София, 1 октомври 2021. Nintedanib има доказан ефект при лечение на интерстициална белодробна болест (ИББ), асоциирана със склеродермия (ССк). Новото показание вече е включено в кратката характеристика за употреба на медикамента. Nintedanib е антифибротичното лечение с най-широки показания при ИББ. В допълнение към одобрението за употреба при свързана със системна склероза ИББ, nintedanib е първото и единствено одобрено лечение и при други хронични фиброзиращи интерстициални белодробни болести с прогресивен фенотип.
Това беше обявено на на-
ционална интердисциплинарна среща „100 години традиции и иновации в пулмологията с Boehringer Ingelheim“, в която експерти в областта на пулмологията, ревматологията и образната диагностика от цялата страна обсъдиха предизвикателствата в клиничната практика. Основните теми, засегнати в научната програма, бяха свързани с грижата за пациентите с идиопатична белодробна фиброза (ИБФ), ролята на функционалната диагностика при ранно диагностициране на фиброзиращи интерстициални белодробни болести, както и гледната точка на пулмолога, ревматолога и рентгенолога при лечението на пациенти със системна склероза и фиброза. Акцент на срещата бе представяне на новата индикация на nintedanib за лечение на пациенти със свързана със системна склероза ИББ и резултатите от клиничното проучване SENSCIS®.
Събитието беше открито от генералния мениджър на Boehringer Ingelheim за България д-р Йоханес Фаркас, който отбеляза, че за своята повече от стогодишна история със стогодишно портфолио в областта на респираторната медицина компанията винаги е имала мисията да променя парадигмата в лечението на белодробните заболявания и да създава медикаменти, които да обхващат широка част от тях – ХОББ, астма, интерстициални белодробни заболявания, идиопатична белодробна фиброза, свързана със системна склероза ИББ, други хронични фиброзиращи ИББ с прогресивен фенотип, както и терапия от първа и втора линия на специфични мутации при рак на белия дроб:
- През последните няколко години Boehringer Ingelheim стана лидер в тази терапевтична област. Клиничните проучвания продължават и ние имаме амбицията да работим за откриването на още терапии, които да допринесат за промяна на медицината в бъдеще. Общата ни цел винаги ще бъде да подобряваме качеството на живот на пациентите, които страдат от тези респираторни заболявания, за да имат те по-здрав и независим живот, добави той.
Доц. Диана Петкова, зам.-председател на Българското дружество по белодробни болести (БДББ), от Катедрата по белодробни болести и алергология към Медицинския университет във Варна, която бе и модератор на онлайн събитието, отбеляза, че според бялата книга на Европейското респираторно дружество всяка година 2/3 от милионите смъртни случаи в ЕС се дължат на респираторни заболявания, което води до над 6 млн. хоспитализации годишно и повече от 43 млн. пациентодни, прекарани в болница. Тя припомни, че ИБФ и ИББ изобщо са хетерогенна група от остри и хронични белодробни заболявания, характеризират се с прогресивно образуване на фиброзна тъкан, нарушавайки дихателната функция и оксигенация на кръвта, с прояви на дихателна недостатъчност и бърза смърт в рамките на 3 до 5 години без адекватно лечение. Най-често срещаната форма е идиопатичната белодробна фиброза (ИБФ), която засяга възрастната популация.
- Клиничните проучвания на nintedanib, които стартират през 2013 г., имат за цел да отговорят на съществуващите предизвикателства и неудовлетворени нужди при белодробната фиброза. За тези няколко години става ясно, че времето от появата на симптомите до диагностициране на ИБФ и на интерстициалните болести е доста дълго – средно 13.6 месеца или повече от 1 година за пациентите с това нарушение. Времето, което е нужно за образната диагностика да докаже диагнозата, също не е кратко, а за 20% от пациентите то е повече от 1 година. Съвременници сме на промяна на парадигмата и промяна в подхода за лечение и прогнозата за пациентите с ИБФ, заяви доц. Петкова.
Според проучванията 71% от пациентите с ИБФ с леко увреждане на белодробната функция не получават одобрено антифибротично лечение. Експертите препоръчват да се започне антифибротична терапия рано – още при диагностициране на ИБФ, независимо от стадия на заболяването. Ранното диагностициране и стартиране на лечението са от решаващо значение за дълго-срочната прогноза.
- Наличието на антифибротично лечение, което забавя прогресията на заболяването прави ранното диагностициране и терапевтичното повлияване по-клинично значими от всякога. Серия от клинични проучвания, сред които INPULSIS® и INPULSIS®-ON показват, че ефектът на nintedanib по отношение на забавянето на прогресията на ИБФ се запазва над 4 години, така че и в краткотраен и в дългосрочен план можем да сме сигурни, че приложението на антифибротичния медикамент nintedanib обезпечава на пациентите добро лечение, което е свързано със съхраняване на белодробната функция, допълни доц. Петкова.
Ефектът на nintedanib се допълва и от неговия профил на ефикасност по отношение на значимо понижение на риска от остри екзацербации с 47%, повишаване преживяемостта и качеството на живот, и сигнификантно намаление на риска от смърт.
Проф. Благой Маринов от Медицинския университет в Пловдив представи ролята на функционалните изследвания при ранното диагностициране на фиброзиращи интерстициални белодробни болести. В изложението си той посочи, че очакванията към функционалната диагностика са големи що се касае до стадирането на ИББ, като минимумът от функ-ционални изследвания при ИББ включва спирометрия и измерване на дифузионния капацитет, а показателите FVC, TLC и DLCO са най-подходящи за мониториране на заболяването. Кардио-пулмоналните тестове с натоварване (КПТН) могат да се прилагат, когато има неубедителни данни от HRCT и статичните белодробни обеми, както и за определяне на инвалидността.
