на  европейските грантове и проекти за науката у нас. Те са конкурсни проекти, печелят се от колективи с голям и доказан опит. Нашият научен екип в Катедрата по фармакология и токсикология има опит с три големи Европейски проекта по IV и VII рамкова научна програма. Тези проекти са полезни както за науката, така и за младите специалисти, така и за пациентите у нас. Ние също печелим международни грантове, катедрата е на едно от първите места по активност и успех в конкурсите за научни изследвания.

– Моля да разкажете за Вашия опит и за дейността по проектите, върху които работите в момента?

– Опитът е значим както у нас, така и в САЩ и Европа. От 1993 г. до настоящем съм гост-професор на 2 университета в САЩ – Washington State University и Rodgers University. Работих и продължавам изследванията върху повече от 10 големи проекта на националните институти по здравето на САЩ. Изследванията са свързани с най-съвременни направления на медицинската наука в областта на ендокринни заболявания, мозък и мозъчни нарушения, заболявания на репродуктивността, имунология. През последните 8 години фокусираме върху стволови клетки и тяхното приложение за лечение на ракови заболявания. Нашият екип в САЩ предложи програма за клетъчна терапия на раковите заболявания, която в момента се обсъжда на държавно ниво. Научноизследователската дейност в България не е спряла през последните 25 години, въпреки работата ми в САЩ. Нови проекти, които се разработваха през тези години, са върху епилепсия, профилактика на захарен диабет и затлъстяване, механизми на взаимодействия между микроглия и неврони, роля на свободните радикали във фармакотерапията на заболяванията и други. Един от големите европейски проекти беше свързан със създаване на програма за многоезичен виртуален пациент, която се патентира в различни държави и ние сме партньори. Голям успех е и спечеленият преди 2 години европейски проект PREVIEW, с който помагаме на много пациенти с предиабет и затлъстяване. Проектът е спечелен с още 6 европейски държави и основната цел е да изработим програма – доктрина за профилактика на захарен диабет в Европа. Научноизследователската работа изисква време, бих казала почти денонощна работа, знания и опит. Характерното за мен е, че аз обичам да обучавам младите хора. У нас имам над 10 докторанти, много специализанти. В САЩ съм съ-ръководител на повече от 10 докторанти и 40 специализанти. В САЩ работих и по самостоятелно спечелен голям научноизследователски проект. Заключението ми е, че този огромен труд доведе до голям опит, познания и до много полезни за медицината нови факти, методи и възможности за лечение.

– Ще се съгласите ли, че фундаментална наука вече трудно се прави от един екип и в един колектив? Какво партньорство е печелившата формула за развитието на научните изследвания у нас, в европейски и в световен мащаб?

– Да, съгласна съм. Фундаменталната наука навлезе в нови съвременни направления на генетика, епигенетика, молекулярна биология. Работата се извършва с много скъпи апаратури, реактиви и изисква добро заплащане на изследователите. Конкурентността в тази област е значима и всеки екип се стреми да направи максималното достижение във фундаменталната наука. Например, ние през последните години фокусираме върху епигенетика на заболяванията и епигенетика във фармакотерапията – ново направление, което ни дава възможност да партнираме с други държави. Големите европейски проекти са успешни, защото е мъдро решението да се обединяват партньори от различни държави. Така успехът е по-значим и най-важно – приносът за здравето на хората е по-голям. Наука не се прави само защото трябва да извършваш някакви научни изследвания. Съвременната наука се движи с огромна скорост. И ако се захванем с нея, трябва да бъдем със скоростта на водещите и да даваме прогрес за хората. Моята голяма критика е към правенето на наука, която е „еднодневка”. Това означава да правиш малко научно изследване, което не е значимо и не води до бъдеща полза за пациенти, медицина и общество. Има хора у нас, които искат да се хабилитират с подобни статии, без да има значимост на техните достижения. През последните години това навреди на прогреса в много звена. Ако се направи справка, ще се види средният брой публикации на година за различни университети и различни катедри. Нашата Катедра по фармакология и токсикология на Медицинския факултет към Медицинския университет в София е водеща по т.нар. наукометрични показатели. Медицинският университет също е водещ. Ректорът на университета изключително много насърчава, изисква да се извършват научни изследвания на най-съвременно високо равнище, да се публикуват достиженията ни във водещи международни списания, а ние – професорите, да обучим качествено младите хора на наука. Подчертавам това, защото ръководството на една институция определя силата на научните изследвания.

