Хората с диабет определено се нуждаят от повече информация за диагнозата, както и за свързаните със заболяването сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). Това са част от основните изводи, които се налагат от проучването на Международната диабетна федерация (IDF) „Захарният диабет присърце“. Резултатите бяха официално представени в началото на април т.г.
В проучването са участвали 12 695 души с диабет тип 2 от 133 страни в света, сред които и от България. Респондентите са отговорили на 17 въпроса в няколко основни области – какви са познанията им за риска от ССЗ, какви са източниците за информация, които ползват за здравословните си проблеми, какво обучение за ССЗ са получили от страна на медицинските специалисти.
Отдавна е доказано, че хората с диабет са в повишен риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Болестта е основна причина за смърт и инвалидизация сред тази група пациенти. Предотвратяването на ССЗ сред диабетиците може да понижи смъртността и усложненията, както и негативното им икономическо въздействие. Това може да стане чрез подобряване на контрола на нивата на кръвната захар, кръвното налягане и холестерола, както и чрез преустановяване на нездравословни навици като пушенето, лошото хранене и обездвижването. Немалка част от пациентите обаче не са запознати с тези опасности и възможности, според основните изводи от проучването.
По света
l Един от всеки десет анкетирани не знае за ССЗ и рисковите фактори, които се свързват с тях
l Всеки девет от десет участници имат един или повече рискови фактори за ССЗ
l Един от четирима смята, че е с нисък или никакъв риск от ССЗ
l Един от петима пациенти с диабет тип 2 е имал ССЗ, сред които инфаркт или инсулт
l Един от четирима души не е обсъждал (или поне не си спомня да го е правил) своя риск от ССЗ с медицински специалист
l Само един от всеки четирима е обсъждал риска от ССЗ със своя лекар при поставянето на диагнозата диабет тип 2
l Двама от петима участници смятат, че диабет тип 2 няма да увеличи риска от ССЗ, докато вземат лекарствата си
l Трима от четирима разчитат на информацията за ССЗ от своя лекар
l Все още един от всеки шестима е неудовлетворен или много неудо-
влетворен от информацията, която получава от своя лекар
l Двама от всеки трима чувстват, че се нуждаят от повече информация
за рисковите фактори и признаците, и симптомите на ССЗ
l Всеки двама от трима чувстват, че се нуждаят от повече информация как да контролират диабета
l Двама от трима смятат, че се нуждаят от съвет как да намалят риска от ССЗ чрез подходяща диета и упражнения.
В България
Участие в проучването „Захарният диабет присърце“ са взели 1129 пациенти с диабет тип 2. По-голямата част от тях (86%) са били над 50 години, само 1% са били под 30 години. Половината – 53%, са с висше образование, една четвърт – с професионално, и едва 2% са с основно. Над 61% от анкетираните живеят с диабет тип 2 повече от 9 години, около 14% – между шест и девет години, а останалите – под шест години. Изводите за осведомеността и потребностите от информация на пациентите с диабет тип 2 за риска от ССЗ в България не се различават особено от тези за света.
Познанията
и рисковите фактори
82% от анкетираните причисляват инфаркта, а 73% – хроничната сърдечна недостатъчност, към групата на ССЗ. По-малка част от участниците причисляват към нея инсулта, атеросклерозата.
Основната част от участниците припознават високото кръвно налягане (85%), наднорменото тегло и затлъстяването (78%), неконтролираните нива на кръвната захар (77%), тютюнопушенето (69%), фамилната обремененост (64%), високите нива на стрес (61%) и на холестерол (61%) като рискови фактори за ССЗ. Повече от половината анкетирани идентифицират още 7 до-
пълнителни фактора – висок прием на наситени и трансмазнини; живеене с диабет повече от пет години; възраст над 65 години; злоупотреба с алкохол; обездвижване. Една четвърт причисляват към рисковите фактори за ССЗ и депресията.
Едва половината от участниците смятат, че са в умерен или висок риск за развитие на ССЗ. Една трета оценяват, че по някакъв начин са застрашени от тази група заболявания, докато всеки пети е убеден, че не е в риск. По-голямата част от участниците в изследването докладват, че имат рискови фактори за ССЗ. Сред тях са високо кръвно налягане (72%), живот с диабет над 5 години (68%), високи нива на стрес (57%), наднормено тегло или затлъстяване (56%), неконтролирана кръвна захар (55%). По-малко от половината участници (539) са имали фамилна обремененост; хранителен режим, богат на наситени и трансмазнини (527); висок холестерол (508). Една трета от участниците са разговаряли за диабета и ССЗ със здравни професионалисти по време на поставянето на диагнозата диабет тип 2 или скоро след това. Други 15% са обсъждали този проблем и в двата случая. Една четвърт от участниците обаче никога не са обсъждали връзката между диабет тип 2 и рисковите фактори за ССЗ със здравен специалист или поне не помнят да са го правили.
Почти една трета от участниците са говорили за ССЗ със своя лекар в рамките на изминалите шест месеца, докато всеки пети не е имал подобен разговор повече от година. 14% от анкетираните дори не помнят изобщо да са обсъждали темата за ССЗ със своя лекар.
Повечето участници (84%) знаят, че могат да понижат риска от ССЗ със здравословен хранителен режим и упражнения. Основната част (79%) са наясно, че повишените нива на стрес увеличават риска от ССЗ, а 55% смятат, че диабетът няма да увеличи риска от ССЗ, докато приемат лекарствата си. Всеки трети смята, че рискът от ССЗ при двата пола е еднакъв, 30% смятат, че той е генетично заложен, а 18% – че само хората с наднормено тегло и затлъстяване са в опасност.
Голяма част от участниците оценяват, че имат нужда от повече информация за контрола над диабета, за здравословния начин на живот, който трябва да водят, както и за признаците и симптомите за ССЗ – над 70%. Повечето заявяват, че искат съвет как да контролират високото кръвно налягане, как да отслабнат и да поддържат здравословно тегло, кои са рисковите фактори за ССЗ.
Повечето участници заявяват, че се осланят на здравните специалисти за получаването на информация за ССЗ. Една четвърт обаче се доверяват на телевизионните и радио програмите, почти толкова разчитат на информация от приятели и семейството. Около една пета са тези, които се доверяват на листовки, печатни материали, интернет, блогове и пациентски организации.