Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Сега сме там, където ни е мястото

Сега сме там, където ни е мястото

Проф. Ваньо Митев – ректор на Медицинския университет в София:

- Проф. Митев, вярно ли е, че като ректор залагате повече на мениджмънта, а не на академичността?

- Вярното е, че те са взаимосвързани чрез процеси на постоянна симбиоза. Това е принцип. Но днешната ситуация в Софийския медицински университет налага приоритет за мениджмънта.

Навсякъде по света най-добрите идеи се излъчват от академичните среди. Но за да бъдат реализирани, необходими са средства. Ако те са недостатъчни нито образованието, нито научната продукция могат да се развият и да акумулират нови средства. Получава се омагьосан кръг – постепенно, но сигурно нивото на академичната институция спада, тя губи авторитет и перспектива. В историята на нашия университет има и добри, и по-лоши периоди. Например през 1999 г. проф. Иван Смилов като декан на Медицинския факултет остави 600 чуждестранни студенти и около 7 млн. преходен остатък. Аз заварих 300 чуждестранни студенти и 470 хил. лв. преходен остатък. Спадът беше драстичен, като се има предвид, че МФ е гръбнакът на университета. Водехме се най-доброто висше училище по медицина, а условията бяха силно занемарени, заплатите бяха най-ниски в сравнение с другите университети в страната…

Сега е тъкмо обратното. Сега сме там, където ни е мястото и като авторитет, и като заплащане. Постигнахме го благодарение на една стратегия, която прие Общото събрание през първата година на моя мандат. За 4 години не само изпълнихме, но и преизпълнихме заложеното в стратегията. С днешна дата имаме нечуван преходен остатък от 21 млн. лв. за МФ и 47,5 млн. лв. – общо за университета. Това са икономически показатели, които се отразяват благоприятно и на науката, и на учебния процес, и на възнагражденията. Вече едва ли някой от колегите се съмнява в ролята на мениджмънта като основен фактор за развитие и напредък.

Наистина постигнахме впечатляващи резултати. Според официалната класация на МОН изследователските университети в България са 3-4 и нашият е сред тях. Това е висока оценка за обучението, което осигуряваме, а също и гаранция, че завършилите безпроблемно могат да се реализират в учебни, научни и лечебни заведения не само у нас, но и в чужбина. Вече имаме колеги, работили „навън”, които се завръщат. Моята първа докторантка Мария Таскова 10 години беше в Харвард. Сега желае да работи в Центъра по молекулна медицина. Когато видя с каква апаратура разполагаме, тя с изненада сподели, че нашето технологично ниво е по-високо от лабораторията в Харвард, в която е работила. Това е пример за коренната промяна, която сме постигнали.

Няма в света елитен университет, който да е беден. Бюджетът на Харвард е по-голям от бюджета на България. Там непрекъснато говорят за пари. Означава ли това, че липсва академичност?

Науката е най-скъпата дейност. Медицинската и космическата апаратура е най-скъпа. С класически методи в съвременния свят не се прави наука, няма модерна медицина.

- Изборът Ви за втори мандат бе като че ли предизвестен…Бяхте единствен кандидат.

- Така бе и с колегите от 4-те факултета. Такива спокойни избори досега не е имало. Това е още едно доказателство, че стратегията ни е била в правилната посока, резултатите са налице и с това сме спечелили доверие. Определено средата вече е различна. Целите са по-високи. Осъвременихме мисленето си, подредихме приоритетите си. Сега предстои неотстъпно да извървим пътя, да не намаляваме темпото, да надграждаме.

- Какви са стъпките?

- Вече започнатото продължава. Голям успех според мен е, че постигнахме разбирателство с другите медицински университети. Вече спокойно мога да кажа, че сме обединени. Загърбихме съперничеството и работим в отлична колаборация. Провеждаме редовни срещи, на които синхронизираме политиките си. Например броят на чуждестранните студенти толкова нарасна, че ако водим самостоятелна политика, нито един университет не би могъл да се справи. Затова решихме да повишим таксите с 2000 евро, което е един от икономическите лостове за „пресяване”. Целта ни е да привлечем повече млади хора от високоразвитите страни да учат медицина в България. Дори броят на кандидатите в началото малко да намалее, финансовите постъпления ще бъдат повече. А с подобряване на условията всичко ще си дойде на мястото.

