Известно е, че един от приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС е здравословното хранене на децата. Какво е сторено, какво предстои, къде сме ние в усилията да решаваме конкретни аспекти по тази важна за нацията тема?
Отговаря проф. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика, началник на отдел “Храни и хранене” към Националния център по обществено здраве и анализи
- Ще започна с факта, че отдавна бе известно в каква насока ще се представя Министерството на здравеопазването в дните на европредседателството, поради което стартирахме подготовката по темата за храненето на децата още от средата на миналата година. Обсъдихме идеите и инициативите със съответните институции във всички държави членки, които ги приеха с голямо задоволство. Всички смятат, че проблемът е важен за ЕС, тъй като расте относителният дял на децата със затлъстяване и наднормено тегло, отчитат се неблагоприятни характеристики на хранителния прием и др. През последните години поредица от събития в региона станаха предпоставка за съответни действия в страните от ЕС и за препоръката на Европейската комисия да бъдат продължени общите практики и инвестициите за подобряване храненето на децата.
Подготовката започна чрез обособяване на документите, очертаващи основните приоритети. А през февруари т.г. организирахме конференция с участието на министри на здравеопазването и на земеделието от държавите членки, на представители на европейски институции, на СЗО, УНИЦЕФ, на утвърдени университети и др. Цел на форума бе и постигане на приемственост в мерките със следващата държава, председател на Съвета на ЕС – Австрия, която определи за свой приоритет общата селскостопанска политика, с акцент за повече здравословни храни в общия дял на производството.
Така по темата за здравото бъдеще на Европа се постигна приемственост, защото преди това – по време на председателството на Малта в началото на 2017 г., бе разработен документ за храненето на децата в ученическа възраст, в който са разписани изисквания към обществените поръчки за осигуряване на храни за ученици. В документа са посочени страни с добра практика и България е сред тях. Защото ние сме сред малкото държави със законодателна нормативна база за здравословно хранене в детски ясли, градини и училища, която регулира изисквания и параметри към групи храни, структура на меню, енергия и хранителни вещества, съответствие между хранене и физически потребности и др.
След анализа на резултатите от всички експертни срещи и дискусии, включени във февруарската конференция, определихме четири панела, формирани в няколко основни направления.
Първият панел е за връзката между хранене и епигенетика през първите 1000 дни от живота на детето – от зачеването до 3-годишна възраст. Редица научни изследвания доказват, че хранителният прием през този период е тясно свързан със здравето и проектира в бъдещето възможните рискове от хронични болести – сърдечно-съдови, диабет, злокачествени и др.
На база на концепцията от форума изработихме проект за определяне на политики в сферата на храненето в детска възраст, обвързани с
промоция на здравословното хранене през целия живот
като превенция срещу хроничните болести. Тази идея изкристализира като акцент за общи политики в рамките на ЕС. Конференцията беше ключова и по отношение на систематизиране на приоритетните области, в които Европейската комисия ще работи с държавите членки. Направените заключения бяха обсъждани на срещата на министрите през април т.г. у нас, предстоят и няколко обсъждания в Брюксел. След като бъдат окончателно определени, изводите ще бъдат представени като заключения. За да бъде финализиран обаче, документът трябва да бъде одобрен и приет от всички страни членки, както и подписан от министрите на здравеопазването до края на нашето председателство. Документът ще се нарича „Здравословно хранене на децата – здравословно бъдеще за Европа“, ще очертава проблемите, досегашните дейности, бъдещите политики, ще формира приоритетите в областта на храненето – борба със затлъстяването при децата, осигуряване на здравословно хранене, адекватна физическа активност, подобряване състава на храните, което е много сериозна и актуална тема.
Подобряването на качествата на храните
е свързано и с реформулиране на техния състав, за да станат по-здравословни основно чрез намаляване съдържанието на сол, захар, наситени мастни киселини, трансмастни киселини и чрез повишаване на съдържанието на различни видове влакнини. В контекста на изпълнението на тази цел конференцията отговори и на европейското мото „Да превърнем здравословния избор в най-лесен“. Участниците се обединиха около разбирането, че е полезно да се запазят благоприятните за здравето специфики в храненето, характерни за отделните държави. На проведената наскоро у нас среща на здравните аташета бяха представени традиционни за България продукти като киселото мляко и някои плодове и зеленчуци. Темата може би ще продължи и при председателството на Австрия, когато приоритет ще бъде селскостопанската политика, ориентирана към повече инвестиции за местно производство на здравословни храни.
