Д-р Михаил Зортев, изпълнителен директор на МБАЛ в Кюстендил
-    Уважаеми д-р Зортев, нека да започнем с една ретроспекция, едно придвижване мисловно във времето от 2002 година…
-    Малко след като започнаха промените в системата на здравеопазването и 2 години след като болниците бяха пререгистрирани като търговски дружества, през март 2002 г. поех болницата като изпълнителен директор. Болницата беше в трагично състояние, тъй като не разполагахме с най-елементарните медикаменти за лечение, аптеката беше празна, нямаше консумативи. За пациентите нямаше чаршафи и храна. Страхът ни беше да дойдем на работа, а да няма с какво да лекуваме пациентите си. Оказа се обаче, че болницата има резерви. Чрез един диалог с персонала, чрез по-открито управление постигнахме това, което е сега лечебното заведение.
-    Излиза, че сте амбициозен човек или не се плашите от трудностите, защото човек при такава ситуация в болницата би потърсил друг път…
-    Двете неща са съчетани. Едното не може да изключи другото. Винаги трябва да има и амбиция, и смелост, за да може да се постигнат дадени резултати. Като се върне човек във времето назад, преценява къде се намира, какво е направил и евентуално какво е изгубил. Аз изгубих реално специалността, която имах, и желанието, с което дойдох преди години в Кюстендил да работя – това е хирургията. Като поех болницата, мислех тогава, че ще мога да съчетавам и двете неща. Оказа се, че е истина старата българска поговорка „две дини под една мишница не могат да се носят”. Пробвах и да работя, но се оказа, че си забравях пациентите след операцията и самите те, след като бяха изписани, ме информираха, че са добре и благодарят за това, което съм направил за тях. Прецених, че няма смисъл, това не е хирургията. Насочих усилията си изцяло към мениджмънта. Разбира се, това ми донесе много познания, много опит във времето.
- Един кратък поглед върху болницата сега? Виждам, че всичко е обновено, хубаво, запазено, което е добър атестат за хората.
-     Има една стара, много добра мисъл – „няма бъдеще без минало”, където стоят корените ни и където ние израстваме. Болницата в Кюстендил е на 130 години. От болница с 40 легла и 2 лекари тя достига до един период през 70-те години до болница с над 800 легла и над 1000 души персонал, над 170 лекари. В момента разполагаме с 340 легла и малко под 500 души персонал. Казвам това, защото през последните години движението на персонала е съществено, то зависи от изискванията на реформите, които се осъществяват. Знаете, че преди няколко години спешните отделения преминаха към болниците, наложи се да разкриваме допълнителни щатни бройки. Не зная какво ще бъде в края на годината, защото също предстоят съществени реформи. Аз смятам, че една болница, която е държавно определена и с регламентирани областни функции, много внимателно трябва да се променя. Не е желателно да се закриват дейности, защото, ако една дейност е закрита, тя трудно се създава. А като имам предвид, че законодателната база дава възможност на областните болници да бъдат бази за обучение, много внимателно трябва да се преценява. Да се надяваме, че ще се подходи разумно при самата реформа.
-     Колко от този екип от 500 души са лекарите?
-    100 души, от които с една специалност са 67, с 2 специалности са 20, а лекарите без специалност са 16, като 7 от тях в момента специализират.
-    Да, имаше едно изказване на доц. Златица Петрова, че малко се инвестира в обучението на лекарите. При вас как е?
-    Като преценихме, че държавата обръща малко внимание, като проследихме възрастовия състав както на лекарите, така и на професионалистите по здравни грижи, взехме няколко решения през последните две години: отпуснахме стипендия на лекарите, които специализират и придобиват втора специалност. След което ги ангажираме минимум 5 години да работят в лечебното заведение, като стипендията е такава, каквато е определило Министерството на здравеопазването за държавната поръчка – две минимални работни заплати за страната. Болницата разполага с достатъчен брой специалисти, та ние работим с 202 клинични пътеки. Но тъй като погледът към специалистите по здравни грижи от страна на държавата не е съществен, на този етап не се предприемат необходимите мерки, ние в скоро време ще изпаднем в много тежка ситуация, тъй като започва вълна на пенсиониране на специалисти по здравни грижи. Преди 2 години решихме да отпускаме стипендия и за момичета, които желаят да учат здравни грижи, за лаборанти, за фармацевти, рентгенови лаборанти и т.н. След като момичето е прието, сключваме договор и отпускаме стипендия, докато завърши. Ангажиментът е след това минимум 5 години да работи в лечебното заведение. Досега имаме обучени 3 рентгенови лаборантки, в момента имаме договор с едно момиче, което учи за помощник-фармацевт, едно – за клиничната лаборатория. Направихме информационна кампания в местните училища, оказа се голям интересът от страна на родителите на децата. Това, което даваме, е  80% от минималната работна заплата.
-    Как намирате начините за финансиране?
-    Простичко, става дума за 200 лв. на месец. За 10 души – 2000 лева. Една областна болница трябва да може да отдели на месец 2000 лева и да си осигури във времето кадри.
-    Вие отделяте всъщност пари за бъдещето?
-    Ние даваме пари за бъдещето, за да можем после да бъдем по-спокойни. Затова мисля, че тези пари са инвестирани най-правилно и това е най-добрата инвестиция, която лечебното заведение може да направи.
-    Колко голям регион и контингент от хора обслужвате?
