Вие сте в: Начало // Всички публикации, Личности // 200 години от рождението на д-р Николай Иванович Пирогов

200 години от рождението на д-р Николай Иванович Пирогов

Цели 200 години са минали от рождението на този гениален ум и великан на човешкия дух, а за него все още се разказват легенди с възхищение. В историята на световната медицина, в историята на световните войни Николай Иванович Пирогов е записан не само като велик син на Русия, а като благодетел на човечеството.

Роден е на 13 ноември 1810 г. в Москва. Завършва медицина в Москва, след специализация в Германия и Франция защитава професура. Знаменитите професори на Западна Европа признават младия руски лекар за учен с гениална научна фантазия. 14 години Н. И. Пирогов е бил професор в прочутата Медико-хирургична академия на Санкт Петербург. Той създава хирургичната школа на Русия и първата в света научна школа по модерна хирургия. Автор е на най-рационални оперативни техники, прилагани и до днес. Създал е оригинални хирургични инструменти. Бил е главен консултант по оперативна хирургия на седемте големи петербургски болници, оперирал е във всички раздели: коремна, гръдна, травматология, УНГ, очна, костно-пластична хирургия. На неговите лекции се стичали не само медици, но и други изтъкнати интелектуалци от цяла Русия. Всеки ден д-р Пирогов преглеждал стотици болни амбулаторно, предимно от бедното население, съвсем безплатно, като им е давал лични средства да си купят лекарствата. Този подход Пирогов запазил цял живот по време на интензивната си лекарска практика. Написал е блестящи основополагащи научни трудове. Автор е на десетки анатомични атласи. Блестящата му теоретична подготовка, себераздаването при лечението на огромен брой болни и поразителната интуиция го издигнали до диагностик номер едно в Европа. Той е написал прочутата „Книга за лекарските грешки”, с която иска да предпази колегите си от евентуални пропуски в диагностиката и лечението. В онази епоха, когато ставали великите открития в медицината и другите хуманитарни науки, Пирогов е бил пионер. Той създава първия в света Анатомичен институт с главна специалност хирургична анатомия. З пръв път прилага метода за дисекция върху замразен труп. В дневника му са записани повече от 14 хиляди анатомични дисекции. Броят на операциите с учебна цел е бил още по-голям. За пръв път в световната хирургична школа въвежда стерилизацията /чрез изваряване/ на хирургичните инструменти и болничните халати за операция. През 1847 г. за пръв път в света въвежда гипсовата имобилизация на счупените крайници. Целият свят му дължи дълбок поклон и безкрайна благодарност за гениалната по своята простота и функционалност гипсова превръзка, дала на милиони хора надежда за живот и пълноценно възстановяване.

Във военната история на Русия Пирогов е всепризнат герой от Кримската война /1853-1856 г./. В своите записки за тази война Пирогов изтъква изключителния подвиг на руските медицински сестри и мъченичеството на руските войници и моряци. Под ръководството на Пирогов е бил ликвидиран хаосът в медицинската част на изложената на гибел Севастополска армия. В Севастопол у Пирогов възниква категоричната идея за разпределение на пострадалите по няколко основни принципа, както и виждането за най-оптимална евакуация и транспортиране. В Севастопол той извършил чудеса на операционната маса и блестящо импровизирал. Много тежък и също така смъртоносен бил проблемът с кражбите. Интендантите от военната администрация крадели от храната, облеклото, обозните имущества, боеприпасите, снаряженията, от фуража. Защитниците на Русия загивали от недостиг на бинт, прахчета хинин и глътка питейна вода, а крадците прекарвали нощите в пищни трапезни оргии. Те използвали войната и нещастието на своя народ за натрупване на богатства. В своите знаменити записки за войната в Крим Пирогов въвежда термина клептокрация – власт на кражбите и на крадците. В борбата с клептокрацията Пирогов си създава много врагове. В личен разговор с императора Пирогов го обвинява в пасивно съзерцание пред смразяващата драма на руския народ. За тази своя честна и героична позиция Пирогов трябвало да бъде затворен в Петропавловската крепост. Надвиснала и опасността от каторга в Сибир. Спасили го огромният му европейски авторитет и руският народ. Цяла Русия се изправила като стена пред гнева на императора. Все пак Пирогов бил уволнен като лекар. Било му забранено да практикува медицина. За да се прехранва, разрешили му да стане учител и той заминава за Одеса като училищен настоятел. Преследвачите му планирали той там да „потъне в забвение”. Но това не се получило. Всяко дело, до което се докоснел, ставало богато, интересно и обществено значимо. Пирогов отказал да се занимава с полицейски доноси и за това бил жестоко намразен от генерал губернатора. Медикът извършил огромна реформаторска дейност в образователната система. Забранил боя с пръчки и всякакъв вид други физически наказания в училищата. Макар че имал чин щатски генерал, Пирогов се отнасял изключително скромно и с голямо уважение към учителите. Неговата демократичност в поведението и новаторство в педагогиката били причина да бъде уволнен по „здравословни съображения”.

По волята на тъпи и зли велможи Пирогов напуснал медицината, но тя не го напуснала. През 1862 г. Пирогов пристига в Италия, за да лекува легендарния Джузепе Гарибалди, който бил заплашен от сепсис и ампутиране на крака. Генерал Пирогов излекувал генерал Гарибалди, като избегнал ампутацията!

С огромно достойнство Пирогов понасял полицейския терор и парализиращата подлост на мързеливците, крадците и некадърниците! Вестта за всяка поредна наложена оставка, за всяко негово уволнение събирали в Санкт Петербург хора от цяла Русия. Наред с изтерзаните сиромаси от приюти и сиропиталища, с учители, чиновници и офицери протестирали и представители на великата руска интелигенция от ХІХ в. Притиснатите началници стреснато късали указите за уволнение и мазно се оправдавали, че няма такова нещо.

След войните в Кавказ и на Кримския полуостров Пирогов участвал в още две войни: Френско-пруската война от 1870 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г. В тази Освободителна за България война Пирогов бил главен хирург на Руската императорска армия. Той прекарал в България шест месеца и най-често оперирал край Зимница, Велико Търново и Плевен. Лекарят притежавал разнообразни таланти: бил художник, поет, писател, преводач. Наред с виртуозните научни книги оставил на потомците богато епистоларно наследство, мемоари, дневници, публицистика, отлични преводи от западноевропейски научни трудове, философско-естетически студии, книги по педагогика, художествено документални очерци за исторически и обществени събития. Литературното му перо било също така ненадминато както научното. След „законното пенсиониране” Пирогов с мъка напуснал Медицинската академия в Петербург и се оттеглил в имението си в село Вишня. Към него се отправили хора за лечение от цяла Русия. Със скромната си професорска пенсия Пирогов създал във Вишня геохимична лаборатория за изследване на почвата от този земеделски район, прочут с плодородните си вишневи градини. Организирал засаждане на цели гори с липи, акации и бор. Написал великолепни книги. Последният му труд се нарича „Дневникът на стария лекар”. Умира на 23 ноември 1881 година.

Д-р Пенка Няголова

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.