Вие сте в: Начало // Всички публикации // 20 години клинична хомеопатия в България

20 години клинична хомеопатия в България

Хомеопатията има вековни традиции. Днес нейното прилагане като лечебен метод е утвърдено в над 80 страни в света, включително в страните от ЕС, САЩ, Русия и др.

Само за две десетилетия клиничната хомеопатия в България извървя труден, но успешен път на развитие, благодарение на волята и последователните действия на медиците, радетели за безвредно, персонализирано лечение, законово регламентирано и съобразено с основния принцип на медицината „Primum non nocere“.

Никому неизвестен, посрещнат с недоверие у нас преди 20 години, дори напълно отричан от здравната колегия и пациентите, днес методът вече е част от диагностично-лечебната дейност на много лекари от различни специалности и получава обществено признание и доверие.

Обучението по клинична хомеопатия – базисно и с тематични семинари за поддържаща квалификация, се провежда от преподаватели към Европейската школа по клинична хомеопатия и е включено в учебните планове на медицинските университети в София, Пловдив, Варна и Плевен. Провежданите курсове са признати от БЛС за продължаващо обучение.

На поредната XV национална конференция по клинична хомеопатия, организирана от Българската медицинска хомеопатична организация (БМХО) и от Европейската школа по клинична хомеопатия в края на май т.г., участваха по традиция голям брой лекари хомеопати и фармацевти от страната и от чужбина. Юбилейният за българската хомеопатия форум бе уважен от представители на редица държавни и обществени организации. Академичната общност бе представена от ректора на МУ в София и зам.-ректори на медицинските университети в страната. В приветствията си гостите оцениха високо темповете на развитие и утвърждаване на клиничната хомеопатия в България.

Основна тема на конференцията бе „Хомеопатията при хронична и често рецидивираща патология. Хомеопатия и травматология“. По традиция научната програма бе наситена и участниците проявиха голям интерес към изнесените лекции и постерни сесии, към оживените дискусии и обмена на практически опит. Може би този впечатляващ стремеж към повече познание намери своето обобщение в думите на председателя на Българската медицинска хомеопатична организация д-р Петко Загорчев:

- Няма конвенционална и неконвенционална медицина. Има едно изкуство – изкуството да лекуваш. И колкото повече методики владееш, толкова по-полезен ще бъдеш на пациентите, толкова по-удовлетворен лекар ще бъдеш…

В презентациите по основната тема на форума авторите компетентно и задълбочено представиха различни терапевтични подходи с акцент върху практическото им прилагане, сред които: „Техника и подбор на хомеопатични лекарства при често рецидивиращи и хронични патологии“ от д-р М. Иванов; „Поликрестите в Материя Медика, три начина за приложение“ от д-р З. Угринова; „Мястото на хомеопатията в невидимата връзка стрес и имунитет“ от проф. В. Сарафян и проф. Л. Пейчев; „Хроничната коремна болка – изразено предизвикателство пред клинициста и лекаря хомеопат“ от проф. Д. Близнакова и д-р Е. Енев; „Остеоартритът като хронична патология за таргетно хомеопатично лечение“ от проф. М. Панчовска и д-р П. Загорчев; „Хронична тазова болка при жени“ от проф. Б. Пехливанов и д-р Р. Томова; „Рецидивиращ херпес“ от проф. Л. Митева и д-р З. Угринова; „Често боледуващите деца през призмата на хомеопатията“ от д-р С. Филчев; „Тиреоидит на Хашимото и възможности за хомеопатично лечение“ от проф. М. Орбецова и проф. Л. Пейчев. Разработването на конкретни теми едновременно от специалист в дадена област на медицината и лекар хомеопат е показателен пример за големите терапевтични възможности, които предлага съчетаването на конвенционалната медицина с хомеопатия като практика в партньорство.

Пълна зала посрещна и лекциите за практическото приложение на конкретни хомеопатични продукти в различни сфери на медицината с автори проф. Н. Бояджиева, д-р В. Сугарев, д-р В. Тютюнджиева, д-р Н. Димкин, д-р В. Занкова, д-р М. Михайлова, д-р А. Венкова. Д-р Д. Орнюс-Дран, анестезиолог и лекар на френската федерация по фехтовка, сподели своя опит в областта на спортната медицина.

След приключване на научната част на програмата тържествено бяха връчени дипломите на новозавършилите клинична хомеопатия 354 лекари и фармацевти, както и награди за Добра хомеопатична практика.

