Този извод не е абстрактен, а конкретно изведен на проведената в средата на април т.г. пролетна научна среща на хематолози, посветена на постиженията в борбата с хроничната миелоидна левкемия /ХМЛ/. Рефренът „пак ще се срещнем след 10 години“, определящ за настроението и характера на събитието, също не е случайно избран. Оказа се, че във вече далечната 2006 г. точно в Трявна у нас е сложено началото на адекватно и ефикасно лечение на заболяването, преди това определяно като „смъртна присъда с близък срок на изпълнение“ /по думите на доц. Николай Цветков от УБ „Г. Странски“ в Плевен/.

През 2006 г. фармацевтичната компания Новартис представя пред българските хематолози препарата imatinib /Glivec^R/, представител на тирозинкиназните инхибитори, показан за лечение на позитивна за филаделфийската хромозома хронична миелоидна левкемия. Тогава самите лекари едва ли докрай са подозирали какво модерно оръжие получават, каква силна терапевтична мощ срещу ХМЛ придобиват.

Десет години по-късно научната среща не беше фанфарна, а изключително задълбочена и сериозна. Верни на професионализма си, хематолозите дискутираха революцията в преживяемостта и поврата в представите за ХМЛ, коментираха разбирането за терапевтичен отговор и ръководствата за поведение при ХМЛ, които трябва да спазват, ролята на хематолога от доболничната помощ, оптимизирането на дозата за лечение и др.

В своето встъпително слово д-р Стамен Попов – директор направление „Онкология“ за България и Македония в Новартис, даде тон на последвалите разговори и дискусии, защото подчерта, че „Новартис има мисия по отношение на хроничната миелоидна левкемия“. С успешните разработки в научноизследователските лаборатории на компанията той аргументира създаването на отделно направление „Онкология“, в което усилено се работи в полето на НЕТ, акромегалия, РМЖ, таласемия майор, бъбречно-клетъчния карцином, миелофиброзата, болестта на Кушинг и др. След тирозинкиназните инхибитори Новартис постига напредък в онкотерапията и чрез откриване на т. нaр. mTOR инхибитори. Сега в лабораториите на Новартис се изработват 22 лекарства срещу 25 злокачествени заболявания, работи се върху 25 нови молекули, проучват се 19 пътища на канцерогенезата. Всъщност компанията е носител на иновации в сферата на прицелната онкология и на индивидуализираното лечение.

Д-р Ст. Попов изтъкна още, че всичко това се случва в годината, когато президентът на САЩ Б. Обама обявява т. нар. moonshot срещу рака чрез подписване на меморандум, в който се определя целта „да работим, за да постигнем за пет години в изследванията и терапиите напредък, който би изисквал десетилетие…Сега сме свидетели на невероятен пробив и в изследванията, и в лечението. Задачата ни е да преодолеем някои бариери, за да ускорим прогреса, за да осигурим лечение и по-добър достъп до новите терапии на милиони хора“, се казва в меморандума.

Изпълнението на такава огромна задача е възложено на Дж. Байдън, чийто син е починал от рак на мозъка преди година. Байдън заявява, че не е експерт в онкологията, но има експертиза как да обединява хора за дадена кауза. Очаква се в moonshot срещу рака да участват 13 федерални агенции, включително National Institutes of Health, Department of Health and Human Services, the Defense Department. Предвижда се ускоряване на изследователската работа, премахване на бариерите чрез достъп до обобщени бази данни от целия свят /big data/, чрез улеснено сътрудничество между учени, лекари, филантропи, пациенти и техните организации, биотехнологичните и фармацевтичните компании. От страниците на сп. „Форбс“ Joseph Jimenez – главен изпълнителен директор на Новартис, заявява, че компанията поема ангажимент за активно участие в инициативата срещу рака.

По време на научната сесия проф. Стефан Горанов подчерта защо вече 10 години хематолозите имат ново самочувствие, спря се на постижението на Новартис – да направи терапевтичен таргет разгаданата патогенеза на ХМЛ, да предложи второ поколение тирозинкиназен инхибитор – nilotinib /Tasigna^R/, да очертае пътя на прицелната онкология с най-ярък пример – терапията на ХМЛ. Ролята на молекулярния отговор анализира пред аудиторията проф. Георги Балаценко, който обобщи данни от много проучвания, доказващи, че при по-ранен отговор на терапията прогнозата е по-добра. Проф. Маргарита Генова проследи как се променят терапевтичните ръководства за ХМЛ, изтъкна причините, поради които понякога не се спазват препоръките, изведе извод за значението на единните критерии за оценка на лечебния резултат и на мултидисциплинарния подход като предпоставки за успешно лечение. И като доказателство защо хроничната миелоидна левкемия днес може да бъде определена като хронично контролирано заболяване.

С голям интерес бяха изслушани и лекции за основаните на доказателства характеристики на препарата Tasigna^R /nilotinib/ като първа линия терапия на ХМЛ, както и предимствата му като втора линия терапия на заболяването. В обобщение се доказва, че Tasigna^R постига ранен и дълбок терапевтичен отговор, което означава по-голяма преживяемост, препаратът има ниска хематологична токсичност, действа по-селективно, притежава силна инхибиторна активност.

В хода на обсъждането стана ясно, че според статистиката се диагностицират 10-15 нови болни на 1 млн. души население, което у нас означава 70-80 новодиагностицирани болни годишно. Специалистите обсъдиха подробно и диагностично-лечебните схеми в светлината на отношенията на доболнично и на болнично ниво с осигурителния фонд – сега ще се работи по две клинични пътеки и няколко нови амбулаторни процедури.

На пролетната хематологична среща специалистите в тази тежка, сложна и динамично развиваща се медицинска област откроиха в научен и практически аспект постигнатото в битката с хроничната миелоидна левкемия. Те изразиха уважение към ролята на фармацевтичната индустрия като двигател на прогреса в диагностично и лечебно отношение, споделиха очаквания за нови молекули и нови „толкова вълнуващи терапевтични резултати“ в другите битки с онкохематологичните болести. Присъстващите млади хематолози и специализанти всъщност са следващото поколение, на което предстои – след десет, след пет или след две години, запознаване с разгадани генетични и молекулярни пътища за преодоляване на други заболявания. Може би поради това проф. Ст. Горанов нарича напредъка в хематологията „приказка без край“.