Вие сте в: Начало // Всички публикации // Устойчив растеж чрез модерни решения

Устойчив растеж чрез модерни решения

Д-р Лучия Добрева – управител на МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище, пред „Форум Медикус“

– Как сте, д-р Добрева?

– Благодаря, много добре. В работна треска съм, защото започнахме да действаме на много високи обороти. От новата година отчитаме 100 процента използваемост – дори над 100 процента понякога, на 320 легла. Дори те понякога не стигат, защото има интерес от пациентите, което за нас е много важно. Показва, че пътят, по който сме тръгнали, е правилният. И преди съм казвала, че работим за пациентите и нашето мерило е дали те ни предпочитат. Много са пациентите на болницата, които се завърнаха от чужбина – от Турция главно, от Германия – идват със своите очаквания.

– Ако правилно разбирам, говорим за сферата на онкологичната практика?

– Да, в онкологията работим съвместно с проф. Кристиян Манеголд от Хайделбергския университет. Наложихме немски протоколи в работата, европейски стандарти. За съжаление не можем да приемем всички желаещи болни и се налага понякога да бъдат записани в листа на чакащи. Това удължава съответно и нашите работни дни. Но целта е да постигнем излекуване. Разработихме наличната модерна апаратура, внедрихме стереорадиохирургията и стереорадиотерапията, 4D-апаратурата. Първият пациент беше колега, той обясни, че е направил проучване. И е видял не само апаратурата, дошъл е и заради цялостното комплексно отношение към онкологично болните. В сферата на диагностиката също се постига много – идват болни от цялата страна. При нас ние задължително диагностицираме, независимо от това дали болният постъпва с препоръчан метод за лечение. За всеки болен изработваме индивидуален лечебно-диагностичен план – обсъжда се с болния, ако той ни се довери, започваме да изпълняваме алгоритъма. Много е важно да подчертая, че в сферата на онкологията работят перфектни специалисти, което също има значение. Лекарите със специалности, с квалификации в чужбина имат внушителни биографии. Така се стигна и до първото признание от фондация „Св. Иван Рилски“ – те наградиха д-р Росица Кръстева – началник на Отделението по медицинска онкология, за принос. И екипът на Уни Хоспитал прие тази награда като отличие за всички. Защото ние вече сме един екип – когато един член е награден, всички са радостни и щастливи.

Ще подчертая още, че терапевтичните клиники също започнаха да работят много добре. И там се оформи листа на чакащите. Този проблем – недостиг на легла, стана сериозен за лечебното заведение. Дори някои пациенти, избрали болницата, са изключително огорчени, че трябва да чакат. В инвазивната кардиология например има много пациенти, а и постиженията са значими – добри са резултатите и от диагностичните, и от терапевтичните интензивни кардиологични дейности. В гастроентерологията се наложи да увеличим леглата – бяха 10, станаха 15. Ясно е, че според наредбата това се случва в началото на годината. И ето днес (11 април – б.р.) разговарях с началника на гастроентерологията, който сподели, че тези легла не достигат. Но, за съжаление, трябва да мислим за това догодина.

Ендокринологията също се развива много добре. Вътрешното отделение работи в две направления – пневмология и нефрология. Тясна е връзката с диализното отделение. Диализата, знаем, се занимава и с хронична бъбречна недостатъчност, а съвместно с реаниматорите те реагират при остра бъбречна недостатъчност.

– Присъствах на една кръгла маса за оценката на медицинския труд, където се каза, че измерител не може да бъде само обемът работа, броят на преминалите болни и т.н. Измерител трябва да бъдат резултатите. Как според Вас се дефинира понятието добри резултати?

– Правим непрекъснато – веднъж седмично – преглед на медико-статистическите показатели, на качеството на медицинската дейност, на хирургичната дейност. Всеки ден на т.нар. брифинг – наред с оперативната програма анализираме преминалите пациенти. Освен това организираме много консилиуми. Мисля, че има нещо много добро, което постигнахме в болницата, което се наложи и стана практика. Лекари от различни специалности работят съвместно, търсят се помежду си, консултират се в името на това да определят най-доброто за пациента. Мисля още, че измерител на резултата е и увеличаващият се непрекъснато брой на пациентите – това също е резултат.

