Обезпечаването със специалисти е най-голямото предизвикателство за здравните системи в Европа днес. До този извод стигнаха участниците в симпозиума на ZEVA – симпозиум на лекарските камари от Централна и Източна Европа, проведен на 29 и 30 септември т.г. в София при домакинството на Българския лекарски съюз.
На форума бяха обсъдени темите за: застаряването на лекарите, възнагражденията на медиците, дисциплинарните процедури в лекарските камари, проблемите на лекарите с медиите, както и методиките за остойностяване на медицинските дейности. Официални гости на форума бяха д-р Джак де Халер – президент на Постоянния комитет на европейските лекари (CPME), и д-р Ищван Егер – вицепрезидент на CPME и председател на Унгарската лекарска камара. Участие в официалното откриване на симпозиума взеха и председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова, зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, подуправителят на НЗОК Иванка Кръстева.
Застаряването на лекарите в България добива драматични изражения. Това стана ясно от доклада на председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев, който запозна участниците с проблемите на здравеопазването у нас. Над 50% от лекарите в страната са на възраст над 55 години, а една трета са над 60 години. Едва 5% от медиците нямат навършени 30 години, а между 31 и 45 години са една четвърт от общия брой. Според данни на съсловната организация всяка година страната напускат около 350-400 лекари, което представлява приблизително 90% от новозавършилите. По-младите лекари мигрират и намират реализация основно в Англия, Германия и Франция. Като основни причини за тези процеси д-р Грозев посочи: липсата на възможност за кариерно израстване, неясните правила и затруднения при специализация, невъзможност за прилагане на нови технологии в по-голяма част от лечебните заведения. Непрекъснато променящата се и често противоречаща си нормативна база, както и отрицателното медийно отношение във връзка със съдебно недоказана лекарска вина са сред другите причини, посочени от лекарите. Не на последно място е и осигуряването на висок социален стандарт на живот за цялото семейство на медика в развитите европейски страни.
- Страната ни е изложена на риск до няколко години да изпадне в тотален недостиг на медицински специалисти, подчерта д-р Грозев. – Вече има области в Северозападна България и в Родопите, където е налице дефицит на общопрактикуващи лекари и специалисти, с което се затруднява достъпът до медицинска помощ. Силно намаляват броят на анестезиолозите, детските хирурзи, неонатолозите, педиатрите, съдебните медици и други, допълни още той.
Д-р Грозев коментира, че липсва интерес за специализация към някои специалности поради финансовото им подценяване при заплащане на дейността от НЗОК. Като примери той посочи вирусологията, вътрешните болести, педиатрията, инфекциозните болести, клиничната хематология, медицинската паразитология, детската психиатрия, съдебната медицина, както и общата и клиничната патология.
По въпроса за възнагражденията на лекарите в частните практики д-р Грозев припомни, че от сумите, получени от НЗОК за извършване на дейността, се покриват всички разходи на лечебното заведение – за заплати и осигуровки, комунални дейности, консумативи, медикаменти, хардуер и софтуер, транспорт. От тези средства се заделя и за закупуване на апаратура, обзавеждане, за лични предпазни средства, както и за текущи и планови ремонти.
- На практика съществуването на цялата система на здравеопазването се издържа от заплащането от касата и от директните плащания на пациентите, поради което всяко намаляване и лимитиране на заплащаните от НЗОК дейности рефлектира в увеличаване на директните плащания от пациентите, подчерта д-р Грозев.
Плащанията между работодателите и лекарите се договарят като варират от 20 до 65-70% от сумите, получени в лечебните заведения за отчетената медицинска дейност. Според д-р Грозев недофинансирането на системата с публични средства е основният проблем, имащ отношение към размера на работните заплати в сферата на здравеопазването. Той отново напомни, че едва 4% от и без това ниския БВП у нас се заделя за здравеопазване, а размерът на здравната вноска е само 8%, докато в развитите европейски страни тя е 10-12%. От друга страна, една значителна част от обществените средства – около 50%, се отделят за медикаменти за домашно и болнично лечение.
В своя доклад д-р Грозев се спря и на проблемите на лекарите с медиите. Той подчерта, че правото на личен живот на медиците е сериозно нарушено. Към настоящия момент липсва възможност лекар да откаже лечение на пациенти. Такава опция например е предвидена в европейските етични принципи, в Америка, какво и в много страни в Азия, Австралия, Африка.
- За всяко неблагополучие, възникнало във връзка с оказана медицинска помощ, лекарите биват обвинявани публично чрез медиите под формата на сензационни новини, но при доказване на невинност на лекаря, това не се съобщава, коментира още д-р Грозев. От изказването му стана ясно, че съществува дефицит на етичност както от страна на медиите, така и между лекарите.
В своя доклад д-р Жак де Халер информира, че в Брюксел се подготвят инициативи за дерегулация на медицинската професия с мотив, че правилата пречат на свободната търговия. Той аргументира своята позиция, че в медицината ситуацията е различна и здравеопазването се нуждае от регулации. При дискусията д-р Де Халер получи подкрепата на изказалите се представители на лекарските колегии по този проблем. Той изрази надежда, че ако лекарските колегии действат заедно по казуса, ще могат да се противопоставят на готвените промени.
От споделеното от останалите участници във форума стана ясно, че в цяла Европа лекарите застаряват, младите мигрират в търсене на по-добра професионална реализация, а често в отдалечените региони има сериозен недостиг на специалисти. Единствено в Словения миграцията все още не е с толкова сериозни размери и младите лекари остават в страната си. Недофинансирането на здравеопазването също е общ проблем, като неговите измерения в отделните страни са различни. И ако в нашата страна се отделят 4% от БВП за здравния сектор, то в Чехия процентът е 5, а в Австрия – 13. Въпреки това навсякъде се търсят начини средствата за здравеопазване да се увеличават, което да доведе до по-добри условия за медиците и до намаляване на миграцията. Оказва се също така, че необосновани атаки на медиите към лекарите има и в останалите европейски страни. Забрана за публикуване на имената на медиците, които са обвинени в лекарска грешка, но не са осъдени, има единствено в Австрия. По този повод като домакини на симпозиума на ZEVA от БЛС предложиха да стартира международна кампания: „За да бъде успешно лечението, аз вярвам на своя лекар“.
- Нека се обърнем с апел към обществеността: да спрем съзнателно или не насажданата омраза помежду ни. Ние не сме врагове и не водим войни. Пациенти и лекари имаме еднакво силно желание и стремеж за опазване на здравето. Точно затова нека забравим отрицанието. Подаваме ръка, за да върнем доверието в лекарите – така аргументира смисъла на подобна кампания д-р Грозев.
Симпозиумът на лекарските камари от Централна и Източна Европа (т.нар. ZEVA симпозиум) е годишна среща, по време на която представители на органите на лекарското самоуправление от региона се срещат и обсъждат въпроси от взаимен интерес.
Идеята за подобни срещи узрява след падането на желязната завеса, когато в цяла Централна и Източна Европа започват да се учредяват нови лекарски камари. Основна цел на форума е да се улеснят комуникацията и обменът на идеи между всички камари от региона.
Днес симпозиумът остава платформа за обсъждане на различни теми и за формулиране на съвместни предложения и концепции, засягащи интересите на лекарското съсловие от региона.
