Вие сте в: Начало // Всички публикации // Общественото здраве в променящия се свят

Общественото здраве в променящия се свят

Краткият поглед на развитието и нарастващата значимост на общественото здраве бих искал да пречупя през:

- въздействието на експертите върху здравната политика;

- въздействието на политиците върху развитието на общественото здраве;

- историческият шанс и моралната отговорност на науката за общественото здраве.

Въздействие на експертите върху здравната политика

Най-сигурни са въздействията в тези случаи, когато самите експерти стават политици. Ще започна с имената на Р. Вирхов и А. Гротян.

Р. Вирхов е известен не само като най-големия патоанатом в историята на медицината, но и като ярък медик общественик, в чиято личност срещаме съчетание на две мисии:

– мисията на учения;

– мисията на общественика.

В определен момент големият учен хуманист става депутат, пропагандира идеите на обществената медицина и профилактиката, превръща медицината в политика от най-висок ранг. Негови идеи стимулират старта на първото в света социално-здравно осигуряване по времето на Бисмарк.

Очевидно великият Вирхов е ярка илюстрация за това как един академичен медик общественик се издига над кабинетните рамки на университетското всекидневие и със силата на идеите си като експерт успява да въздейства върху политически решения и държавно законодателство. Това е пример, достоен за стандарт за поведение на съвременните академични учени в общественото здраве.

А. Гротян, вече като министър на социалните дела в Германия, въпреки съпротивата на академичните среди, успява да създаде първата Катедра по социална медицина в Берлин през 1920 година.

В България могат да се цитират следните имена на изтъкнати експерти социални медици:

  • проф. Евгени Апостолов – няколко мандата първи зам.-министър на здравеопазването;
  • проф. Колю Гаргов – зам.-министър на здравеопазването и директор на Научен институт по социална медицина;
  • проф. Мирослав Попов – зам.-министър на здравеопазването;
  • проф. Христо Петков – дългогодишен ръководител на водеща структура в здравеопазването с решаващ принос за въвеждане на ефективна организация;
  • проф. Тодор Захариев – експерт в здравното министерство по стратегически проблеми на управлението, създател на крупен научно-експертен институт по обществено здраве.

В по-ново време бих посочил имената на:

  • проф. Желязко Христов – председател на КНСБ и първи декан на ФОЗ при МУ в Пловдив;
  • проф. Румен Стефанов – декан на ФОЗ при МУ в Пловдив, утвърдил значението на редките заболявания;
  • проф. Тодорка Костадинова – зам.-министър на здравеопазването и дългогодишен зам.-ректор на МУ във Варна, с безспорен принос за утвърждаване ролята и значимостта на ФОЗ;
  • проф. Златица Петрова – зам.-министър на здравеопазването, зам.-директор на НЗОК, създател на агенция „Медицинския одит“.

За съжаление, през последните десетилетия възможностите за въздействие на академичните експерти върху практическата здравна политика и законодателството са крайно ограничени.

Без никакво участие на водещи експерти по здравна политика и здравен мениджмънт са направени концепциите, националните здравни стратегии и новоприетите закони, свързани със започналата през 2000 година здравна реформа. Тази реформа бе спонтанна практическа инициатива, без белег на никакво научно и експертно влияние върху нейната обосновка, замисъл и реализиране. Логическият провал на т.нар. реформа също не бе последван от официални експертни стратегически анализи и оценки. Официалното мълчание по провала на т.нар. здравна реформа от 2000 година, апатичното пренебрегване на всеки критичен анализ са нагледна илюстрация за безотговорно игнориране на експертната мисъл.

Въздействие на политиците върху развитието на общественото здраве

Английският крал Джордж VI, в разгара на войната през 1942 г., държи реч пред Камарата на лордовете, в която подчертава: „Ако искаме нашата страна да не потъне в пропастта, ние сме длъжни срочно да организираме институт по социална медицина”. След няколко седмици такъв институт вече е открит към университета в Оксфорд с ръководител д-р Джон Райл. Искам да подчертая една подробност – преди да създаде Институт по социална медицина, д-р Джон Райл е работил като лекар в кралския двор.

Съдбата на човечеството винаги са определяли политиците, така ще е вероятно и в бъдеще. Затова и здравното благополучие на човечеството ще зависи от бъдещите политици, които – освен всичко друго, а може би и преди всичко друго – трябва да бъдат политици с формиран обществено–здравен светоглед, политици и стратези на общественото здраве. Тогава би се реализирала идеята на Гладстон, че ще дойде ден, когато медиците ще бъдат лидери на народите. Нека разбираме тази идея не буквално в тясно професионален медицински аспект, а като широк мащабен светоглед, като вековна мечта и необходимост всички лидери да носят в сърцето си, в мотивацията си, една дълбока безусловна грижа и отговорност за здравето на своите народи.

В такъв случай, позволете ми да актуализирам мисълта на Гладстон така: „Ще дойде ден, когато личности с безусловна грижа и отговорност за общественото здраве ще бъдат лидери на човечеството”.

