От 14 до 16 юни т. г. в Боровец бе проведена XIV научна конференция по онкология, с домакин УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“. Водещи специалисти споделиха ценния си опит и обсъдиха нововъведенията и постиженията в онкологичните изследвания и грижата за пациентите.
Основен акцент на конференцията бяха научните доклади, които представиха актуални данни от областта на онкологията. Участниците имаха възможност да се включат в панелни дискусии, да обменят идеи и да създават партньорства. Паралелно бе проведена и академия за медицински онкологични сестри.
- Тази конференция е традиционна за нашата болница и  се провежда за 14-и път. Тя бе с международно участие и представи новостите от големи европейски и международни форуми. Наши колеги споделиха нововъдения в областта на лъчелечението и медицинската онкология, в диагностиката, както и в качеството на живот и психо-социалната подкрепа на пациентите с онкологични заболявания. Новостите, които представихме, включваха нови схеми за едновременно прилагане на лъче- и химиотерапия, лъче- и таргетна терапия при някои онкологични заболявания. През последните години наблюдаваме бурно развитие в производството и внедряването на нови видове апарати, което дава възможност да прилагаме най-новите техники на облъчване, обясни проф. Иглика Михайлова, началник на Клиниката по лъчетерапия и зам.-председател на организационния комитет на конференцията.
Проф. Иван Гаврилов, началник на Клиниката по гръдна хирургия и член на научния комитет на конференцията:
- Онкологичните заболявания, които са над 62 вида, са съвременният бич на човечеството. И причината за това е много простичка – колкото повече се отдалечаваме от природо съобразния начин на живот, толкова повече трябва да плащаме. Обездвижването, храната, въздухът, водата, тютюнопушенето, контрацептивите, абортите -  всичко това се заплаща. Тъй като онкологичните заболявания са една от основните причини за смърт у нас, похвално е, че с над 75-годишното си съществуване като Национален център по онкология, а сега като УСБАЛ по онкология, винаги сме били водещи в тази сфера и винаги сме се стремили да имаме собствен научен почерк. А конгресите по онкология имат една единствена задача -  специалистите по онкология с най-богат опит, които посрещат иновациите и ги внедряват, да го споделят. Благодарение на водещите специалисти по онкология в нашата болница от началото на годината имаме около 6 хил. пациенти, а годишно през лечебното заведение преминават между 12-14 хил. пациенти, които са не само за преглед, а и за активно лечение. Този безценен опит, както и най-новото в областта, ние представихме на конференцията.
Имунотерапията и белодробният карцином
Д-р Ивелина Панджарова, специалист от Клиниката по медицинска онкология:
- Имунотерапията направи революция в лечението на недребноклетъчния карцином на белия дроб. Първоначално използвана само в метастатичен стадий, тя превърна заболяването от смъртна присъда в хронично състояние. Въпреки това, не всички пациенти реагират положително на лечението. Затова, за да разширим обхвата на пациентите, които могат да се възползват от тази терапия и да имат ефект, въвеждаме имунотерапията в по-ранни стадии на заболяването. В онкологичната общност се водят интензивни дебати относно оптималното място на имунотерапията: дали тя да се използва в неоадювантен, периоперативен или адювантен план. С голям научен интерес очакваме резултатите от текущите проучвания за лечението и в неметастатичен стадий, тъй като знаем, че колкото по-рано започнем лечението на карцинома на белия дроб, толкова по-голям е шансът за успешно излекуване.
В България – ефективно лечение
на рак на гърдата
- Всички съвременни методи за лечение на рака на гърдата, които се прилагат в света, са налични и у нас. Целият алгоритъм от диагностиката, през маркирането до лечението (оперативно, ле-
карствено и лъчетерапевтично), е абсолютно възможен и достъпен в България. Просто е необходимо пациентите да търсят специализирани лечебни заведение, където са налични специалисти от необходимите специалности, т.е. да съществува т. нар. мултидисциплинарен екип, а дейностите да бъдат достъпни и рутинни. Така лечението на пациентите е сигурно и ефективно,  изтъкна д-р Ваня Митова, началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия, създател на първото у нас мобилно приложение за рак на гърдата BreastHelp.