– Очаквахте ли, че така ще стане?

– Очаквах, но не за толкова кратко време. Като отчетем факта, че болницата не е в голям град (това е първият мащабен здравен проект извън големите градове), мислехме, че ще има развитие, но не толкова голямо. Сега лекуваме болни от цялата страна – и от Северна, и от Южна България. Когато паднаха големите снегове, с блокирани пътища, пациентите се обаждаха да си отлагат часове – и за диагностика, и за лечение. Важното е да бъдем убедителни в усилията да лекуваме правилно и качествено болния. Важни са отношението и вниманието. Стремим се – постигнали сме в някаква степен това отношение, което болните очакват.

Всички тези предпоставки, насложени към перфектната апаратура, към специалистите, които са много добри, съответно показват, че това е успешният модел.

– Хирургичните клиники също отчитат повишена активност?

– Те са ми слабост, тези хирургични клиники. Те са 9 на брой. Работи се в 6 зали, изключително съм благодарна и на началниците на тези клиники и отделения, които много търпеливо, с много разбиране подреждат оперативната програма. Помага и фактът, че работим по 12 часа планово. Нашите операционни зали са пълни до вечерта в планов порядък. Мисля, че добрият вариант, който сме разработили, е максимално планово натоварване на операционните маси за 12-часова работа. Няма проблем, защото всяка маса е обезпечена с апаратура, със специалисти. Ако има спешност, винаги има готовност в една от операционните зали – това наложи да направим още една операционна зала, която е също рентген защитена. В целия операционен блок има три рентген защитени зали, което дава възможност за много неща.

Когато извършваме преглед на дейността, прави впечатление, че нивата на компетентност, които имаме, апаратурата, специалистите са предпоставка за големите възможности.

Организираме се така, че когато има пациент със спешни нужди, той да бъде във фокуса, а всички специалисти съответно да „се въртят“ около него. Защото осъществяваме голяма мобилност и не разхождаме болния от едното до другото място. Той е във фокуса – чрез подвижните спешни колички, чрез визитиращите колички специалистите отиват при пациента. Това е вече практика.

В Детското отделение работят педиатри със специалност, те имат и по две специалности, с допълнителни квалификации. Работи се всичко в областта на педиатрията, без инфекции – нямаме такова отделение. Дори имаше момент, в който и педиатричните легла не достигаха и това беше много драматично. Направихме си организация, част от по-големите деца минаваха в залите за наблюдение в спешно отделение.

Алгоритъмът при спешен пациент – кой кого вика, как го прави, вече работи, сега се борим с времето. В района има тежък травматизъм – шоковата зала се ползва, за съжаление. Има и отравяния. Работи се по триажите. В спешното отделение кипи бурен живот. Противно на нашите очаквания, според стандарта и „заложените“ пациенти, за половин година достигнахме планираните цифри. Голям е броят на пациентите, които преминават през спешното.

Бих искала да кажа няколко думи и за любимото ми отделение по анестезиология и интензивно лечение, понеже аз съм с такава специалност. Имаме страхотната амбиция това отделение да стане наистина едно от най-добрите, защото там са най-тежко болните, там факторът време има съществено значение.

Реанимацията е голяма, обща. Направихме алгоритми, които се спазват сериозно, въвеждаме нови неща. В началото с началника на отделението по анестезиология и реанимация направихме план за развитие – горе-долу за една година. Наложи се обаче да засилим темповете, защото изпълнихме плана за половин година и тези дни си говорихме, че е време за нов план. Естествено, ще го направим.

Да не пропусна да спомена, че кандидатствахме да станем донорска база – това е нов момент от плана за развитие на отделението по анестезиология и реанимация. Имаме амбиции, защото донорството и трансплантациите показват развитието на медицината. Това може да се случи в силна реанимация.

