Вие сте в: Начало // Всички публикации // Българското здравеопазване днес и медицината на бъдещето

Българското здравеопазване днес и медицината на бъдещето

На 26 февруари т.г. в София бе проведен Шестият национален бизнес форум фарма „Стратегия „Здраве за всички“, организиран от сп. „Мениджър“. Водещи теми на събитието бяха стратегиите и съвременните подходи за достъпно и модерно здравеопазването, както и медицината на бъдещето.

Д-р Скендер Сила, ръководител на офиса на СЗО в България, каза, че в много държави реформата в здравеопазването е една от най-трудните.

– За да бъде тя успешна, трябва да работим по 4 основни стълба на здравната система – да подобрим управлението на здравния сектор, да имаме адекватна и здрава система за финансиране, да имаме адекватни човешки ресурси и постоянно да подобряваме качеството на услугите в здравния сектор. Във всички тези сфери има нужда от подобрение, включително и в България, каза д-р Сила.

– Има бъдеще за българското здравеопазване, а „лекарството“ е надпартийност, диалог и консенсус. Мисля, че с тези 3 елемента от нашето лекарство всички ние можем да направим здравеопазването малко по-добро, каза доц. Лъчезар Иванов, зам.-председател на Комисията по здравеопазване. Той припомни какви са приоритетите на правителството в областта на здравеопазването и добави, че през изминалата година чрез законодателни промени правителството е подготвило 80% от мерките, като предстои реализацията им.

Проф. Григор Димитров, експерт по проблемите на пенсионното и здравното осигуряване и член на Надзорния съвет на НЗОК, представи данни за тенденциите в разходите за здравеопазване за последните 10 години: намалява делът на средствата, които се отделят от републиканския бюджет за здравеопазване, а средствата, които се плащат от домакинствата, устойчиво растат – 50 на сто от разходите за здравеопазване са за сметка на населението. Тенденцията показва, че разходите на семействата за здравеопазване са се увеличили 2 пъти повече, отколкото разходите за храна, каза проф. Димитров. По думите му към днешна дата структурата на разходите на НЗОК е силно нарушена. Разходите за болнична помощ са 50% от бюджета на НЗОК, за извънболнична помощ – 13,1%, за лекарства – около 28%.

– За болнична помощ и лекарства даваме 80% от средствата, т.е. ние лекуваме хората в болница и с лекарства, коментира проф. Димитров.

Той допълни, че за изминалия 10-годишен период от бюджета на НЗОК са отклонени 1,9 млрд. лв. – към републиканския бюджет  1,5 млрд. лв., към бюджета на Министерството на здравеопазването – около 400 млн. лв. В същото време без осигуряване на необходимия финансов ресурс на НЗОК са прехвърлени много дейности. За изминалата година средствата за тези дейности са били 16% от бюджета на НЗОК, с което е била ощетена извънболничната сфера. Като друг проблем проф. Димитров посочи, че държавата продължава да прави много ниски вноски за осигурените от нея лица – 3 пъти по-ниски, а в същото време 65-70% е разходът на осигурителния фонд точно за тези хора.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, се спря върху ползите от съвременните лекарства – те спасяват и удължават живота на пациентите, спират или забавят развитието на заболяването, намаляват страничните ефекти, подобряват качеството на живот, предотвратяват ненужните хоспитализации и други скъпи медицински интервенции. По думите му новите терапии все повече атакуват не само симптомите, но и причините за заболявания, водещи до тежки увреждания. В същото време средният период от разрешението за употреба на дадено лекарство в Европейския съюз до деня на завършване на административните процедури, необходими за заплащането му с публични средства в България, е 535 дни. За сравнение този период за Германия е 106 дни, а за Великобритания – 111 дни. По отношение на достъпа до лекарствата сираци забавянето на тези терапии за българските пациенти трае 890 дни. Според Денев лечението може да стане достъпно за пациентите, само ако здравните системи разпознават иновацията и я реимбурсират. Той добави, че фармацевтичната индустрията има огромен принос за българското здравеопазване и за достъпа на пациентите до иновативни терапии. За периода 2015-2018 г. приносът се изчислява на 2 млрд. лв. – 0,5 млрд. лв. под формата на отстъпки към НЗОК, 1,2 млрд. лв. чрез инвестиции и спестявания чрез клиничните изпитвания, 0,25 млрд. лв. чрез отстъпки за намаляване на доплащането.