Но има и нещо друго много важно – държавата. Както посочих, за мен държавата е „мащеха” за науката в България. Няма тази подкрепа към различни научни институции, каквато получават колегите в други държави. Ръководството на министерството невинаги обръщаше внимание на значението на науката за държавата ни. Историята показва, че в най-трудни времена на човечеството държавните лидери са отделяли голямо внимание и средства, за да се развива науката. И така са създадени мощни институти в света. У нас – обратното, милиони ще се заделят за подслушване на телефони (това не предотврати терористичните актове в годините), а за наука – жълти стотинки. Критична съм, защото зная каква голяма е грижата на държавата за развитие на науката в САЩ, Германия, Холандия, Англия, Дания и т.н.

Необходимо е новото правителство и следващото след него и т.н. да укрепят работата на МОН, да създадат условия и фондове за финансиране на наши научни проекти, да не сменят непрекъснато политически министри и експерти в министерството. Текучеството на ръководителите се отразява много зле на всяка работа. Назначаването на хора с тесни мирогледи, без значим опит в наука и образование само защото са „висши партийци”, е пагубно за всяка област на нашето общество. Ако приемем, че образованието и науката са водещи за силата и съвременното развитие на нацията ни, то трябва да наведем глави и да кажем, че имаше много големи трудности през последните 25 години. Достигаше се дотам, че значими учени с големи приноси бяха наричани „феодални старци” от едно момченце, поставено на висок ранг. Обиди се сипеха към хора, дали много за наука и образование, принуждава учените да манифестират, за да има милост към тях от държавата и т.н. Това не е науката, която искаме да имаме у нас. Държавата трябва да цени и уважава учените, хората, посветили денонощно живота си на научни изследвания и приноси за здраве и общество.

– Каква според Вас трябва да бъде ролята на държавата в подпомагане и насърчаване на научните медицински изследвания у нас?

– Аз споделих своето становище за последните 25 години.  Без да се повтарям, ще кажа, че държавата трябва в най-скоро време да обмисли по-голям бюджет за наука и образование, както и възможности за българските научни звена да участват в големи европейски проекти. Държавата трябва да съдейства на българските институции, които правят наука с информация, средства и т.н., за да се включат в конкурсните проекти. Посочих голямата грешка за спиране участието на различни научноизследователски институти в последния конкурс на МОН/2014. Представете си, че в един от тези институти има силни идеи за голяма иновация, но държавата със своето решение е спряла възможността проектът да участва в конкурса и да бъде финансиран и изпълнен. Това е грубо нарушение на прогреса на науката у нас, което не се е правило от големите диктатори в близкото ни минало.

Държавните институции кооперират с различни международни институции, включително на Европейския съюз, и получават информация за възможности да се включваме в конкурси с научни проекти. Зная, че през годините чиновници (за някои казват, че не разбирали английски език) поставяли тези важни информации в папки, без те да достигнат до българските учени. Това е възпрепятствало възможността да се включваме в различни конкурси на международно ниво. Така са ощетявани България и способните в науката българи, поради незнание, незачитане на работата от поставени на дадени длъжности хора. Подчертавам го, защото, ако в държавата няма на ръководните места за наука знаещи и можещи хора, ние няма да можем с години да си помогнем. Все така ще вървим бавно, с огромни усилия ще постигаме успеха си, а младите ще бягат от родината си.

Аз съм оптимист, мисля, че изминахме много труден период и взехме своите уроци. Мисля, че е време да се поправят грешките в управлението на науката и образованието. Те могат обаче да се поправят, когато се ръководят от хора, доказали своя опит, знания, възможности и прогрес за наука, образование, здравеопазване, обществено развитие. Науката е много важна за икономиката и липсата на иновации задълбочава икономическите кризи в света. Науката е спасявала човечеството в много трудни времена и трябва грижа за научния прогрес у нас. Вярвам, че ще дойдат хора с мироглед, с точни и ясни програми за наука и образование, което ще даде тласък в развитието на цялото ни общество.

Въпросите зададе Дарина СТОЕВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.