„Здравната реформа – проблеми и перспективи пред развитието на доходите, заетостта и достъпа до здравни spy cell phone грижи“ – това бе дългото и сериозно заглавие на дискусия, организирана от КНСБ и фондацията „Фридрих Еберт“. Участваха зам.-министърът на здравеопазването д-р В. Шарков, представители на Българската стопанска камара, на асоциацията на работодателите в здравеопазването, на съсловните организации, експерти и др.

Дискусията бе подготвена изключително сериозно, тон за конструктивен дебат даде още в началото председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването д-р Иван Кокалов, който очерта посоките на една необходима промяна – юридическа възможност болниците да не бъдат търговски дружества; заплащането в здравеопазването да нараства постепенно, като колективният трудов договор бива обсъждан преди приемането на бюджета за следващата година; заплащането да бъде обвързано с продължителното обучение и допълнителната квалификация; лечебните заведения, които ползват публичен ресурс, да не формират печалба от това /само от собствени допълнителни приходи/; част от общинските болници да придобият статут на защитени, като законово се регламентира възможност общините да участват в заплащането за дейност; да се обмисли поставяне на write an essay on your most exciting journey таван на доходите в здравеопазването /поради големите различия заплащане за една и съща дейност, на които сме свидетели сега/ и др.

Основа на дискусията станаха и интересните изчерпателни анализи с резултати от изследвания на ФСЗ за финансирането на здравеопазването в Европа и у нас /д-р Стр. Генев/, както и за тенденции в движението на възнагражденията в здравната система /М. Балабанова/.

Д-р Ваньо Шарков коментира пред присъстващите част от идеите, спря се на цифрите и реалните факти за миграцията на медицински essay writing word bank специалисти, която е „общоевропейски проблем“. Той подчерта още, че според статистическите данни 197 хил. българи са възстановили здравноосигурителните си права до края на 2015 г., а процентът на неосигурените сега е 7.

Акцент в изказването си зам.-министърът free research papers in computer science постави върху търговския статут на лечебните заведения – той изрази съгласие, че трябва да се търси юридическа промяна, но изтъкна основната трудност – лечебните заведения сега имат достатъчно натрупани задължения, които са основна пречка пред възможната промяна на статута . Д-р Шарков изрази готовността на МЗ да съдейства за едно разумно и по-справедливо колективно трудово договаряне, което да включва и приемливо съотношение между основната работна заплата и допълнителното материално стимулиране. Зам.-министърът се спря и на ролята на контрола – той разказа за лекар, който „се води“ на трудов договор в лечебно заведение, фигурира в епикризи и протоколи, получава заплата, а в същото време има доболнична практика в селище, отдалечено на 500 км от лечебното заведение!

По темата свои buy an essay виждания споделиха проф. Илко Гетов, Милка Василева, д-р Галинка Павлова, Григор Димитров от Българската стопанска камара, проф. Петко novel writing services Салчев от НЦЗОА, проф. Веселин Борисов, директори на лечебни заведения, синдикални деятели.

За разлика от много други подобни дискусии синдикалният форум завърши с приемане на заключителен документ, обобщаващ предложения и препоръки за промени.

Цифри и факти, огласени на форума

България отделя за здравеопазване най-малък процент от брутния вътрешен продукт – 4,2%, в сравнение със страните от ЕС – 7,4%

Един работещ внася 816 лв. здравноосигурителни вноски средногодишно. За лицата, които осигурява, държавата внася три пъти по-малко средства средногодишно

Сега държавата внася 19 лв. за дете, 21,20 лв. за пенсионер – общо годишно в НЗОК постъпват от държавата за лицата, които осигурява, 978 млн. лв., а от НЗОК се изплащат 1 млрд. и 900 млн. лева за извършени здравни дейности за тези лица

В България през 2014 г. са регистрирани 349 частни лечебни заведения

През 2014 г. НЗОК е изплатила за болнична помощ 42% повече средства в сравнение с 2010 г.

Според статистическите данни днес у нас има болници, които отделят за заплати 22% от общите си разходи, а има и такива, които отделят 74%

У нас работодателите в cell phone spy app лечебните заведения

се назначават от държавата /МЗ/. При колективното трудово договаряне участниците – държава, работодатели, синдикати, всъщност са в отношение 2 към 1

НСИ съобщава, че в България през 2014 г. само 8,2 на сто от лекарите са на възраст до 35 години