Преди няколко дни сключихме договор за обучение на италиански студенти по медицина и стоматология. Интерес бе проявен и към специалности във Факултета по обществено здраве и в Медицинския колеж.

Мога да кажа, че вече завършихме един етап от развитието на университета и навлизаме в следващия, който е решителен. Нямаме намерение да се успокояваме от постигнатото. Нещо повече. Подготвяме се за висок отскок като с катапулт. Предстои ни териториално разширение. Известно е, че само Медицинският факултет има 1000 преподаватели. Това е голям потенциал, който трябва да използваме максимално. Проблемът обаче е в сградния фонд, който „отесня”. За 20 години, до 2008, нито лев не беше вложен от прословутите излишъци. През това време другите медицински университети проявиха гъвкавост, която им позволи да разширят и модернизират базите си. Ние сме единственият университет в България, който дори няма собствено място за ректората и деканата. Започваме огромна по мащабите си строителна дейност – едновременно ще издигнем 4 сгради. По предварителни прогнозни цени инвестицията ще бъде между 25 и 30 млн. лв. Най-важната постройка е предвидена на мястото на т.нар. стол № 8 в Александровска болница. Ще бъде административна сграда, в която ще се поместят ректоратът, деканатът на МФ, Факултетът по обществено здраве, Департаментът по езиково обучение и студентски спорт, множество учебни зали за от 15 до 200 студенти, аула магна за 800 души. Ще има и стол-ресторант, кафене, плувен басейн, фитнес и др. Луксозно строителство, в което ще бъдат вложени около 14 млн. лв.

Факултетът по фармация със собствени средства ще построи във вътрешния си двор 3-етажна сграда с учебни зали и лаборатории за обучение на многократно увеличения брой чуждестранни студенти. Медицинският колеж „Йорданка Филаретова” бе реновиран и доби красив съвременен облик. Но там също има недостиг на учебни помещения, поради откриването на нови специалности. В района на Александровска болница ще израсне модерна висока сграда – общежитие за чуждестранни студенти. В нея ще има стаи за настаняване на гост-преподаватели от чужбина, както и хотелска част за граждани, лекуващи се в университетските болници. Идеята е да развием т.нар. медицински туризъм. Отделно от това ще бъдат основно ремонтирани всички студентски общежития – обещал съм го и ще го направя до края на мандата. С реализацията на тази строителна програма ще постигнем важна цел – по-качествени условия за обучение и привличане на младите специалисти да остават и да се развиват в България.

- Кога започва действието по амбициозна програма?

- Ние вече активно действаме. Градоустройственият план е готов, за което сме благодарни на премиера, на кмета и на главния архитект на София за съдействието. След 30 години най-после имаме подробен градоустройствен план на карето между улиците „Ив. Гешов”, „Г. Софийски”, „Л. Каравелов” и „Хан Пресиян”. Постигнахме го след 2-годишни усилия. Без плана намеренията ни нямаше да се осъществят, нямаше да имаме визия за развитие. Освен това вече никой няма да може да „къса” парчета от нашата територия. Известни са инвазията на БЛС и строителството на инсинератора. Да гориш най-токсични отпадъци пред прозорците на лечебно заведение, това е кошмар, от който се чудим как да се спасим. Частният хотел „Медик” също е на наша територия. НЗОК пък имаше претенции към стол №8 за административна сграда.

Сега изпълняваме необходимите процедури, които предшестват строителството. Те са сложни и изискват технологично време. Когато стартира същинското строителство, тогава можем да кажем, че процесът е навлязъл във финалната права.

На практика действаме на много фронтове. Борим се за обединението на университета и болниците. Когато влезе в сила и прословутият закон за публично-частното партньорство, тогава ще можем да решим и проблема с построяването на две нови болници – по педиатрия и по вътрешни болести. Инвеститори има, европейски проекти има, чакаме закон.

- Обучението на студентите и научната продукция са все пак основна задача…

- Ще продължим да водим мащабна политика за повишаване качеството на образованието и да разширяваме географските граници за привличане на студенти от развитите страни на Европа, от Израел и др.

