Вие сте в: Начало // Всички публикации // Испанският грип – 100 години по-късно

Испанският грип – 100 години по-късно

Всичко започва точно преди едно столетие. В началото сезонната заболяемост от грип не предизвиква особена тревога. Повечето от тези, които се разболяват през пролетта, оздравяват сравнително бързо, а смъртността не е по-висока от обичайното. В тогавашните вестници доминират новините от фронтовете на Първата световна война, а не информациите за грипа. Но настъпва есента на 1918 г. и всичко се променя.

Вирусът, който до този момент не се отличава от грипните вируси в предишните години, изведнъж мутира в изключително вирулентен щам и започва своя смъртоносен поход по Северна Америка и Европа. Заразилите се умират понякога за часове, а в най-добрия случай – за дни. Само за четири месеца испанският грип /както е наречена болестта/ се разпространява по целия свят, от Барселона до Кейптаун, от Аляска до Австралия, достигайки до най-отдалечените и сравнително изолирани кътчета на земята. И заразява около 550 млн. души – почти 30% от населението на земята.

Пандемията започва да затихва с наближаването на пролетта, но дотогава по различни оценки тя убива от 50 до 100 млн. души, т.е. приблизително 5% от населението на планетата.

100 години по-късно пандемията от 1918 година изглежда като сценарий на филм на ужасите или като нещо много далечно, подобно на средновековните епидемии на бубонна чума, едра шарка и други смъртоносни болести, с които сега напълно, или почти напълно е приключено. Но за грипа това не се отнася – всяка година от грип умират между 250 и 500 хил. души. Всяка година се сблъскваме с малко по-различен щам на вируса на сезонния грип, но пандемии, могат да се развият и от различни вируси от животински произход. И след 1918 г. светът преживява доста сериозни пандемии – през 1957, 1968, 1977 и 2009 г. Като отчитат склонността на вируса да мутира и постоянното му присъствие в природата /например у дивите водоплаващи птици/, експертите стигат до мнението, че появата на щам, толкова или дори по-заразен и смъртоносен от испанския, е само въпрос на време.

„Пандемията от грип е като земетресение, като ураган или цунами – тя просто се случва и някоя е по-страшна от останалите. Да мислим, че не може да ни се случи нещо, подобно на станалото през 1918 г., е просто глупаво“, констатира Майкъл Остерхолм, директор на Центъра за изследване на инфекциозните заболявания на Университета в Минесота, САЩ. И продължава: „Но кога именно това ще се случи е невъзможно да се предвиди. Единственото, което знаем е, че може да започне във всеки момент, примерно сега, докато водим този разговор“.

По същия начин е невъзможно да се предвиди как ще се развият събитията, ако избухне пандемия с вирус, подобен на испанския. Но можем да изложим редица обосновани предположения.

Първото, което трябва да се каже, е следното: степента на поражение ще зависи доколко бързо ще реагираме на появата на вируса и ще съумеем ли да го удържим на ранен стадий. За целта са създадени и действат системи за ранно предупреждение – центърът за наблюдение на грипа на СЗО извършва мониторинг на развитието на заболяемостта чрез шест основни лаборатории по целия свят, а мрежа от селскостопански лаборатории проследява какво се случва с птиците и свинете. „Системата за наблюдение е сравнително добра, но не можем да проследим всяка птица и прасе по света. В значителна степен ще ни бъде нужен късмет, за да „хванем“ епидемията в ранен стадий. Но отчитайки сегашната степен на мобилност на населението, вирусът почти веднага ще започне да се разпространява и за няколко седмици целият свят ще бъде засегнат“, констатира Робърт Уебстър от отделението по инфекциозни болести на Педиатричната клиника в Мемфис, САЩ.

„Вирусът на грипа е един от тези, които, попадайки в благоприятна среда, веднага води до рязко покачване на кривата на заболяемостта. Заразеният започва да разпространява вируса ден преди у самия него да се появят  симптомите на заболяването“, отбелязва Джерардо Чоуел, професор по епидемиология в Университета в щата Джорджия, САЩ. „За изминалото столетие населението на Земята е нараснало повече от четири пъти и можем да предположим, че броят на инфектираните и починалите също ще бъде по-голям –  ако през 1918 г. вирусът е убил 50 милиона души, то сега са възможни повече от 200 милиона смъртни случая.“

Смъртността ще бъде неравномерно разпределена по планетата, както е ставало и в миналото. По време на „испанската“ пандемия в някои страни смъртността е до 30 пъти по-висока от други. Например в Индия вирусът убива 8% от населението, а в Дания – по-малко от 1 процент. Нещо подобно се случва и при пандемията на вируса H1N1 през 2009 г. – в Мексико смъртните случаи са близо 10 пъти повече, отколкото във Франция. Подобни разлики са предопределени от много фактори, включително генетичната уязвимост на определени етнически групи. Например смъртността от испанския грип на коренните жители на Нова Зеландия – маорите, е почти 7 пъти по-висока от средния показател за планетата.

Важна е ролята на фактори като санитарните условия, хигиената, нивото на здравеопазване и достъпа до здравни услуги. „През 2009 г. много мексиканци търсят лекарска помощ, когато вече е твърде късно. За много от жертвите на вируса това е било икономическо решение: приемът при лекаря означава загуба на работен ден и заплата. Това не важи за всички мексиканци, но безусловно е валидно за по-уязвимите слоеве на населението“, обяснява проф. Чоуел. „Ако пандемията избухне в САЩ или други страни, където няма държавно здравеопазване, подобен социално-икономически модел на поведение вероятно ще преобладава сред по-необезпечените слоеве на населението – за да избегнат големите сметки за лечение, хората, които нямат здравна застраховка ще отлагат до последно визитата при лекаря и в определен момент вече ще бъде късно“.

