Броят на жертвите на COVID-19 надхвърли един милион. Когато става дума за жертви на природни катастрофи и войни често се цитира една мисъл, приписвана на съветския диктатор Йосиф Сталин: „Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е статистика“.
По данни на Университета „Джонс Хопкинс“ на 28 септември т.г. броят на жертвите на коронавируса SARS-CoV-2 надмина символичния праг от един милион души – трагичен маркер в деветте месеца на криза, която разклати из основи глобалната икономика, постави на изпитание световните лидери, противопостави науката на политиката, принуди хората да променят всекидневния си начин на живот.
„Нашият свят изживява мъчителен момент“, заяви по този повод генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. „Това е умопомрачително число. И все пак никога не трябва да изпускаме от поглед всеки отделен живот. Те бяха бащи и майки, съпрузи, братя и сестри, приятели и колеги“, се казва в изявлението на Гутериш.
Един от тези 1 милион души е Джиндер Чаудхари – гордост на родителите си, които го отгледали и изучили с малкото, което изкарвали от парче земя в Централна Индия, за да стане първият лекар в селото. 27-годишният Чаудхари починал от COVID-19 в края на юли, а 18 дни по-късно вирусът убива и майка му. „Пандемията унищожи нашето семейство, ликвидира всичките ни мечти и стремежи“, казва бащата на д-р Чаудхари. Според официалните данни починалите от коронавирусната инфекция в Индия са повече от 95 000.
Подобна трагедия изживяхме и в България – в края на август и началото на септември загубихме цяло семейство от трима медици – общопрактикуващият лекар Муса Вакльов, медицинската сестра Ава Вакльова и 37-годишният им син – кардиологът Емил Вакльов. „Денонощно д-р Муса Вакльов беше на разположение на пациентите си“, разказа пред БНР медицинската сестра Джена Драскова, която 36 години е работила с него в кабинета му в с. Краище, община Белица. „Не е ползвал и един ден отпуск. Понякога го молех – докторе, починете си, отидете на планина, на море… Той никога не се отдели от района и ми казваше – ако аз отида на почивка, на кого ще оставя тези хора…“ По данни на правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ над 7000 медицински лица са станали жертва на коронавируса в световен мащаб.
Излизащото в Хонконг издание South China Morning Post онагледява черната статистика с поредица от сравнения: броят на загиналите от COVID-19 е по-голям от населението на градове като Ерусалим или Остин, щата Тексас; това е множество, което е два и половина пъти по-голямо от морето от хора, събрали се на фестивала в Уудсток през 1969 г. и четири пъти по-голямо от броя на жертвите от земетресението и вълните цунами в Индийския океан в края на 2004 г.
С достигането на 1 милион загинали за толкова ограничено време, COVID-19 си съперничи с някои от най-сериозните заплахи за общественото здраве. Жертвите на коронавируса за изминалите 9 месеца са два пъти повече от броя на хората, които ежегодно умират от малария по света. Те надхвърлят смъртните случаи от ХИВ/СПИН, отнел живота през миналата година на около 690 000 души по целия свят и се доближават до 1,5 милиона смъртни случая годишно в световен мащаб от туберкулоза, която убива повече хора от всяко друго инфекциозно заболяване.
Но последиците от COVID-19 върху човечеството са много по-големи в сравнение с други опасни заболявания, смята проф. Лорънс Гостин, специалист по медицинско право в Университета в Джорджтаун, САЩ. Според него последвалите безработица, бедността, както и смъртните случаи от много други заболявания, които са останали нелекувани, също се пишат „на сметката“ на сегашната пандемия.
„Обяснимо е защо числата губят шокиращата си сила, но наистина е важно да разберем колко големи всъщност са те“, казва Марк Хонихсбаум, автор на „Пандемичният век: Сто години паника, истерия и арогантност“. Според много учени броят на починалите е дори по-голям от съобщаваното поради слабости в обхвата на тестване, недостатъци в докладването на случаите и умишлено манипулиране на статистическите данни в някои страни. А този брой продължава да расте – средно всеки ден в света се отчитат близо 5000 смъртни случая. Части от Европа са засегнати от втора вълна и експертите се опасяват, че същата съдба може да последва и САЩ, където досега са регистрирани над 205 000 смъртни случая. В абсолютно изражение това е много повече от всяка друга държава в света, и то въпреки наличните икономически и медицински ресурси на страната. На второ място по брой починали лица е Бразилия – 142 000, следвана от Индия и Мексико.
„Лидерите на страни като Германия, Южна Корея и Нова Зеландия действаха ефективно, за да ограничат епидемията. Други, като президентите на САЩ и Бразилия – Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро, омаловажаваха заплахата и пренебрегваха съветите на учените, дори когато болниците започнаха да се пълнят с тежко болни пациенти“, пише по този повод South China Morning Post.
Отскоро новорегистрираните случаи на коронавирусна инфекция отново започнаха бързо да се увеличават в страни като Великобритания, Испания, Русия, Израел. Зимата наближава в Северното полукълбо и все по-често се чуват песимистичните прогнози, че изпитанията, които ни предстоят, са много повече от тези, които вече са зад гърба ни. В същото време от Световната здравна организация се опитват да вдъхват надежда: „Ключовият урок остава същият – нещата са обратими, независимо в каква фаза на епидемията се намира всяка отделна страна“, написа генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус в статия, публикувана на 29 септември на официалния сайт на организацията. „В период само от девет месеца след първоначалното идентифициране на вируса някои от най-добрите учени в света колективно разработиха тестове за диагностика, утвърдиха терапии като приложението на кортикостероиди за намаляване на смъртността при най-тежките случаи на COVID-19 и разработиха кандидат ваксини, които сега са в заключителната фаза III на клинични изпитвания. В очакване на по-нататъшни пробиви ние се убедихме, че вирусът може ефективно да бъде овладян чрез прилагане на изпитани мерки за защита на общественото здраве“, пише генералният директор на СЗО. И изрежда четири основни стъпки:
Първо, предотвратете ускоряването на събитията, тъй като COVID-19 има много ефективно клъстерно разпространение.
Второ, намалете смъртността чрез защита на рисковите групи, особено сред хората в напреднала възраст и тези със съпътстващи заболявания.
Трето, отделните личности също трябва да изиграят своята роля, като вземат мерки, за които знаем, че помагат, за да защитят себе си и другите – спазвайте поне метър дистанция, мийте редовно ръцете си, спазвайте етикета при кашлица и носете маска. Избягвайте затворени пространства, струпване на хора и близък контакт.
Четвърто, правителствата трябва да предприемат съответните действия за откриване на случаите, тестване, проследяване на контактните лица и карантина. Широко прилаганите досега мерки като забраната за напускане на дома могат да бъдат избегнати, ако държавите предприемат времево и локално ограничени интервенции.
