Лечението на рака на белия дроб все по-често се определя не само от вида и стадия на заболяването, а от конкретните генетични характеристики на тумора. Това е един от основните изводи от Световната конференция за рак на белия дроб – WCLC 2026, проведена в Сеул, Южна Корея. Представител на КОЦ в Пловдив бе д-р Антоанета Томова. Тя споделя:
- Вече говорим не просто за рак на белия дроб, а за различни заболявания, които имат свои генетични особености и изискват различен подход. Колкото повече знаем за конкретния тумор, толкова по-точно можем да изберем лечението. Подобни форуми са изключително полезни, защото се събират специалисти от целия свят и коментират най-новите факти и методи за лечение, обяснява д-р Томова.
Сред най-значимите данни са резултатите при пациенти с промяна в гена EGFR, който участва в контрола на растежа и деленето на клетките. Когато в гена настъпят определени изменения, те могат да стимулират развитието на тумора и едновременно с това да се превърнат в конкретна мишена за лечение. При пациенти с такава промяна и оперативно отстранен тумор 74% от получилите таргетна терапия са живи осем години след операцията, спрямо 58% в контролната група. Това показва защо генетичното изследване има значение още в ранните стадии на заболяването.
Нови възможности се очертават и при промени в HER2 – ген, който също участва в растежа на клетките и при определени изменения може да подпомогне развитието на рака. При пациенти с такава мутация таргетна терапия задържа заболяването без прогресия средно 14.3 месеца спрямо 8.3 месеца при стандартното лечение. При промяна в друг ген – ROS1, ново лекарство показва отговор при 94% от пациентите, като особено сериозни са резултатите при разпространение на заболяването в мозъка.
Именно това е смисълът на таргетната терапия – за разлика от лечението, което въздейства по-общо върху бързо делящите се клетки, тя е насочена към конкретна молекулярна особеност на тумора. Това е причината молекулярната диагностика да става толкова важна. Чрез нея търсим специфичните промени в тумора, които могат да ни покажат кое лечение има най-голям шанс да бъде ефективно, посочва още д-р Томова.
- Съществена промяна се очертава и при дребноклетъчния рак на белия дроб. Нови данни показват, че при подходящи па-
циенти редовното проследяване на мозъка с магнитен резонанс може да бъде алтернатива на профилактичното облъчване и да намали неблагоприятните ефекти върху паметта и мисловните функции. При повторна поява на заболяването нов клас лекарства също сочи по-добра преживяемост спрямо досегашната стандартна терапия.
- Посоката е ясна. Не търсим най-много лечение, а най-точното лечение за конкретния пациент. За това са необходими прецизна диагностика, правилно проследяване и избор на терапия според биологията на заболяването, обобщава д-р Томова.