Общественото здраве трябва да бъде резултат от взаимодействието на всички политики. Новият тип здравна политика би следвало да бъде координирана мултисекторна политика за постигане на справедливост в здравеопазването. Именно здравеопазването е призвано да изиграе ключова роля при определяне качеството на живот. Ето защо здравеопазването трябва да вдъхнови цялата политика и дейностите на Европейския съюз. Нещо повече – развитието на здравеопазването трябва да се превърне в основна цел в по-нататъшното укрепване на Европейския съюз.

Бих искал да подчертая, че нашата мисия е да създадем не само нов тип здравна политика, основана на доказателства, но и вдъхновени, предприемачи, с усет за иновации и за друго качествено равнище на функциониране на здравната власт като самоорганизираща се система.

Историческият шанс и моралната отговорност на науката за общественото здраве

Не е нужно да бъдем пророци, за да можем чрез едно по-дълбоко осмисляне на проблемите на днешното човечество да стигнем до извода, че опазването на здравето на обществото ще бъде най-виталният, всеобщ, глобален и съдбоносен проблем, следователно и супер приоритет на утрешния ден.

Учените в областта на общественото здраве са изправени пред серия непознати в миналото предизвикателства.

- В конкретен научен аспект науката за общественото здраве се намира в повратен пункт на своето развитие, когато от диктата на тясноемпиричните анализи трябва да премине към приоритета на мащабни концептуално-теоретични анализи и обобщения със стратегическа насоченост. Наложително е науката за общественото здраве да изпълни своята мисия на теоретичната база на здравната политика и съответно здравната политика да се превърне в практическа реализация на науката за общественото здраве.

- Важен морален дълг на учените е да изпълняват своята роля на експерти и на будители на общественото и на политическото съзнание. В медии и на различни форуми те следва ясно и откровено, с убедителни научни данни да показват рисковете пред общественото здраве и да дават методологични насоки и прогнози за предотвратяването им. Важна задача е да се покаже глобалната значимост на общественото здраве като ключов фактор за качеството на живота и бъдещата съдба на човечеството.

- Интегритетът на всяка национална здравна система в съвременния свят изисква стратегическо, организационно и функционално консолидиране на частния сектор и публичния сектор, съобразно генералната тенденция за плурализъм и партньорство в здравните услуги.

- Проблематиката на общественото здраве не може да се анализира ограничено, в тесни локални и национални рамки, а в широк международен мащаб, с фокус към противоречивите глобални здравни тенденции на епохата. Вече се оформя самостоятелно научно понятие глобално здраве. Появява се нуждата от развитие на ново интердисциплинарно направление в науката на общественото здраве, дори отделна научна дисциплина (според В. Борисов), наречена здравна глобалистика. Задача на тази нова наука ще бъде да обхване с обобщен поглед проблематиката на общественото здраве в широк системен и планетарен мащаб – глобалната здравна сигурност, здравните неравенства, глобалните здравнополитически решения и др.

- Учените все още не умеят и не успяват да използват широките шансове и възможности за творческа изява, които им предлагат обществените организации в неправителствения сектор. Една от последните по-ярки илюстрации на неправителствени организации, ангажирани с глобалните проблеми на общественото здраве, е международното движение „Духът на времето” – международна неполитическа, неправителствена асоциация, създадена през 2008 г., ориентирана към интелектуален, духовен, етичен и социокултурен климат на епохата с фокус към общественото здраве.

Тази асоциация нарича себе си „движение”, с което акцентира върху стремежа си за промяна. Това движение не е създадено нито от медици, нито от академични учени, а от режисьора Питър Джозеф, роден през 1978 г., човек с ярко мащабно съзнание за морален дълг към здравното бъдеще на човечеството.

- Учени – граждани на своето време, учени общественици с будна гражданска съвест – от това има нужда днешната епоха.

Бих искал да завърша с опита на ръководения от мен екип да представи проект на здравна реформа през далечната 2004 година. Проектът бе кръстен „Социално-либерален модел за развитие на здравеопазването”. Идеята беше да се коригира некомпетентността на създателите на НЗОК и т.нар. клинични пътеки. Социално-либералният модел е основан на философията на трите Д: демонополизация, децентрализация, демократизация, както и на асоциативното мислене, работещо със съюза „и – и”: и повече пазар при услугата, и повече държава при стандартите и контрола. Социално-либералният модел изпълва със съдържание понятия като конкуренция, избор, отговорност, солидарност.

Преди една година министърът на здравеопазването, който разбира финансовата логика, изпъшка: „Моделът е изчерпан!” От 2004 г. ние се стремим да докажем, че монополът на НЗОК и финансовият инструмент „клинични пътеки” задушават българското здравеопазване. Очевидно идеите имат свой непреходен живот във времето.

Бих искал да завърша със следния призив към всички:

– Ние трябва да приключим веднъж завинаги с тази неефективна и разхитителна здравна система!

– Ние трябва да осигурим и гарантираме такива здравни грижи за всеки българин, че никой никога да не може да му ги отнеме!

Проф. Цекомир Воденичаров

1 Отговор to " Общественото здраве в променящия се свят "

  1. Един от пазарните фундаменталисти в областта на здравеопазването.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.