Освен това планираме да станем първият университет в България, който да въведе практиката световноизвестни учени да четат лекции пред студентите, да провеждат семинари и др. Такава дейност е скъпо струваща, но ще донесе висок престиж на университета, а заради това си струва. Тук наскоро беше Нобеловият лауреат по химия за 2009 г. проф. Ада Йонат от Израел. За нас нейното посещение беше чест. Надяваме се занапред присъствието на подобни личности да не бъде събитие.

Вече сериозно работим по проект за откриване на наш филиал в Бразилия. Там съществуват 3 вида университети – държавни, щатски и частни. В щатските например се заплащат 15 000 долара за обучение… Имаме идея за филиал в Кипър, в Казахстан, защо не и другаде. Започнахме проучване за филиал на Факултета по обществено здраве в Кувейт. Водихме преговори с техен представител. Каквото зависеше от нас, е направено. Сега очакваме отговор от кувейтските колеги.

Дали тези идеи ще се реализират в пълен обем не мога да кажа със сигурност, но обещавам, че ще положим усилия. Още повече сме длъжни да опитаме точно сега, когато според авторитетните класации сме в позицията на водещ университет, на изследователски университет с високо ниво на академичност.

- Какво искате да постигнете като председател на Съвета на ректорите?

- Като представител на медицински университет съм удовлетворен от избора ми за председател на съвета. Това е прецедент, защото за първи път се избира представител на медицинските университети. Според мен това е признание за завоюваните позиции и повишения авторитет на академичната медицинска общност. За това си има причина. И 4-те медицински университета най-после са обединени. Загърбиха съперничеството и вече работят в отлична колаборация.

На среща на Съвета на ректорите предстои да приемем двугодишна стратегия, която вече е съгласувана на разширено заседание на управителния съвет, и да вземем решение за затягане на режима в студентския град. Моето становище е, че колкото и да струва, трябва да се изгради нов студентски кампус. На практика сега има студентски блокове, разпръснати между увеселителни заведения и жилищни сгради. Това не е и не може да бъде студентски град.

В България има 51 университета, от които 37 са държавни, а останалите са частни. Естествено интересите са разнопосочни, има качествени разлики в нивото. Моята цел е да постигнем консенсус и да се обединим около няколко основни идеи, които са включени в стратегията. А по проблемите, по които имаме съществени различия, да постигаме компромиси. Основните несъгласия са по т.нар. рейтинг. Мнение, около което повечето ректори вече са обединени, е да се определя рейтинг не на университет, а на отделните направления в него. Така успешните направления ще се развиват, ще бъдат подпомагани, а слабите ще се наложи да се преструктурират. Добре би било правителството да създаде предпоставки за обединение на университетите чрез финансови механизми, например – държавен бонус при обединение.

От 2 години имаме изготвена стратегия за „Промени в структурата на медицинското обучение в България”, подкрепена от всички ректори на медицински университети. Убедени сме, че резултатът от такова преструктуриране ще бъде рязко подобряване на качеството на медицинско образование. Възможен вариант за промяна например е въвеждането на бакалавърска степен в медицината.

- Кога ще бъдете доволен?

- Когато се сбъдне мечтата ми да влезем в списъка на 500–те най-добри университета в света. За тази цел обаче е необходимо да се докажем с изключително силна научна продукция. Съществува един феномен у нас, с който искам да се преборя. Когато западни агенции класират университетите в света, те не ходят на място да ги акредитират. Влизат в интернет, изписват името на университета и проследяват научните публикации. Ние вече имаме редица публикации в сериозни научни списания. Има обаче наши специалисти, които, докато работят в чужбина и правят научни публикации, не изписват под името си Медицински университет в София. Тогава публикацията „не се брои” за нашия университет. На практика колегите работят за имиджа на чужди университети. А ние губим принос към рейтинга си. Промяна е нужна дори ако трябва да се постигне с административни мерки. Защото е важно да защитаваме интересите на нашия университет, независимо къде се намираме. Така правят в другите страни.

Доволен съм и се гордея с Центъра по молекулна медицина, базиран в „Майчин дом” и в Катедрата по биохимия.Той е важно звено за развитието и качеството на научната продукция. Основно е обновен и оборудван с най-съвременна техника. Официално ще го открием обаче след като приключим с ремонтните работи на учебните зали, лабораториите и кабинетите на преподавателите в Предклиничния учебен център.

Решили сме да режем ленти само на обекти, в които са инвестирани от 10 млн. лв. нагоре.

Снежана БОРИСЛАВОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.