Това решиха ректорите на традиционната си есенна среща на 27 август т.г. във Варна

Сумата се получава, като годишната издръжка на един студент от 693 лв. се умножи по коефициента 9.40, а към полученото се прибави и държавната такса за медицинските училища в размер на 950 лв. Ректорите се разбраха още, че сумата ще бъде една и съща във всички висши училища по медицина, че останалите „под чертата” кандидат-студенти могат да учат платено само там, където са кандидатствали. Особено важно бе, че в присъствието на представител на Министерството на образованието бе изяснено тълкуването на чл.21, ал.2 от Закона за висшето образование – за платено обучение ще бъдат приемани 5 процента от капацитета на университета по съответното професионално направление.

За разлика от предишни години, в които бяха безкрайно обсъждани проблемите за статута и същността на университетските болници, на тази среща академичните кадри се съсредоточиха главно върху образователни проблеми, акцентираха върху недостатъците и парадоксите на специализациите, обсъждаха нормативни препятствия, които пречат в университетите да постъпват повече средства, така нужни за нормалната издръжка. Ректорите – проф. В. Митев /София/, проф. А. Клисарова /Варна/, проф. Гр. Горчев /Плевен/, доц. Г. Паскалев /Пловдив/, както и деканът на МФ към Тракийския университет доц. М. Гълъбова аргументирано формулираха искания и подготвиха предложения по актуални и болезнени въпроси.

Едно от предложенията е да бъдат дадени допълнителни места за кандидат-студенти сираци, близнаци или младежи с решения от ТЕЛК, които се приемат при облекчени условия. Защото сега, ако университетът надхвърли отпуснатите планови места, подлежи на глоба. Ректорите смятат, че такива кандидат-студенти трябва да се класират по чл.68, ал.3 като правоимащи извън обема на държавната поръчка.

Не за пръв път бе поставен и въпросът за кандидат-студентите с двойно гражданство. Ректорите предлагат промяна в Закона за българското гражданство, като задължително се постанови, че хора с двойно гражданство могат да кандидатстват като българи, за което е необходимо да се явят на изпити и да участват в класирането за плановите места. Ако обаче не се класират, те трябва да ползват правата на чужди граждани и да заплащат за обучението си. Обсъдена бе и идеята да се предложи на депутатите да гласуват въобще отпадането на правата на двойните граждани при кандидатстване през следващите години.

Бурна дискусия за пореден път характеризира обсъждането на темата за прием на студенти от ЕС в българските медицински университети. Оказа се, че има много желаещи граждани от европейски страни да учат срещу заплащане, но университетите нямат право на каквито и да са договори с частни лица. Формулираното предложение бе в Закона за висшето образование да се даде право на университетите на публично-частно партньорство, което в голяма степен би облекчило ректорите – без да нарушават нормативите, да обучават срещу заплащане. Не по-малко тревоги създават на ректорите и български граждани, приети за студенти в чужди университети, които после желаят да бъдат прехвърлени у нас. Ректорите категорично настояват тези студенти, които постъпват от Македония, Молдова, Украйна, да бъдат приемани след представяне на академична справка по системата на платеното обучение. Ако желаят по държавна поръчка – да се явят на кандидатстудентски изпит у нас.

Изстраданата тема за специализациите и прословутата Наредба 34 за пореден път провокираха разгорещени изказвания и много предложения за промени. Дискусията откри доц. Жанета Георгиева – зам.-ректор на МУ във Варна, която нагледно обоснова изводи и препоръки. Отново бе припомнено незавидното положение на специализанти, които работят, без да получават средства, без да бъдат осигурени и т.н. Подчертана бе необходимостта за някои „изчезващи” специалности да се кандидатства само по документи и без конкурс, споменати бяха изискванията на НЗОК и бе предложено специализантите да получат право на самостоятелна работа / по договор с НЗОК/, особено в хирургичните специалности, стана дума и за наличието на чуждестранни граждани, които искат да специализират срещу заплащане у нас, но това се оказва невъзможно поради лимити на МЗ в отпусканите бройки за специализанти.

