Коментар на проф. Захари Кръстев специално за „Форум Медикус”

- Улцерозният колит е сравнително ново заболяване. За пръв път е описано преди около 150 години, но спокойно може да бъде определено като болест на цивилизацията. Откакто индустрията заля България, заболяемостта у нас също се повиши. Под индустрия имам предвид напрегнатия начин на живот, на хранене и т.н. Защото улцерозният колит, от една страна, е имунна, а от друга – психосоматична болест. Отношенията между имунния и психосоматичния компонент на заболяването все още не са изяснени.

По-важно е обаче да се знае, че болестта води до промяна на личността на пациентите. Дисертация на д-р Добряна Панова от УБ „Св. Иван Рилски” изследва именно въпроса за качеството на живот на пациентите в състояние на активна болест и на ремисии – специалистката наблюдава и описва една тревожност при тези хора.

От друга страна, психологичният стрес е причина за появата на т.нар. пристъпи на рецидиви. Задачата на лекаря е не да разплете този възел, но да открие психосоматични елементи и моменти в живота на пациента, които са причина за активация на болестта. Такива могат да бъдат проблеми в работата или в семейството например. Улцерозният колит понякога създава трудности в сексуалния живот, както и в социалните контакти като цяло. Всички тези фактори могат да активират в известна степен пристъпите.

Ние, интернистите, обаче не сме подготвени да решим психологическия проблем и затова е хубаво пациентът да бъде насочен към психиатър или психолог, но не и към невролог. Защото невролозите имат соматизиран начин на мислене и не биха приложили дребните техники, които разтоварват пациента в неговата ситуация.

Съотношението в заболяемостта жени-мъже е две към едно. В някои семейства заболяването е по-често срещано и по тази причина е важно да бъде изследвана фамилната обремененост. Обикновено се наблюдават два пика на болестта – между 20- и 40-, както и между 50- и 60-годишна възраст.

Наред с психосоматичните фактори причини за тежките пристъпи могат да бъдат инфекции, които често неглижираме. Това означава, че пристъпите не винаги се дължат на самия улцерозен колит. При всички положения е необходимо да потърсим една супер инфекция – с shigella, със salmonella, с Escherichia coli и т.н. В този случай лечението ще се проведе в два плана – един път на инфекцията и втори път – на самото заболяване.

Улцерозният колит е болест за цял живот, протича на тласъци в т. нар. изострена форма. Много рядко се наблюдават елементи на т.нар. остра фулминантна форма, но такива пациенти лесно могат да бъдат разпознати, защото състоянието им е тежко и обикновено попадат в сериозни медицински институции –реанимации, хирургии и т.н. При тази форма понякога се наблюдават и кожни изяви. Съществуват много нови модерни биологични терапии, които се използват точно в такива случаи. Необходимо е обаче това да става много внимателно и само в специализираните центрове в страната. НЗОК вече поема този тип терапия.

Съвременното лечение дава възможност болните да не бъдат оперирани, както беше преди време. С модерните лекарства ремисиите са много дълги и качествени.

Проблемите на излизане от ремисията са два – активацията на болестта; неглижирането от страна на болния и липсата на сътрудничество с лекаря.

Понякога, когато пациентът се почувства добре, той престава да пие лекарствата си. По тази причина е необходимо да съществува добър контакт със специалиста. Дори когато болният е в отлично здраве, той трябва на 6 месеца да посещава своя лекар, който от своя страна да провежда съответните изследвания на дебелото черво – поне веднъж годишно и в състояние на ремисия, за да види каква е картината.

Съществуват три вида ремисия. При клиничната ремисия пациентът е наред, спира терапията и болестта се реактивира. Защо? Защото липсва морфологична ремисия и когато бъде извършена ендоскопия, се наблюдават изменения. Във втория случай пациентът се чувства добре, налице е ендоскопска ремисия, но липсва хистологична ремисия, която настъпва около една година след ендоскопската.

В последно време се обсъжда, че с новите лекарства може да бъде постигната и имунологична ремисия. В УБ „Св. Иван Рилски” имаме пациенти, които са в ендоскопска ремисия. При тях прилагаме пробиотици, като по този начин подобряваме техния имунен отговор на ниво лигавица и на ниво кръв.

На практика улцерозният колит изисква грижа и лечение цял живот, независимо от цената на терапията и колко души ще бъдат ангажирани с пациента.

Колоноскопията е единственият метод за диагностициране на улцерозния колит. Преди време се използваше и рентгеново изследване с иригография. В наши дни е възможно приложението на виртуалната колоноскопия, която открива също и рак. Става дума за образен метод, който на базата на сканиране с компютърна томография води до създаване на виртуален образ на дебелото черво. Но най-добрият метод все пак е колоноскопията, защото по този начин може да бъде установена степента на разпространение на заболяването и съответно да бъде назначена подходящата терапия. Така например ректалната форма на колитите се лекува чрез локална терапия – със свещички. Съществуват колити със средно разпространение, както и панколит, който засяга цялото дебело черво. Разбира се, колкото по-тежка е формата, толкова и лечението е по-трудно. Но е важно да се знае, че когато измененията са отдолу, необходимо е и лечението да се провежда отдолу нагоре.

Днес съществуват класически медикаменти, които действително могат да доведат до подобряване на състоянието на пациентите. На първа линия това са препаратите Сулфасалазин, Салазопирин, Месалазин, като най-добрият в момента е Салофалк. Важно е обаче налице да бъде достатъчната доза и след като се постигне ремисия, пациентът да продължи да поема необходимото количество лекарство. На второ място се прилагат медикаменти, които потискат имунната система. Става дума за кортизони, които е желателно да бъдат приемани на кратки курсове. Ако се наложи, се препоръчва препаратът Имуран – прилага се много дълго време, което не пречи на бременните жени например да износят плода.

В случай че нито един от тези медикаменти не помогне, се преминава на препарати, които са антитела срещу тумор некрозис фактор. Регистрирани са на българския пазар, но са много скъпи и се прилагат в специализирани клиники, защото се наблюдават доста странични ефекти.

До хирургично лечение е желателно да не се стига. За разлика от болестта на Крон, при която е забранено, при улцерозния колит е необходима хирургична намеса, когато болестта е много напреднала и не може да бъде овладяна. Тогава болната част от червото се изрязва, за да не се стига до рецидив.

В заключение искам да подчертая, че улцерозният колит е болест, която може да бъде диагностицирана, ефикасно лекувана и болните да водят ефикасен начин на живот, без да бъде нарушен техният комфорт.

Нашите психологични проучвания показват, че когато пациентите влязат в ремисия, която е контролирана, изчезват голяма част от психологичните им проблеми, резултат на психосоциалните промени.