Изкуственият интелект
в онкологията
- Изкуственият интелект навлиза широко в онкологията – не само за обобщение на налична информация, бърз преглед и обзор на огромното количество данни. Клиничната практика се базира на доказателствена медицина, която произлиза от данни от клинични проучвания. Те често се провеждат продължително време и изискват определени критерии за избор на пациенти, характеристики на болестта и параметри за проследяване. Използването на AI навлиза и в тази област – за съставяне на клинични изпитвания, както и за създаване на нови медикаменти за различни онкологични заболявания. Разбира се, приносът на AI е възможен единствено чрез „добавяне“ върху естествената логична и аналитична човешка мисъл, подчерта доц. Ася Консулова, началник на Клиниката по медицинска онкология и зам.-председател на организационния комитет на конференцията.
Фокус върху младите пациенти
с кожен меланом
В рамките на форума проф. Майкъл Вайхентал от Клиниката по дерматология, венерология и алергология на Университетската болница Шлезвиг-Холщайн в Кил, Германия, представи нови проекти в лечението на метастатичен меланом, в които участва и нашата страна. Проф. Вайхентал е научен съветник и управляващ директор на най-големия регистър за меланом в света – EUMelaReg. Европейският регистър съществува от 5 години със
17 държави членки и с над 15 хил. ре-
гистрирани пациенти от II до IV стадий. От 2021 г. страната ни е част от регистъра с вече изградена мрежа от 15 лечебни заведения, в която централна роля има УСБАЛО като водещ център в сферата на  онкодерматологията.
През последните 15 години в лечението на малигнения меланом се наблюдава революция, като по думите на проф. Вайхентал на първо място е необходимостта да се избират правилно терапевтичните стратегии.
Той посочи, че все още няма еднозначни международни ръководства кои са най-добрите стратегии в лечението. Акцент в презентацията му беше препоръката на Американската асоциация по медицинска онкология от 2022 г., според която комбинираната имунотерапия е препоръчвана в лечението на пациенти с метастазирал стадий на меланом. Но това не е валидно за всички държави, защото в някои от тях тази имунотерапия не е регистрирана и не е достъпна. Фактът, че има пациенти с контраиндикации за лечение, мотивира екипите на регистъра да направят поредица от проекти, които да анализират базата данни от цял свят, като ги синхронизират.
Резултатите показват, че чрез комбинираната имунотерапия се постигат максимални резултати при пациенти, които са в напреднал стадий, но и че моноимунотерапия при определени пациенти е добро средство на избор. Проф. Вайхентал презентира данни от проект, посветен на т.нар. калкулирано превключване с резултати за висока ефективност. Там се стартира с таргетна терапия за по-бърз първоначален отговор на лечението и се преминава след няколко седмици към имунотерапия без пациентът да е прогресирал, за да се  извлекат предимствата от двете терапии – бърз и продължителен ефект.
Доц. Ива Гаврилова, водещ онкохирург от Клиниката по онкодерматология в УСБАЛО, представи анализ на демо-
графските характеристики в Българския меланомен регистър като част от EUMelaReg. Към момента регистърът включва 509 пациенти и е с високо качество на данните, което респективно означава, че клиницистите и онколозите у нас, които лекуват тези пациенти, взимат изключително експертни решения.
Доц. Гаврилова изложи пред аудиторията някои от предизвикателствата в българския регистър, които могат да бъдат оптимизирани и подобрени. Над 20% от пациентите в регистъра са с недиференциран стадий на меланом. Документацията, която регистраторите са обработвали, е била недостатъчно пълна. Около 8% от пациентите, които са диагностицирани с меланом, са класифицирани като такива с неизвестно първично огнище.
- Това е една много рядка форма на меланом, а установяваме твърде висок процент за толкова малък брой пациенти, което означава, че може би не се познава добре дефиницията. Установено е, че макар и само в 2%, все пак има пациенти, които провеждат лечение, без да са направили предварително необходимото генетично тестуване. А това е абсолютно задължително. BRAF-мутационният статус е важно да се знае за изграждане на цялостна дългосрочна стратегия в лечението на пациента, обясни доц. Гаврилова.
- Двете най-тревожни неща, които установяваме от характеристиките на пациентите в регистъра, са, че болните са все по-млади и повечето са с така наречения BRAF-мутирал статус. BRAF-мутацията е лош прогностичен белег с по-висок потенциал на развитие на заболяването, посочи също онкохирургът.
Като платформа за обмен на знания, иновации и опит XIV научна конференция по онкология е продължение на успешна дългогодишна традиция и е от изключителна важност за развитието на онкологията в България.