„Най-ефикасното средство за спирането на една пандемия е ваксината“, категоричен е Лоне Симонсен, епидемиолог в университета „Джордж Вашингтон“, САЩ. „Но за начало трябва да се установи за какъв вирус става дума, да се създаде ваксина, да се достави във всички страни по света – по-лесно е да се каже, отколкото да се направи“, допълва той.

Противогрипните ваксини, които въобще не съществуваха до 40-те години на миналия век, сега се създават сравнително бързо, но все пак процесът продължава няколко месеца. Дори да постигнем успех при създаването на препарата, ще бъде невъзможно да се произведе необходимото количество дози, което да достигне до всички. Ако говорим за целия свят, в първите 6-9 месеца достъп до ваксина ще имат само 1-2% от населението. При това не трябва да се забравя, че ефикасността на съвременните противогрипни ваксини в най-добрия случай е 60%.

Освен това, въпреки че разполагаме с антивирусни препарати за борба с грипа, нямаме запасите, необходими в случай на пандемия. „Не разполагаме с достатъчно количество антивирусни препарати дори в най-богатите страни в света като САЩ, а какво остава за страни като Индия, Китай или Мексико“, изтъква проф. Чоуел. И още един аргумент: лекарствата за грип са по-малко ефективни, отколкото лекарствата за други заболявания, най-вече поради факта, че по света на сезонния грип се гледа като на обичайна, не особено опасна болест. „Трябва да стане нещо сериозно, подобно на пандемията от СПИН, за да може научната общност да обърне по-голямо внимание“, смята Робърт Уебстър.

„Може да се предположи, че в случай на пандемия болниците ще бъдат препълнени, а запасите от лекарства и ваксини веднага ще свършат“, посочва Майкъл Остерхолм. „У нас в САЩ, здравната система се задъхва дори при обичаен сезонен грип. Това показва доколко са ограничени нашите резерви и способностите ни да реагираме на сериозно увеличение на заболяемостта“.

В случай на пандемия, както и през 1918 г., когато броят на заболелите и на смъртните случаи нарасне, в градовете по целия свят животът ще стихне. Офиси и училища ще бъдат затворени, общественият транспорт ще спре, възможни са пробиви в електроснабдяването, дефицит на стоки от първа необходимост, както и недостиг на лекарства, жизнено необходими при сърдечно-съдови заболявания или диабет. „Ако в резултат на пандемия се стигне до срив в производството и доставката на подобни лекарства, хората ще започнат да умират, а по този начин съпътстващите щети от пандемията ще бъдат сериозни“, посочва Остерхолм.

Дори когато пандемията затихне от само себе си, ефектът може да бъде дълготраен. „Вирусът от 1918 г. особено силно засяга не най-младите и не най-старите – хората в цветуща възраст са 95% от починалите“, напомня Лоне Симонсен. „По този начин е унищожена голяма част от работоспособното население, а много деца остават сираци“.

Защо през 1918 г. най-тежко понасят заболяването именно тези, които би трябвало да бъдат най-неуязвими?

Учените намират обяснението едва през 2005 г., когато изследователи успяват да вземат тъкънни проби от починала от испански грип жена инуит от селище  в Аляска, където за седмица умират 72-ма от 80-те му жители. Едно от телата се е съхранило достатъчно добре във вечния мраз, за да могат микробиолозите да изолират от белите дробове гени на вируса. По време на опитите с животни чрез прилагането на реконструирания вирус, учените откриват, че щамът на вируса на грипа от 1918 г. се развива в организма невероятно бързо и агресивно. Това води до естествена, но потенциално летална реакция на имунната система, т.нар. „цитокинова буря“. В отговор на инфекцията организмът произвежда в големи количества цитокини, токсични сами по себе си, които трябва да унищожат „нашественика“. Доколкото при здравия възрастен имунната система е по-силна в сравнение с дете или старец, тя отговаря на агресивния вирус с по-мощно „изхвърляне“ на цитокини, дотолкова мощно и хаотично, че загива целият организъм. „Най-после разбрахме защо вирусът е толкова патогенен – всъщност организмът се самоубива“, посочва Робърт Уебстър.

Десетилетия по-късно са налице различни имуномодулатори, помагащи за справяне с цитокиновата буря. Но тези препарати все още не са съвършени и няма свободен достъп до тях. „Сега умеем сравнително по-добре да се справяме с цитокиновите бури в сравнение с 1918 г., благодарение и на животоподдържащата апаратура, но постиженията в тази област все още не са достатъчни“, посочва Майкъл Остерхолм. „А това означава, че както и през 1918 г. е възможно да станем свидетели на голям брой жертви сред населението на средна възраст.“ „Доколкото средната продължителност на живота превишава с десетилетия тази отпреди век, смъртта на представители именно на тази част от населението ще има пагубни последици за икономиката и обществото“, съгласен е и проф. Чоуел.

На фона на тези мрачни прогнози има лъч надежда – създаването на универсална противогрипна ваксина. Най-после за целта са отделени значителни финансови ресурси  и усилията да бъде изработена такава революционна ваксина набират обороти. Остава ни да чакаме и да се надяваме, че тя ще бъде създадена навреме, преди на планетата да избухне нова смъртоносна пандемия. „Макар че изследователските дейности за универсалната ваксина са в начален стадий, нека се надяваме, че ще я получим преди появата на този хипотетичен страшен вирус“, казва Робърт Уебстър. „Но в сегашния момент все още не сме готови за подобно събитие“, заключава експертът.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.