В рамките на форума бе проведена пресконференция, на която специалисти споделиха своето удовлетворение от постигнатото и намеренията си пътят да продължи…

Д-р Драгомир Грудев, управител на Боарон България:

- Как се запознах с хомеопатията? През 1990 г. бях на специализация във френска болница, в която колегите наред с конвенционалното лечение прилагаха хомеопатия. За мен това беше новост, която не познавах, и естествено бях скептичен. Но с времето разбрах, че във Франция хомеопатията е на много високо ниво, че е ефикасен метод при редица заболявания, а прегледът при лекар хомеопат и лекарствата се реимбурсират. Често преди или след операция пациенти ме питаха кое хомеопатично лекарство е подходящо за тяхното състояние, но аз естествено ги насочвах към колегите с хомеопатична подготовка…

Днес и у нас клиничната хомеопатия доби популярност и се утвърждава все повече. По същество тя представлява комплементарен метод, който обогатява арсенала от възможности на лекаря да бъде полезен на пациента.

Известно е, че има много течения в хомеопатията. Клиничната хомеопатия се базира на идеята на д-р Самуел Ханеман, че това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен. След дълги години практика и многобройни проучвания, довели до пречистване на симптомите, първоначално описани в старите Материи медики, дело започнато от д-р Ричард Хюз, водеща фигура на британската хомеопатия в края на XIX век, дейността продължава с прецизиране на възможностите и ограниченията по нозологични единици. Така лечебният метод, наречен клинична хомеопатия, се утвърждава през времето. Дългият път на развитие на хомеопатията не може да я остави встрани от медицината – съвременната клинична хомеопатия доказва това.

Хомеопатията е свързана и с фармацевта в аптеката, който има професионалното задължение да съветва пациента. Ролята му да препоръчва хомеопатични лекарства се определя от неговата компетентност в тази сфера. Все пак предлагането трябва да бъде в рамките на някои остри, често срещани заболявания.

Д-р Петко Загорчев, председател на Българска медицинска хомеопатична организация (БМХО):

- Аз също се „запознах“ с хомеопатията, специализирайки спешна медицина във Франция. Проявих интерес и колкото повече я изучавах, толкова повече се влюбвах в нея. Разбрах, че това не е езотерика, а е начин да надградиш компетенциите си на лекар. Няма специалност, която да не е отворена към хомеопатията. Изключение правят само специалистите, които не я познават. Лекарят хомеопат може да постави точна диагноза и да надгражда с хомеопатичния принцип за индивидуалността. Защото няма двама пациенти, които да боледуват по един и същ начин, от една и съща болест. Например по отношение на вирусните и острите фебрилни състояния ние, лекарите, особено педиатрите и ОПЛ, сме в дълг към пациентите. Клиничната хомеопатия е алтернатива, но не срещу антибиотиците, а в случаите, когато не трябва или не е желателно да бъдат прилагани антибиотици. Все по-голямо внимание на хомеопатията обръщат специалистите по УНГ болести, по психиатрия, неврология, дерматология, кардиология, гинекология, ендокринология, травматология, по пластична хирургия и др. Дори в онкологията (макар че хомеопатията няма отношение към самия лечебен процес) тя може да се прилага за овладяване на страничните ефекти от конвенционалната терапия и за подобряване на качеството на живот. В редица онкологични клиники по света има консултант хомеопат.

Една от основните причини днес хомеопатичната практика да се приема позитивно както от обществото, така и от медицинската колегия е фактът, че БМХО е асоцииран член на БЛС и винаги е била подкрепяна от съсловната организация в действията си по утвърждаване, регламентиране и развитие на клиничната хомеопатия у нас. Друг положителен факт е, че обучението по клинична хомеопатия се провежда по акредитирани програми и неговото качество се контролира от академичната общност. Винаги на първата лекция пред студентите ние казваме: „Преподаваме ви клинична хомеопатия, но искаме от вас първо да станете конвенционални лекари. Когато станете много добри лекари, тогава ще разберете красотата и възможностите на хомеопатичната медицина“.

Д-р Галинка Петрова, зам.-председател на БЛС:

- С д-р Венцислав Грозев коментирахме в кулоарите приятната изненада от големия брой участници на конференцията. Впечатлиха ни изключителният интерес и вниманието, с което колегите слушаха лекциите и си водеха записки. Нивото на лекторите бе високо – утвърдени специалисти от различни сфери на медицината. Това показва, че отношението към клиничната хомеопатия у нас вече е променено и дори медици, които не я познават и доскоро отричаха метода, препоръчват на пациентите си консултация при лекар хомеопат.