Основни искания по темата ректорите оформиха в специално писмо до официалните власти, в което се казва:

„Във връзка с приложението на Наредба 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и възникнали проблеми изпращаме следните предложения:

1. Да се даде право на висшите училища да приемат целогодишно платени специализанти от чужди страни извън Европейския съюз и ЕИП до капацитета, определен от НАОА, без фиксиране на бройки на местата за чужденци, както е посочено сега в Наредба 34 за специализациите в системата на здравеопазването на МЗ.

2. Асистентите и докторантите да бъдат зачислени за специализация след назначаването им, а не да чакат излизане на местата за специализация, което при докторантите води и до проблеми с формата на специализацията. Предлагаме тези две групи да могат да се приемат и зачисляват по всяко време по реда от старата Наредба 31/2001г., а за специализациите да бъде уведомявано МЗ.

3. Специализантите, приети на места за държавна форма на обучение, да бъдат осигурявани за всички осигурителни рискове.

4. Във връзка с публикуваните изменения в „Държавен вестник”, бр. 59 от 31.07.2010 г. на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Кодекса за социално осигуряване да бъде изменена Наредба 34/2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, като бъде посочено кой ще заплаща на специализантите задължителните осигуровки за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица при различните форми на специализация.

5. Да се регламентира ползването на годишен отпуск за специализантите, независимо от формата на обучение.

6. В Закона за признаване на професионални квалификации /ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г./ да отпадне клаузата за признаване на професионална квалификация по медицинска професия на граждани на трети държави след сключване на международни договори за или включващи клаузи за взаимно признаване на професионални квалификации между Република България и тези страни. Съгласно ал. 2, чл. 8 на ЗППК тези договори са условие за признаване на професионална квалификация, вкл. “лекар”. Поради липсата на такива договори не може да се признае професионална квалификация по регулирана професия на граждани, придобили правото да упражняват съответната регулирана професия в трети страни, и следователно те не могат да провеждат обучение за придобиване на специалност в РБ.

7. За наградените със „Златен Хипократ” или „Гален” да бъдат осигурени места за клинични ординатури по пожеланите от тях специалности.

8. Да се формулират ясни критерии и правила за провеждане на текущ контрол на специализацията”.

Ректорът на МУ в София проф. В. Митев подчерта по темата: „Би било правилно ние да определяме колко специализанти бихме могли да обучаваме. Не желаем допълнителни средства, а свободата сами да решаваме. Това се отнася с особена сила за чуждестранните специализанти, защото техният брой по никакъв начин няма да повлияе на т.нар. здравна карта – те ще заплатят на университетите, ще получат специалност и ще я практикуват в своите страни”.

П. Василева – началник на отдел „Образование и квалификация” в МЗ информира, че се подготвят промени в Наредба 34, за да стане възможно кандидатстване без конкурс за дефицитни специалности. Тя съобщи още, че ръководството на министерството предвижда разработване на нова наредба за специализациите в сферата на здравеопазването поради натрупаните несъвършенства в сега действащата.

Специално за „Форум Медикус” своите тревоги и впечатления от срещата споделиха някои от участниците.

Проф. Анелия Клисарова:

Силата на правилата

- Дълго време медицинските университети се бореха да има платено обучение, което бе продиктувано от големия брой кандидат-студенти, които желаят да учат медицина, и ограниченията в държавния прием. Приветстваме решението да има платено обучение, но бяхме притеснени как да тълкуваме законовите разпоредби – затова решихме да съгласуваме и по еднакви правила да работим във всички медицински университети в страната. Първото уточнение бе, че 5-те процента за платено обучение са от капацитета до запълването му. Известно е, че капацитетът се определя от Националната агенция по акредитация, а това тълкуване удовлетвори ректорите.