През годината много колеги отидоха на обучение и квалификация в чужбина, болницата ги изпрати. Има нещо, което е много интересно, не е тенденция и не е много типично за нашата страна. По принцип младите колеги, както е известно, предпочитат да отиват в чужбина. Но при нас идват също млади новозавършили колеги, казват, че искат да разгледат болницата – проявяват интерес. Ние сме много позитивно настроени към тях, желаем да ги назначим. Направили сме си план кои клиники и отделения ще вземат специализанти. От всяка клиника желаят да работят с млади лекари, да ги обучат, да направим школи.

– Сега школите са „трап“ в нашето здравеопазване. Сега можещите не си „дават занаята“, пазят си пациентите.

– Говорили сме с колегите, които сега работят. Те възприемат Уни Хоспитал като институция, като нещо, което трябва да се поддържа, да остане и след тях. На нас също ни предстоят много трудни дни на утвърждаване. Изправяхме се и падахме. Ние обаче сме Уни Хоспитал, работим, имаме амбиции.

– Когато разговаряхме преди почти половин година, част от тези неща бяха пожелания. А сега ги отчитате като реалност.

– Това се наложи като модел на поведение. Много е интересно. Всеки ден идвам на работа с интерес, защото винаги възниква нещо интересно. Имаме си естествено и бурните моменти – нормално е. На този фон, на основата, която изградихме, голяма е тръпката да търсиш и да намираш решения. Това е нещо, което държи ръководството будно.

Болницата вече е един жив организъм, който пулсира. И за мен е страхотно удовлетворение.

Имаме още доста идеи непрекъснато – след като изпълним някоя от поставените цели, изниква нова.

– За да се реализират целите чрез работа, да попитам как вървят отношенията с РЗОК?

– Приключваме с документите. Предложихме пътеки, за които разполагаме и с апаратура, и със специалисти. Във всяка клиника, отделение или лаборатория имаме повече лекари със специалност от изискванията по стандарт. Защото работим III ниво и самото естество на работата ни изисква повече лекари, отколкото са минималните изисквания по стандарт. Всичко това ни дава увереността да кандидатстваме по всички пътеки, за които имаме структури.

През изминалата година много отделения бяха без договор с РЗОК – всъщност първи договор сключихме на базата на старата болница – с малки нива, с ограничен брой легла. Тогава малък обем дейности бяха финансирани от касата. Фактически обаче от тези здравноосигурени пациенти, които постъпваха в болницата, не можехме да искаме да заплащат.

Тогава инвеститорът направи страхотен реверанс към българското здравеопазване. Той пое това, за което нямахме договор с касата. Инвеститорът плащаше , защото тези осигурени пациенти не бива да „плащат“, когато са изрядни и когато са поискали да се лекуват при нас. Инвеститорът всъщност – който не е в медицинския бранш, направи най-прекрасната инвестиция. Аз съм лекар – за мен е достойно за уважение човек да инвестира български пари в българска болница. Защото печалбата при нас не е парична, печалбата е пациентът. Има жалби, разбира се. Но има и много благодарствени писма. Помня едно – от дъщеря, чийто баща е починал в нашата болница. И въпреки това тя благодари. Това е трогателно. Въпреки загубата тя пише, че последните мигове на нейния родител са били достойни – обезболен, със съответното внимание. Това писмо остави в мен страхотен отпечатък.

– Ако позволите, да преминем към няколко щекотливи въпроса. Да започнем с въпроса какво мислите за „битката за пациенти“?

– Мисля, че когато някой си върши работата както трябва, пациентите сами го намират.

– Стигаме до темата ваучер. Интригата отмина. Какви са поуките?

– По тази тема много се изписа и много се изговори. Имаше един момент, в който влязохме в преговори с фирма, която каза, че помага на пациенти, които не знаят къде биха могли да отидат и как да се лекуват. Те ни увериха, че са фирма, която помага, като указва какви са дейностите, които осъществява едно лечебно заведение. Съгласихме се да бъдем част от проекта на тази фирма, който включва много други лечебни заведения от страната. Няколко дни след договора в медийното пространство се появи неприятната новина, че ние на половин цена работим операции, секцио, аборти и т.н.