Д-р Райна Томова, управител на Европейската школа по клинична хомеопатия:

- Вече над 2000 медици, обучавани в школата, практикуват успешно у нас. Увеличава се интересът на студентите по медицина. От години обучението по клинична хомеопатия е въведено като свободно избираема дисциплина към университетите и броят на бъдещите лекари, които се интересуват, расте с всяка година.

Българската школа вече получава признание и в други страни. В Турция бе приет Стандарт за обучение по клинична хомеопатия, който по своята същност е програмата на нашата Европейска школа по клинична хомеопатия. Български лекари са канени за лектори на редица международни форуми в Русия, САЩ, Чехия, Франция, Турция, Румъния, Белгия, Словакия и др. Колега е поканен за консултант по хомеопатия в голяма болница в Русия.

Проф. Людмил Пейчев, ръководител на Катедрата по фармакология и токсикология, МУ в Пловдив:

- С убеденост се заех със задачата да бъде въведено обучението по хомеопатия в системата на медицинските университети. Засега там все още се изучава като СИП, но във Фармацевтичния факултет в Пловдив предметът е задължителен. Не мога да си представя, че в бъдеще ще има колеги, завършили фармация, които да не са изучавали този предмет. Сигурен съм, че скоро хомеопатията ще влезе в държавните изисквания за медицинското образование. Хомеопатия се изучава като СИП и в колежите за професионалисти по здравни грижи, за помощник-фармацевти и др.

Д-р П. Загорчев:

- Има страни, в които хомеопатията е изведена от алтернативните методи и е въведена като специалност. Ние настояваме да бъде определена като интердисциплинарен предмет и да бъде отделена от алтернативните методи. Стъпката, която трябва да предприеме БЛС, тъй като е ангажиран със следдипломното и продължаващото обучение, е особено важна. БМХО е една от първите организации, която още през далечната 2005 г. внесе в БЛС правила за Добра медицинска практика.

Д-р Слави Филчев, началник на детско отделение към V МБАЛ в София:

- Преди десетина години участвах в конкурс за хабилитация и тогава един от рецензентите беше отбелязал като черна точка „д-р Филчев се увлича от хомеопатия“… През последните 2-3 години в своите амбулаторни листове до НЗОК колеги вписват хомеопатични медикаменти в графата за извършена терапия и нищо не им се случва. Това показва, че в посока отдолу нагоре хомеопатията у нас добива гражданственост, което е добър знак.

Д-р Р. Томова:

- Обичаме работата си, вършим я с желание, но ни притеснява поведението на хората без медицинско образование, които практикуват хомеопатия. Те нарушават закона и подлагат на огромен риск здравето на пациентите. Ако пациент попита лекари хомеопати дали има хомеопатично лечение за множествена склероза например, те ще кажат НЕ. Ако обаче пациентът се обърне към хомеопати не-лекари, отговорът ще бъде ДА, разбира се, хомеопатията лекува всичко… Това опасно поведение буди недоверие в обществото и дискредитира хомеопатията като лечебен метод. Затова ние от школата се опитваме да ограничим вредите със средствата, с които разполагаме. Стремим се да обучим повече студенти, лекари и фармацевти и така да увеличим броя на квалифицираните хомеопати.

Проф. Л. Пейчев:

- На срещи с неправителствени организации съм чувал невероятни неща. Млада майка ми заяви, че тя никога няма да лекува детето си при лекар хомеопат, защото медицинското образование го е деформирало професионално и му пречи да вземе правилното решение като хомеопат… Друга попита какво е мнението ми за ваксините. Когато й отговорих, че ваксините са ефикасни и трябва да се поставят според имунизационния календар, тя се обърна и каза: „Отивам при друг хомеопат“.

Д-р Др. Грудев:

- Горд съм, че като представител на Боарон България съм част от този 20-годишен процес на утвърждаване и развитие на клиничната хомеопатия у нас и по света. Защото клиничната хомеопатия остава единствената разумна хомеопатия в XXI век.

По пътя на своето развитие Боарон България винаги е следвал етичните норми и взаимоотношения както към лекарите и фармацевтите, така и към българските пациенти! Извървеният 20-годишен път ни дава основание, без излишна скромност, да се поздравим с постигнатото. Боарон България е синоним на коректност и етичност, така ще продължим и в бъдеще.

Снежана БОРИСЛАВОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.