След като определихме точната сума за платено обучение на един студент, стигнахме до консенсус тя да бъде еднаква за всички университети и за Медицинския факултет в Ст. Загора. Много точно и ясно решение взехме за студентите от ЕС, желаещи да учат в наши университети: те ще имат правата на български граждани и трябва да се явят на кандидатстудентски изпит. Който остане „под чертата”, ще учи платено като българските граждани. Така изравняваме правата на кандидат-студентите от ЕС и европейското пространство и на българските студенти.

Поставяме сериозно и въпроса за публично-частното партньорство за извършване на диагностична и лечебна дейност по договор, което ще облекчи донякъде трудното финансово положение на висшите училища. Например в нашия университет има уникална лаборатория по нутригеномика, която не може да работи с пациенти, защото университетът няма право на лечебна дейност. Очакваме в Закона за лечебните заведения да бъде добавено, че и университетите могат да извършват лечебна и диагностична дейност по договор с НЗОК. Този въпрос се поставя отдавна, особено за факултетите по дентална медицина.

Проф. Гр. Горчев:

Работят на тъмно – без консенсус, без експерти

- Изключително много се безпокоим от темата за специализациите. Подадохме заявки за местата за специализации и получихме едва една трета от заявеното – де факто много кандидати не бяха зачислени. Това е политика на МЗ, която лично ние не разбираме. Така стои въпросът и за платените специализации за чужденци – има желаещи, няма отпуснати бройки от МЗ. Става дума за това, че такива специализанти с нищо не нарушават правата на българските лекари – те после ще работят в своите страни. Затова на срещата многократно подчертахме, че е логично ректорите да определят колко чужди специализанти могат да поемат според капацитета. Работата по клинични пътеки също е проблем – щом лекарят е специализант, няма възможност за договор. А би могло да се запише в алгоритъма, че е възможно някои неща да се изпълняват от специализиращ, ако има наблюдаващ със специалност. Нужно е здравната система да бъде по-гъвкава, защото са динамични времената. Съществува и друг проблем – ние активно търсим чуждестранни студенти за обучение – ходим, преговаряме, а после се оказва, че държавата не дава визи на някои от тях. Бихме желали с външно министерство да изясним и този проблем. Смятам, че не е лоша идеята да има нова наредба за специализациите, защото сегашната е кошмар. Например даваме награда „Златен Хипократ” и възможност на младия лекар, завършил с пълно отличие, да специализира в избрана област. После се оказва, че МЗ не предвижда специализанти в тази област за нашия университет. Какво правим? Гоним си децата?

Лошото е, че липсва диалог с МЗ. Висшият медицински съвет, който е координиращ орган, не е свикван от години. Не може да се решава на тъмно. Смятам, че реформата има неуспехи, защото се работи на парче, без консенсус, без експерти.

Доц. Георги Паскалев:

Парадоксално и тъжно

- МЗ се интересува от реформата в болниците, но никога не се е интересувало от мнението на академичната общност за мястото и ролята на една университетска болница. Чуват се решения за закриване на цели сектори – по физикална терапия например, намаляват легла в клиниките, без да помислят къде ще бъдат обучавани бъдещите студенти, специализанти, медицински сестри и т.н. Не е възможно в клиника с 10 легла да премине поток от 200 студенти например. Приемам нуждата от реформа, но смятам, че тя е невъзможна без участието на академичната общност. Например, когато министър Борисова дойде в Пловдив, не бе поканен нито един представител на университета – нито декан, нито зам.-ректор и т.н. Следователно ние не участваме, когато се прави здравната карта, игнорирани сме от процесите. Но университетът и болницата са събирателно понятие, можем да успеем само ако вървим заедно. Всичко е парадоксално и тъжно.

Подобно е положението и със специализациите. Получаваме готови решения. Парадоксално е младите специализанти да не получават нищо. Смятам, че нова наредба за специализациите е абсолютно наложителна. Специализантите са дипломирани лекари и е недопустимо да се отнасяме така с тях.

Варна – София

Дарина СТОЕВА