На 1 юни т.г. бе проведено редовно заседание на Комисията по здравеопазване към 44-тото Народно събрание, по време на което министърът на здравеопазването проф. Николай Петров отговори на актуални въпроси, отправени към него от членовете на комисията.

Блиц контролът започна с въпрос на председателя на здравната комисия д-р Д. Дариткова, която попита министъра за етапа на реализация на проекта за модернизация на

спешната помощ

На въпроса отговори зам.-министър Мирослав Ненков, който подчерта, че този проект е абсолютен приоритет за министерството. Той информира, че до момента почти навсякъде, където е необходимо, е променена собствеността на обектите в държавна, тъй като проектът не предвижда средства за обекти, които са общинска собственост. Завършил е и първият етап от анализ, за който е наета специална група експерти – да се уточни къде какво е нужно да се промени. Установено е обаче, че моделът на анализа също трябва да се промени, а зам.-министърът обеща той да бъде готов в срок. Д-р Ненков информира още, че досега два пъти е отлаган срокът за подаване на апликационната форма по проекта, като сега той е удължен до 12 декември 2017 г.

Д-р Илиян Тимчев от БСП пък попита министъра дали е осигурено

достатъчно количество ваксини

за изпълнение на имунизационния календар и дали министерството ще предприеме мерки за справяне с антиваксиналните настроения в обществото. Министърът увери, че наличните ваксини са достатъчни за период от поне две години. Зам.-министърът Светлана Йорданова допълни, че броят на ваксините, които се предвиждат за годината, е съобразен с препоръките на СЗО, които от тази година предвиждат 30% резерв, който да позволи да се реагира дори и при извънредни ситуации. За 2016 г. препоръката е била за 10% резерв. Колкото до мерките срещу антиваксиналните настроения министърът подчерта, че у нас не можем да си позволим да решим въпроса императивно, законодателно, затова предложи да се инициира кампания с участието на специалисти, народни представители и медии, които „да върнат нещата на мястото на разума“.

На въпрос за изискването център „Фонд за лечение на деца“ да заплаща за медицински изделия, само ако лечебното заведение (болничната аптека) има сключен договор по Закона за обществените поръчки, министърът отговори, че

правилникът за дейността на фонда ще бъде променен

и това изискване ще отпадне, като паралелно с това ще стартира дейност на работна група, която да направи централизирана обществена поръчка. Така, независимо в кое лечебно заведение ще се извършва интервенцията, необходимото медицинско изделие ще бъде доставяно директно от фонда.

Няколко от въпросите на депутати бяха насочени към организацията на онкологичната медицинска помощ в страната. Д-р Нигяр Джафер от ДПС напомни, че България е една от малкото европейски страни, в които няма национална скринингова програма за борба с онкологичните заболявания, а реализираните до момента програми (като „Спри и се прегледай“) могат да бъдат определени като частични и неизпълнили целите си. На въпроса на д-р Джафер за бъдещите планове на министерството в тази насока, министърът обеща да бъде създадена такава програма, която да бъде финансово обезпечена, но за нейното реализиране той ще разчита и на съдействието на народните представители.

Министърът отговори и на въпрос, свързан с растящите

разходи за онкологични лекарства

Той коментира, че предприетите до момента мерки за контрол на този процес не са дали резултат. Според проф. Петров решението на този проблем се крие във въвеждането на електронна здравна карта, която да проследява в динамика лечебния процес. Информацията от тази електронна система ще позволи да се планират средствата за здравеопазване, но нейното въвеждане не може да стане по-рано от година – година и половина, смята министърът.

Депутатите повдигнаха и въпроса за тежкото финансово положение на

областните и общинските болници

и конкретно за положението на областната болница в Ловеч. Министърът увери, че ще настоява за нова методика за преразпределение на лимитите на болниците.

- Обществената нетърпимост е доста голяма, натъкваме се на фрапантни случаи, когато три еднакви болници като обем легла, брой персонал и обем дейност получават в пъти различни лимити. Ето защо ще се борим за по-добра справедливост при разпределение на тези средства, заяви още проф. Петров.

Министърът предложи на законотворците да помислят и върху една нова идея в здравеопазването, като бе категоричен, че трябва добре да се прецени дали подобно решение е възможно и разумно и как точно да бъде осъществено:

- Да си представим един областен град, в който има една държавна и една частна болница, като през годините по различни причини се е развивала добре частната болница, а държавната е ставала все по-зле и по-зле. В един момент сме изправени пред дилемата дали да продължаваме да поддържаме държавната болница или да спрем да я финансираме, като вменим на частната ангажимента да играе ролята на областна болница – да работи не само в интересни и финансово печеливши направления, но да поеме спешността, ражданията, неосигурените пациенти.

Министърът подчерта, че този въпрос започва да стои на дневен ред, защото все по-често държавните болници „издишат“ и играят ролята на социални лечебни заведения, а частните работят печелившо и се развиват.

В края на заседанието депутатите бяха запознати и с доклада за дейността на омбудсмана на Република България за 2016 г.