Друг важен елемент, който продължава да бъде част от общата европейска политика, са дейностите за намаляване на натиска и рекламата на храни, предназначени за деца. По тази тема в рамките на българското председателство да бъде завършен процесът по утвърждаване на изисквания в европейската Директива за аудиовизуални медийни услуги. Успоредно с това ще има възможност да се разработят корегулаторни документи с изисквания, приложими в местни условия.
Засега това са основните политики, предвидени за съвместно разработване, но, разбира се, процесът за търсене и прилагане на мерки ще продължи. И дано да стане все по-настъпателен, защото се прави в името на доброто здраве.
Освен тези „извънредни“ ангажименти, които вярвам, изпълняваме достойно, нашият екип в НЦОЗА продължава да реализира широк спектър от задачи, свързани със здравословното хранене на българските деца, което без съмнение става все по-актуално.
Известно е, че създаването на навици за здравословно хранене включва добра информираност на семействата, повишаване на капацитета на средата, в която растат децата, т.е. в организираните колективи. За целта инвестираме в разработване на критерии и законодателни мерки, каквито са наредбите за здравословно хранене, предназначени за детските ясли, за детските градини, за училищата. Актуализираме наредби, съобразно становища и документи на Европейската агенция по безопасност на храните. Например от февруари т.г. у нас вече е факт
наредба за физиологичните норми
Това е базов документ, който определя потребностите от енергия и хранителни вещества за всички възрастови групи – от 0 до 75+, за жени в специфично физиологично състояние като бременност и кърмене, като нормите са съобразени с нивото на физическа активност – умерена, висока, ниска. Тези стойности служат за разработване на изисквания към храненето и за оценка на ефекта при отделни индивиди и в организирани колективи.
Към всяка от наредбите за здравословно хранене на децата сме разработили сборници с рецепти, които улесняват практическото приложение на наредбите в детските заведения. Разработени са в две части. Първата е ръководство с методичен обучителен характер, а втората съдържа над 400 рецепти, съобразени с физиологичните потребности и здравословните норми. Разработили сме и препоръки за здравословно, разнообразно, пълноценно хранене, които са за всички възрастови групи.
Провеждаме национален мониторинг
От 1997 г. досега сме осъществили 13 национално представителни проучвания, съвместно с РЗИ, за оценка на хранителния прием и хранителния статус на населението. Събраната огромна база данни дава възможност да очертаваме тенденции за хранителния прием, за наднорменото тегло и затлъстяването. Заслужава да се отбележи, че от 1998 до 2008 г. при децата се отчита двукратно увеличение на затлъстяването, а от 2008 г. досега вече регистрираме обратен процес – намаляване на относителния дял на затлъстяване при няколко възрастови групи деца, както и задържане на нивото. Това е много обнадеждаващ резултат, който отговаря на европейските изисквания и стъпка по стъпка ни приближава към „отличниците“.
Работим и по важната тема за намаляване на риска от маркетинга и рекламата на храни за децата. Имаме добра колаборация с Националния съвет по саморегулация, който може да спира рекламирането и може да предприема законодателни мерки.
Създадохме Съвет по хранене, който е оперативен орган на МЗ и се ръководи от зам.-министър Св. Йорданова. Членове на съвета са представители от министерството, НЦОЗА, Университета по хранителни технологии, както и от организации на производителите на храни. Събираме се регулярно, обсъждаме, формулираме задачи, свързани с подобряване състава на храните и др.
Един сериозен проблем обаче очаква своето решение. В нашата специалност недостигът на кадри се чувства все по-осезаемо. Специализацията на лекарите по хранене и диететика е тригодишна и им осигурява висока квалификация за лечебна и консултативна работа с пациенти. Интерес към тази специализация има, но липсата на възможности за реализация отваря
ниша за неспециалисти
което е вредно и опасно. Съвети за „здравословно“ хранене получаваме от интернет, от фитнес зали, от медии, от хора, самообявили се за специалисти. Това е така, защото в Закона за здравето (в раздела за нетрадиционни лечебни методи) има включена точка за лечебно гладуване и диетиката, която позволява на лица със средно образование да практикуват лечебна дейност. Категорично този текст от закона трябва своевременно да бъде преосмислен и променен.
Разработихме медицински стандарт по хранене и диететика, който още не е факт. Този стандарт би дал възможност за регулация на професията, а също и да се работи в бъдеще с направления за преглед, заплащан от НЗОК. В много страни практиката е при проблеми като висок холестерол, висока кръвна захар, сърдечно-съдови болести и др. задължително да се прави консултация с лекар диетолог.
Надявам се напредък да се случи и в България, защото е доказано, че част от проблемите могат успешно да бъдат решавани с промяна в начина на живот.