Беше неприятно, защото това не е нашата истина, не е нашето верую. Решихме да предложим на фирмата да прекратим договора, изпратихме им писмо. Те се запънаха, макар ние да обяснихме, че не желаем името Уни Хоспитал да излиза в техния сайт. От наша страна приключихме с тях. Оказа се обаче, че те не са приключили с нас. Така се появиха публикациите. Информираха ме една сутрин как „всички медии говорят, че ние лекуваме с ваучери“. Първата ми работа бе чрез комисия да се провери – има ли ваучери, минали през регистратурата. И въобще има ли в болницата пациент, който е донесъл ваучер. Последва проверка в АГ отделението дали и колко операции чрез секцио по желание са правени. Комисията трябваше да уточни и дали е спазен стандартът по АГ. Същевременно много се засегнах от написаното, че са нарушени стандартите, което ме провокира да изпратя опровержение до медиите, че не сме сключвали договор с рекламна цел, не сме нарушавали АГ стандарта. В България стандартите как се спазват проверява агенция „Медицински одит“. Съответно написах до тях писмо, помолихме спешно да направят проверка. После събрах екипа на АГ отделението да изясним има ли нещо, от което те се притесняват, от което аз бих се притеснила. Обясниха, че никога не биха подкрепили секцио, което не е по медицински показания. От екипа ми връчиха декларация, че откакто сме започнали, са изпълнявали АГ дейността по правилата.

Вътрешната комисия си свърши работата, оказа се, че няма нарушение и приключихме темата. След няколко дни дойде проверка и от ИАМО – провериха документацията. Няма констатирани нарушения.

– Сайта няма кой да го накаже? Те ще отидат в други болници.

– Ние сме много проверявана болница. Всички институции са минали по няколко пъти. Винаги съм смятала – когато се работи законно, няма повод за притеснение – колегите си работят, проверяващите си проверяват. Ние сме голяма болница и искаме да се утвърдим. Нашите цели са съвсем различни. Нашият проект е с много голяма инвестиция, с големи амбиции сме, имаме пациенти от чужбина, които ни предпочитат. Това е проект, който е несъвместим с такъв подход. Още повече че болницата се пука по шевовете – нямаме нужда от ваучери.

Това с ваучерите е нещо, с извинение, кокошкарско, на фона на нашите амбиции. Не може това камъче да го сложим, за да ни обърне колата. Мисля, че ще ни пази фактът, че работим според правилата. Опитът, който като ръководство имаме, си казва думата – нормативната уредба може и да не е най-добра, но трябва да се спазва.

Интересни неща правим. Напрежението е сладко – сутрин от 8.30, може и до 1 – 2 часа нощем. Семейството ми проявява изключително търпение. Съпругът ми наскоро попита дали съм доволна. Отговорих с да. А той – това си личи. Не може без нещо в ущърб – сега това е семейството ми.

В края на краищата ние сме лекари. Знаем, че когато завършим, няма да бъдем на 100 процента отдадени на семейството – празници, делници, нощно време – такава е професията.

– От всичко, което очаквахте през юни миналата година, когато открихте болницата, кое не се е случило?

–  Това ме кара сериозно да се замисля. Може би това, което не направихме, е, че не успяхме да сключим пълен договор с касата. Това предстои обаче. Поне 50% от целите реализирахме още в първите 5-6 месеца, което се дължи на екипа.

– А кое надхвърли и най-смелите Ви очаквания?

– На четвъртия месец постигнахме 100% използваемост. През декември м.г. ситуирахме допълнително легла. В момента отчитаме 110% използваемост.

– Много хора казват – чудесна е болницата, но не е там мястото. Как бихте коментирали?

– Отначало и аз мислех така. Сега съм убедена, че мястото на такъв мащабен проект не е в големия град. Дори от гледна точка на инфраструктурата – ние има накъде да растем. Не е нужно да разкъсваме базата – около нас има достатъчно място – за други сгради, за топла връзка и т.н. Мисля, че достъпът не е затруднен за пациентите, цифрите го доказват. Отговорността е голяма, макар че никой не е защитен от грешки. Основното е пациентите да бъдат доволни и излекувани. Нашите лекари не казват „имам пациент“. Той е на всички, на екипа. 750 души работят в болницата и всеки е част от този екип.

Разговаря Дарина СТОЕВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.