За разлика от някои самозвани „учени“, на които пет века турско робство се привиждат като “ присъствие“ и „съжителство“, компетентните историци определят Априлското въстание от 1876 г. като връх в българското национално революционно движение и като общонародна проява на свободолюбив борчески дух.
Основанието за такова твърдение се състои в това, че наравно със селяните, занаятчиите, търговците, чорбаджиите и свещениците са грабнали оръжие и представители на вече появилата се и укрепнала възрожденска интелигенция. Достойно място в нейните редици са заемали лекари, аптекари и фелдшери. До Освобождението през 1878 г. около 280 българи са завършили медицина в чужбина, от които 30 са обучавани в Западна Европа, 35 са руски възпитаници, 115 са учили в Цариград и Атина, а в Букурещ – около 100.
Една от най-привлекателните и впечатляващи личности сред тях е доктор Васил Бойчев Рашков, известен като доктор Соколски – Лекарят на Хвърковатата чета.
Той е роден на 27 април 1844 г. в Жеравна – в селището, известно като люлка на Възраждането и крепост на българщината. Там е роден Райко Попович (1773-1858), книжовник, считан за патриарх на българските учители. Негови ученици са били Герги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков… Родната къща на Сава Филаретов (1825-1863) в Жеравна е запазена и е реликва с богата дърворезбова украса, апликации и пруст, използван като домашен параклис.
Учителят Данаил Константинов, местен краевед, е описал Васил Рашков като будно дете, което „се отличавало в жеравненското начално училище със силата на своя характер, прозорливост, съобразителност и широк поглед върху нещата. Умното и красиво момче с големи сини очи и гъста руса коса постоянно задавало неудобни въпроси на своите учители.“ Като поотраснал, Васил заминал при баща си в Добруджа, който се занимавал там с овцевъдство. Не било по волята на юношата да наглежда бащиното стадо и отишъл в Кюстенджа, където се запознал с други смели младежи и с тях направил малка хайдушка чета. Близо две години се подвизавал във Варненско, там получил името Соколски, защото кичел калпака си със соколово перо. При нападение на заптиета бил заловен и осъден на година и половина затвор във варненската тъмница.
След излежаване на присъдата се завърнал в родния край и постъпил на работа при д-р Венко Гръмников в Сливен. Оказал се много ценен помощник и усвоил умението да лекува някои заболявания. Открил призванието си и решил да се посвети на медицината. С материалната подкрепа и напътствията на д-р Гръмников заминал за Букурещ, където се записал в тригодишна военномедицинска школа, която успешно завършил през 1872 г. В Румъния се сближил с хъшовете, чиито патриотични чувства не му били чужди. Желанието да види отечеството си свободно станало главна цел в неговия живот.
След завръщането си в Жеравна д-р Соколски се занимавал с лекуване на съселяните си, но получил писмо от своя благодетел д-р Гръмников, който се бил преместил на работа в Пазарджик. Младият лекар получил покана от ментора си да практикуват лекарската професия заедно и без колебание се отзовал на предложението. Пристигнал в града точно когато кипяла трескава подготовка за въстание. Запознал се с Георги Бенковски и с учителя Петър Бонев от Перущица. По решение на апостолите се преселил в селото, кръстено на славянския бог Перун, и отворил лекарски кабинет с малка аптека. През деня лекувал пациенти, нощем ходел с кама и револвер да подготвя населението за бунт. Революционният комитет на Перущица го избира и изпраща за свой представител на Великото Народно събрание в Оборище.
На 14 април 1876 г. в дълбоко закътаната местност сред дебрите на Същинска Средна гора, недалеч от село Мечка (сега Оборище), Панагюрско, се събират 72 легитимни делегати от 54 селища на Четвъртия революционен окръг. Единственият лекар, участвал в това историческо събитие, е д-р Васил Соколски. Той е включен в комисията, натоварена да разработи в подробности плана за въстанието и инструкции за провеждането. Макар и несъвършени, заслугите за санитарната подготовка са негово дело. Заделени са 25 хил. турски гроша за закупуване на медикаменти и бинтове. В училища и читалища е предвидено да бъдат разкрити пунктове за пострадали въстаници.
После от Перущица се получило съобщение, че заговорът е разкрит и са започнали арести. Връщането на лекаря там става невъзможно. Бенковски го включва в щаба на Хвърковатата чета и с нея обикаля въстаналите села. Д-р Соколски бил натоварен с длъжността, за която си бил приготвил всичките потребности, натоварени на два коня. По време на боевете той бил навсякъде, оказвал медицинска помощ, повдигал духа на бойците. Известно е, че при главозамайващото неравенство на силите разгромът е бил неизбежен. Четата е разбита и Соколски с неколцина свои събратя се криел в Етрополския балкан. Заловили го в околностите на Златица, откарали го в Софийския затвор, сетне го прехвърлили в пловдивската Таш капия. На разпитите д-р Соколски се държал достойно, поемал цялата вина върху себе си, за да спаси другарите. Пред съда заявил:
– Подбудители на въстанието сме само ние, двамата – Петър Бонев и аз. Освободете другите, които са останали живи, а мене обесете“.
При потушаването на въстанието в Перущица обаче турците зверски са избили 347 българи в местната църква „Архангел Михаил“. А бесилото, приготвено за гордия доктор, за „дръзкия комита“ Васил Соколски, на два пъти се оказало „безсилно“. На първия път се счупила гредата, при втория опит се скъсало въжето. Едва на третия път на 3 август 1876 г. 32-годишният лекар на Хвърковатата чета е обесен. За да остане безсмъртен в съзвездието на героите от Априлската епопея.
Действително д-р Соколски е увековечен за поколенията. Неговият земляк от близкото до Жеравна село Медвен Захари Стоянов е посветил на лекаря едни от най-хубавите страници в своите “ Записки по българските въстания“. А прототипът на очарователния доктор Соколов, един от главните положителни образи в емблематичния роман на Иван Вазов „Под игото“, е не друг, а истинският д-р Соколски – лекарят от Жеравна Васил Бойчев Рашков. На последните страници от тази вечна за българите книга името му се споменава много често. Нека припомним няколко реда от глава XVI: „…ордата разнасяше Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар – от куршум – сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей…“
Колко е прав кореспондентът на английския вестник „Дейли нюз“ Дж. Макгахан, когато е написал: „Има неща толкова ужасни, толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда…“
Днес, 140 години след Априлското въстание, трябва да обсъждаме невижданите варварски изстъпления на поробителя, за да не допуснем да се повторят. За да издигнем на заслужен пиедестал позабравения лекар на Хвърковатата чета д-р Соколски, пред чието хладнокръвие дори бесилото е „отстъпило“.