Макроикономистът и експерт по здравна икономика Аркади Шарков се спря върху разходите и достъпа до здравеопазване. По думите му българите плащат за здраве по 7 различни „пътеки“ – веднъж чрез данъци към държавата, втори път през местни данъци, чрез здравноосигурителни вноски, с официални доплащания за лекарства и медицински изделия, чрез регламентираните доплащания за дейност и избор на екип, чрез доброволно здравно осигуряване, както и с плащания „под масата“. Така по данни на Евростат от 2018 г. годишно домакинствата в България, под формата на доплащане за лекарства са похарчили 1,205 млрд. евро, за болнична помощ – 160 млн. евро, за извънболнична – 257 млн. евро. Най-голям процент са доплащанията за лекарства – 68%. Доплащането за болнична помощ е 9%, а за извънболнична – 15%.

Д-р Иван Георгиев, управител на IQVIA за България, коментира, че глобалният ръст на пазара на лекарствата по лекарско предписание ще се забави през следващите пет години – и по стойност, и по обем. Основен двигател на растежа са и ще продължават да бъдат специализираните продукти, основно в областта на онкологичните и автоимунните заболявания – те растат два пъти по-бързо от целия пазар на лекарства. Седем пазара в света – САЩ, 5 държави в Европа и Япония държат 80% от стойността и 80% от растежа. По думите му основен двигател за промените в здравеопазването ще продължават да бъдат демографските промени и технологиите. Това ще провокира здравните системи да търсят алтернативни модели за финансиране, за да осигурят достъп до иновациите и запазят финансова устойчивост. Като възможни иновативни модели за финансиране, извън обичайните, експертът посочи създаването на фондове по терапевтични области, фондове за иновации, финансиране от лотарийни игри, различни инвестиционни инструменти, презастраховане. В следващите години иновативните методи на финансиране и достъпът до лечение ще станат норма и традиционната „цена“ ще започне да губи смисъл.

– Развиващите се икономики ще вземат все по-дейно участие в иновациите. Китай ще играе все по-голяма роля в консумацията на нови продукти и в създаването на иновации. Клетъчните и генните терапии ще достигнат пазар от 25–30 млрд. долара, каза още д-р Георгиев.

Д-р Михаил Михов, медицински директор на Amgen България, отбеляза, че персонализираната лекарствена терапия навлиза все повече в клиничната практика. Тя се използва при част от пациентите, при които се доказва, че туморът е в резултат на определени генетични мутации и подлежи на лечение с определени лекарствени продукти. През 2008 г. персонализираните терапии са били едва 5, а през 2016 г. те достигат до 132 и продължават да се увеличават.

- Разчитането на човешкия геном доведе до бурно развитие на генетичните изследвания. Откриването на вредните мутации и генетичната предразположеност на организма се смятат за едни от най-големите постижения в съвременната наука, каза д-р Светослав Ценов, кънтри мениджър на Astellas България. Ако през 2003 г. за секвенирането само на един човешки геном са били необходими 54 млн. долара и около 3-4 месеца, то през 2017 г. разчитането на един човешки геном отнема по-малко от 1 ден, а разходът възлиза на около 500 долара. За периода 2003 – 2015 г. на пазара са пуснати 65 839 генетични теста. За същото време лекарствата с биомаркерна информация нарастват от 46 на 132. Към този момент клетъчна и генна терапия се използват за лечението на 5 заболявания, изследват се други 100 болести за потенциално лечение с тези терапии. 289 клетъчни и генни терапии са в процес на развитие, а близо половината от тях се използват за лечение на рак. Над 700 са генните терапии в процес на развитие през 2018 г.

Д-р Лиза Бонадона, генерален мениджър на GSK България, сподели опита на компанията в иновациите в областта на респираторните заболявания, борбата с ХИВ, ваксинопрофилактиката тя добави, че компанията насочва сериозен ресурс в разработването на нови онкологични терапии, отчете важността на високото ваксинационно покритие и съобщи, че всеки ден компанията доставя до 160 държави над 2 млн. дози ваксини, като около 40% от децата на света са имунизирани с поне една ваксина на GSK.

Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на УС на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина, се спря върху развитието на високите технологии в медицината. Така например по думите й бъдещето на трансплантологията е в 3D и 4D принтирането – без листи на чакащите, без отхвърляне, без имуносупресорна терапия, без опортюнистични инфекции и с импланти, които при децата нарастват заедно с тях. Друг пример от медицината на бъдещето тя даде и с навлизането на роботиката, изкуствения интелект, на виртуалната и добавената реалност в обучението по медицина. Все повече се разрастват и националните инициативи за геномна и персонализирана медицина в здравеопазването. Вече 21 страни, сред които и България, са подписали Декларация „Достъп до най-малко 1 млн. генома в ЕС до 2022“ и са се присъединили към Европейската геномна инициатива.

Шестият национален бизнес форум фарма бе организиран с подкрепата на Sanofi, Amgen, Astellas, GlaxoSmithKline. Комуникационен партньор е агенция PR Play, а медийни партньори са БТА, БНР, Redmedia.bg.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.