Системната склероза и новостите, свързани с интерстициална белодробна болест от гледната точка на ревматолога, бяха обект на презентацията на д-р Десислава Калинова, от Клиниката по ревматология на болница „Св. Иван Рилски“. Нейното изложение беше свързано с възможността за прилагане на лечение на фиброзните белодробни заболявания при системната склероза с анти-
фибротично средство, с което вече се лекуват пациентите с ИБФ.
- Темата е свързана с една от сериозните прояви на прогресивната системна склероза, каквато е интерстициалната белодробна болест. Това е един сериозен здравен проблем и съответно нуждата от нови терапевтични възможности съществува, подчерта д-р Калинова. – Прогресивната системна склероза е клинично хетерогенна, мултисистемна, прогресираща автоимунна болест, която се характеризира с увреждане на микроциркулацията и отлагане на съединителна тъкан в кожата и върху вътрешните органи. В най-новите консенсусни становища на европейските експерти се посочва, че MMF, CYC и nintedanib са възможности за първа линия на лечение при ССк-свързана с ИББ. Изготвен е алгоритъм за лечение въз основа на модифициран процес Делфи. Експертите са категорични, че nintedanib може да се използва при започване на лечение или при ескалация на лечението, самостоятелно или в комбинация с MMF, допълни тя.
Основният акцент в научната програма „Нова ера в терапията на свързаната със системна склероза интерстициална белодробна болест“ бе представен от доц. Венцислава Пенчева, ръководител на  от Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести на МФ в София, УМБАЛ „Александровска“. Тя започна с опре-делението, че заболяването системна склероза, познато още като склеродермия, е системно автоимунно заболяване, характеризиращо се с ендотелна и фибробластна дисфункция и с имунологични нарушения. Общата заболяемост в световен мащаб варира от един до двама на 10 000 индивида, като за различните географски ширини съществуват известни различия. За България липсват официални данни, но според специалистите приблизителният брой на пациентите с това заболяване е около 450. Отношението жени/мъже е 4/1, а пикът на заболяването е основно във възрастовата група
45-55 години, като не се изключва заболяването да започва в по-ранна възраст (около 25 години). Приблизително 25% от пациентите развиват сериозни белодробни усложнения до 3 години след диагностициране, а около 60% от свързаната със склеродермия смъртност се дължи на интерстициално белодробно заболяване.
През 2019 г. са публикувани резултатите от клиничното проучване SENSCIS®, които обобщават приложението на nintedanib за лечение на свързана със системна склероза ИББ. Резултатите показват, че
nintedanib забавя спада на белодробната функция с 44% (41mL/година) спрямо плацебо, отчетен чрез ФВК за период от 52 седмици. Данните сочат, че профилът на безопасност и поносимост на nintedanib е сходен с този при пациенти с идиопатична белодробна фиброза (ИБФ).
- SENSCIS® ни даде неоспорими доказателства, че nintedanib има положително влияние при лечение на интерстициална белодробна болест, асоциирана със склеродермия, и това определя включването на показанията в кратката характеристика на медикамента. Отчетеното намаляване с 44% в спада на белодробната
функция спрямо плацебо при тези пациенти показва значително забавяне на прогресията на заболяването. Данните от проучването представляват добра новина за медицинската общност и дават надежда на пациентите със склеродермия и ИББ, тъй като до този момент нямаше одобрена те-
рапия за заболяването, заяви доц. Пенчева.
Ефикасността на nintedanib се доказва не само в проучването SENSCIS®, но и в различни други проучвания, проведени до момента. Изпитването INBUILD®, което включва по-различна популация на ИББ с прогресиращ фенотип, показва, че nintedanib забавя спада на белодробната функция с 57% спрямо плацебо за цялата популация, като се оценява годишният спад на форсирания витален капацитет (ФВК) за период от над 52 седмици.
Проучванията INPULSIS®1 и INPULSIS®2, които включват пациенти с ИБФ, също отчитат 49% забавяне в намаляването на ФВК при употреба на nintedanib спрямо плацебо и намаляване риска от екзацербации.
- Nintedanib е антифибротичното лечение с най-широки показания при ИББ. Вече има натрупан над 80 000 пациентогодини опит в световен мащаб от 2014 г. досега. Одобрението за употреба на nintedanib като първо и единствено одобрено лечение на пациенти със свързана със склеродермия ИББ е истински пробив и посреща в голяма степен неудовлетворени до момента медицински нужди, заключи доц. Пенчева.
Темата „Системна склероза и белодробно засягане през погледа на рентгенолога“ беше представена от проф. Галина Кирова – началник на Клиника по образна диагностика в Токуда болница.
Синтезирайки препоръките за образната диагностика при пациенти със системна склероза, проф. Кирова подчерта колко е важно да се проследява пътят на пациента от първите симптоми, през личния ле-
кар, до насочването към център, специализиран за пациенти с белодробни заболявания, до дефинитивно поставена диагноза. Всички пациенти със системна склероза трябва да преминат на скрининг за увреждане на белия дроб чрез изследване с компютърна то-
мография с висока резолюция (HRCT), а също така трябва да имат изходни данни за своята функция на дишането.
- Поставянето на диагнозата на този етап се прави чрез установяване на категорична находка от високоразделителната КТ и се обсъжда направената ехография. Поради все още малкия опит обаче, както и поради липсата на патолого ехографска корелация, не е прието методиката да влезе в образните методи на просле-дяване. Функцията на дишането и клиниката остават като подкрепящи методи, тъй като в началото на увредата на белия дроб се наблюдава дисонанс между функцията на дишането, клиничната изява и морфологичните промени. Важно е, според тежестта на засягане, задължително да се използва повече от един индикатор, посочи още проф. Кирова.
Референциите по темата са
на разположение в редакцията.