Аспиринът се приема за най-достъпния и разпространен медикамент, както и като средно ефективен тромболитик за превенция на вторичен инсулт. Две големи рандомизирани контролирани проучвания за ефекта на аспирина при остър исхемичен инсулт показват редуциране на риска през 2–4 седмица с около 12 %, както и на смъртните случаи при проследяване с около 5 %. Десетте проучвания за ефекта на аспирина при дългосрочна превенция на вторичните инциденти при пациенти с предишни еднократни исхемични атаки или исхемичен инсулт доказват, че аспиринът намалява риска от повторни инциденти за следващите три години с около 17%. Нерандомизираните проучвания и наблюдения сочат, че спешната медикация, включително с аспирин, при остри исхемични атаки и леки инсулти намалява риска от повторение с 80%.
В списание „Лансет“ Питър Ротуел и съавт. публикуват изводите от анализ от индивидуалните данни на пациенти от рандомизираните проучвания за ефекта на аспирина след прекаран исхемичен инсулт, като анализът показва значителен ефект на аспирина върху превенцията на вторичните инсулти или инциденти.
Изследователите докладват, че в три от проучванията ефектът на аспирина при исхемичен инсулт е по-скоро скромен. От друга страна, лекарството изявява значителна хетерогенност по отношение на остротата на инсултите. Аспиринът е изключително ефективен за превенция от повторен инсулт в рамките на 14-дневен период при пациенти с лека и средна форма на неврологични увреждания след инсулта, за разлика от пациентите с тежки неврологични дефицити. Редукцията на риска от повторение при пациенти с лек и среден по тежест инсулт с прием и на аспирин е доказана при половината до две-трети от пациентите в първите два до шест дни.
От 12 рандомизирани и контролирани проучвания за ефекта на аспирина за превенция на вторичен инсулт сред 15 778 пациенти е доказано, че: медикаментът намалява наполовина 12-седмичния риск от нов инцидент; редуцира с две трети увреждащите или фатални исхемични инсулти; ограничава с две трети и острия инфаркт на миокарда. Ефектът от аспирина е еднакъв във всички проучвания, независимо от характеристиките на пациентите, етиологията на инсулта и дозата аспирин. Най-ефективен е медикаментът през първите 6 седмици след рандомизирането (наистина повече – през първите 2 седмици), отколкото през вторите 6 седмици, като ефектът намалява при дългосрочен прием.
В седем проучвания за прилагане на dipyridamole заедно с аспирин при 9437 пациенти се установява, че добавянето на dipyridamole към аспирина не оказва влияние върху риска от повторен инсулт в рамките на 12 седмици, но намалява риска от вторични увреждания или летален изход.
Като цяло резултатите от проучванията показват, че ефектът от аспирина е подценен при превенцията на вторичен инсулт и на инфаркт на миокарда след прекаран исхемичен инсулт. От друга страна, надценява се ефектът от аспирина при дългосрочната превенция на инсулт поради липса на доказателства за ползите от дългосрочния прием. Подценява се и ефектът от dipyridamole в дългосрочен план. Тези резултати са важни за клиничната практика.
Първо, пациентите, за които се предполага преходно исхемично нарушение или исхемичен инсулт, имат нужда от спешна намеса и интервенция. При тези хора съществува висок риск в началото и последващ дългосрочен риск от повторен инцидент или други васкуларни увреждания, освен ако кардиоваскуларните последствия не бъдат лекувани правилно. Второ, аспиринът е първи избор при антитромболитичните медикаменти и трябва да се приложи веднага. Ползите от това са намаляване на риска от вторичен инсулт и неговата острота, като проучванията доказват тези ползи. Потенциалният риск е свързан с приема на аспирин преди образното изследване на мозъка, което да изключи вътрецеребрална хеморагия – защото приемът на аспирин се отразява на изследването. Съществуват и доказателства, че приложението на лекарства от групата на аспирина при наличие на вътрецеребрална хеморагия увеличава смъртността, като в скоро време предстоят нови проучвания. Наблюденията обобщават, че не съществува пряка връзка между приложението на медикамента при пациенти с исхемичен инсулт, които имат нужда от тромболиза, но наблюденията предстоят.
Клиничното приложение на резултатите е свързано с повишаване на познанието за природата, симптомите и знаците на исхемичното нарушение и на инсулта по принцип, за съществуването на висок риск от повторен инцидент дори без симптоми, както и за нуждата от незабавен прием на медикаменти. За пациентите, които имат симптоми за преходно нарушение и се възстановяват до няколко минути или час, приемът на аспирин е безопасен, докато чакат медицинска помощ, защото той предпазва и от повторен исхемичен инцидент. За пациентите с постоянни симптоми на инсулт, при които се предполага вътрецеребрална хеморагия, приемът на аспирин не е с висок риск – но се налага да продължават изследванията в тази насока, преди да се препоръчва такъв подход за практиката.
Ротуел и съавт. понастоящем преглеждат данните на пациентите от други проучвания, като се очаква скоро да изведат с конкретни изводи за ефекта от приложението на аспирин в краткосрочен и дългосрочен план, за рисковете, ползите и цената от прилагането или не на медикамента в различните групи пациенти.
Междувременно изследванията за прилагането на антитромболитични и антикоагулантни препарати (дори по-ефективни от аспирин) за превенция на вторичен инсулт продължават. Доказано е, че не съществува особена полза от ранното прилагане на ticagrelor в сравнение с аспирина, както и че бързият прием на комбинацията clopidogrel с аспирин е по-ефективна от монотерапията с аспирин при част от изследваните групи. Изследванията на двойната терапия (например clopidogrel или cilostazol с аспирин), както и на тройната комбинация (добавянето на clopidogrel и dipyridamole към аспирин) продължават. Планирани са проучвания за ефекта на антагониста на potent selective protease-activated receptor-4 (PAR4). Бъдещите проучвания би трябвало да измерят честотата и остротата на инцидентите, както и да определят времето до настъпване на повторни васкуларни събития.
comment closed