Практични уроци от инфлуенца пандемията отпреди 100 години.
„Отворите прозоре, пустите сунце, вирус нема крила“, съветва сръбски вирусолог тези дни на сайта на Radio televizija Srbije това като мото може и в малко каренце
Чистият въздух, слънчевите лъчи и импровизираните маски за лице са имали резултат преди век и могат да помогнат и сега, твърди д-р Ричард Хобдей, изследовател в областта на общественото здраве и съобразеното с околната среда градоустройство, автор на книгата „Лечебното слънце“:
„Докато новият коронавирус превзема света, страните една след друга налагат едни и същи мерки – карантина и изолация. Същите мерки – със същия променлив успех, са налагали и нашите прадеди, когато през 1918-1919 г. т. нар. испански грип залива света на няколко вълни. Но свидетелства от онова време разказват за една забравена днес терапия, която тогава се оказала ефективна. Може да стане така, че онзи изстрадан опит да ни помогне сега, в дните и месеците, които ни предстоят.
Казано най-просто, лекарите открили, че тежко болните, ако се лекуват на открито, се възстановяват по-добре от лекуваните на закрито. Комбинацията от чист въздух и слънчева светлина изглежда е намалявала смъртността сред пациентите и инфекциите сред медицинския персонал. По-късно са намерени научни доказателства, че тази комбинация е естествен дезинфектант и има бактерицидно действие, убивайки грипния вирус и други патогени.
„Терапия на открито“ през 1918 г.
По време на голямата пандемия, която започва в края на Първата световна война, две от най-рисковите за заразяване места са били казармите и военните кораби. Както при сегашната епидемия, повечето от жертвите на испанския грип не са загинали от самия вирус, а от пневмония и други усложнения.
Когато пандемията достига Източното крайбрежие на САЩ през 1918, Бостън е тежко засегнат и градската управа създава полева болница в района на пристанището. Военeн санитарен инспектор забелязал, че най-тежко болните моряци са пребивавали в помещения с много лоша вентилация – той решава да им осигури свеж въздух, настанявайки ги в палатки. При хубаво време леглата са изнасяни навън, на слънце. Както е известно, престоят на открито или в помещения с денонощно отворени прозорци е опция и за друго често срещано заболяване в онези години – туберкулозата. Ако се вярва на рапорт от онова време, смъртността сред войниците и моряците била намалена от 40 на 13% и примерът на Бостън бил приложен и на други места. Терапията на открито остава популярна до 50-те години на миналия век, когато е заменена от антибиотиците.
Чистият въздух като дезинфектант
При пациентите, лекувани на открито, рискът от вътреболнични инфекции е сведен до минимум. В проучване от 60-те години, направено по поръчка на Пентагона, дори се говори за някакъв “Фактор на чистия въздух”, който не е точно дефиниран, но е установено, че действа и през деня, и през нощта, както и в помещения с високи тавани и големи прозорци, т.е. при добра вентилация. Но по времето, когато учените са направили тази констатация, терапията с антибиотици вече е заместила лечението на открито. Оттогава лечебните ефекти на чистия въздух не се вземат предвид при контрола на инфекциите или в болничния дизайн, а в същото време патогените стават все по-устойчиви на антибиотици.
Благотворните слънчеви лъчи
Поставянето на пациентите на слънце също помагало, защото инактивира грипния вирус, а освен това убива бактериите, които причиняват белодробни и други инфекции в болниците. Още по време на Голямата война военните хирурзи рутинно са използвали слънчевите лъчи, за да лекуват трудно заздравяващи рани. Те са знаели, че това е естествен дезинфектант. Това, което не са знаели, е, че поставянето на пациентите навън, на слънце, стимулира синтезирането на витамин D. Този факт е открит по-късно, през 20-те години на миналия век. Ниските нива на витамин D се свързват с предразположение към респираторни инфекции и по-специално към грип. Биологичният ритъм на организма също оказва влияние на това как се съпротивляваме на инфекциите. Както по отношение на витамин D, важната роля, която играе слънчевата светлина за синхронизирането на тези ритми, не е била известна по времето на пандемията от 1918 г.
Маските за лице, коронавирусът и грипът
Понастоящем хирургичните маски не достигат и по целия свят. Те са били носени и преди 100 години, в опит да бъде спряно разпространението на грипния вирус. През 1918 г. всеки от спешната болница в Бостън, който е имал контакт с пациенти, е трябвало да носи импровизирана маска за лице, която се сменяла на два часа. Тя е била от пет слоя марля, прикрепени към телена рамка, оформяна така, че да не позволява марленият филтър да докосва устата и ноздрите. Това е предшественикът на днешните респиратори N95, които предпазвят медицинския персонал от инфекция.
Полевите болници
Персоналът в болницата в Бостън е поддържал високи стандарти за лична и екологична хигиена. Без съмнение това е играло голяма роля за сравнително ниските проценти на зараза и смъртност, отчетени там. Скоростта, с която са били издигани тези болнични и други временни съоръжения на открито, за да поемат големия брой пациенти с пневмония, също е важен фактор.
Днес много страни не са подготвени за тежка пандемия. Болничните заведения ще бъдат претоварени, ако изобщо има такива. Ваксините и антивирусните лекарства могат да помогнат, антибиотиците могат да бъдат ефективни при пневмония и други усложнения, но голяма част от световното население няма да има достъп до тях. Ако 1918 г. се повтори или кризата с COVID-19 се задълбочи, може би трябва да се има предвид урокът от миналото и би било разумно да има готовност за разгръщането на палатки и мобилни отделения за големия брой тежко болни. Много свеж въздух и малко слънчева светлина също могат да помогнат“.