-    Регионът е областта. Някъде над 150-160 хил. души е населението на областта, а конкретно регионът на Кюстендил включва около 70 хил. жители. Съществуват възможности за лечение на български граждани от граничните райони – ние сме близко до Македония и до Сърбия. Желаещи да се лекуват има, но те са здравно неосигурени в ЕС, което затруднява тяхното лечение. Цените, които болницата е определила в ценоразпис, са такива, каквито касата е постановила за лечение и ние не надскачаме себе си. Ако имахме възможност, дори бихме намалили някои цени, защото регионът не е богат.
В болницата вече работят 2 лекари от Западните покрайнини. В момента очакваме да се получи разрешение за работа в България на още едно момиче, което е завършило, също от Западните покрайнини. На този етап Кюстендил се слави и като балнеолечебен център, въпреки че не е силно развита тази дейност в последните години. Но започнаха да идват чужденци, дори има запитвания дали ще можем да поемем чужденци от ЕС за хемодиализа. Направихме необходимите справки и уточнихме, че няма пречка – имаме апаратурата, уточнихме начина на заплащане, на процедиране. Мисля, че болницата разполага с всички възможности, които може да предостави едно лечебно заведение за качествено лечение. Това, което в последните години сме инвестирали, винаги е съобразявано с необходимостите и с нужните специалисти. Апаратурата е закупена съобразно наличните специалисти и желанието им за работа. През последните години успяхме да развием някои дейности – миниинвазивната хирургия много добре тръгна, прилагаме нови методи в сферата на акушерството и гинекологията, а от година и половина и артроскопската хирургия се развива също много добре. Мога да кажа, че през 2002 г. първото нещо, което закупихме, бе компютърен томограф, а имахме възможността преди 3 години да го заменим с чисто нов, купен със средства, отпуснати от Министерството на здравеопазването. Всички дейности, които трябва да бъдат осъществявани и се заплащат от касата, се извършват с качествена апаратура. В областта на неврологията от няколко години вече болницата разполага с ЕЕГ-апарат, ЕМГ-апарат и доплер.
-    Много ваши колеги казват, че спешната помощ източва болницата. Какви са взаимоотношенията ви?
-    Тя затруднява дейността. Не можем да кажем, че източва болницата, но пък на различни места по различен начин беше структурирана спешната помощ. Спешното отделение е част от болницата. Когато ние формирахме спешно отделение, решихме да направим структура, която наистина да отговаря на изискванията. Освен осигуряването на необходимата апаратура направихме така, че денонощно да дежурят двама лекари, две сестри и двама санитари в спешното отделение. Това дава възможност да „обработваме” пациентите с пълно покритие и със  съответните консултации. Затова се увеличи малко контингентът от пациенти. Болницата през последните години работи при вече улегнал ритъм, преминават някъде около 13 500 – 14 100 пациенти годишно. Нямаме рязко завишаване, няма спад. Важно е да се каже, че не отчитаме изтичане на специализирани кадри. Напротив – има желаещи да работят в лечебното заведение, което показва, че наистина добре сме си „подредили къщичката”. Това ни дава самочувствие.
-    Сега е моментът да поговорим по деликатната и важна тема за парите. Няколко думи за финансирането, отношенията със здравната каса. Имате ли дългове?
-    Не, нямаме дългове. 2009 година завършихме на печалба. И в момента нямаме просрочени задължения към фирми доставчици. Не е налице забавяне на заплатите. Сега като възнаграждение плащаме 55% от приходите в лечебното заведение – когато приходите са по-високи, възнагражденията са по-високи, когато приходите са по-малки – възнагражденията са по-малки.
-    Каква е позицията Ви, без да се конфронтирате с малките общински болници, за предстоящите промени?
-    Няма основания за конфронтация. Трябва да говорим открито и ясно за нещата, за да бъдем по-честни пред себе си. Когато искаме да говорим за качество, за обслужване, особено в съвременното общество, когато не само слушалката и апаратът за кръвно налягане са водещи, тогава е необходимо да се концентрират усилията в тези лечебни заведения, в които има възможност да се поемат пациентите денонощно. В тази връзка изискването за 24-часово покритие в тези болници е задължително. Аз също го подкрепям. А малките болници трудно биха могли да осигурят такъв персонал. Оборотът от пациенти там е твърде малък. Колегите, които там ще работят, ще се деквалифицират във времето. Затова по-добре е усилията да се насочат към големите болници. Да се развият спешни центрове в малките региони. Не зная колко струва един малък хеликоптер. Но си мисля, че хеликоптерът би заместил няколко линейки, ние сме в планински регион – една инвестиция в тази насока няма да бъде по-скъпа, отколкото да поддържаме екипи и линейки във всички тези малки региони. Въпросът е такъв – много внимателно и важно е в МЗ, като мислят за реформата, да мислят не само как да се намалят разходите, а как да се инвестира, за да се ограничат тези разходи, защото без инвестиции трудно ще се постигне нещо.
-    Ако не ме лъжат изчисленията, вие сте работил при 6 министри  на здравеопазването и при 3 правителства.
-    Досега двама министър-председатели посетиха лечебното заведение. И двамата бяха впечатлени от това, което реализираме. При първото посещение откроихме санирането на лечебното заведение, тогава бяхме единствени. При второто посещение отчетохме свършеното със средства от МЗ.
-    Няколко думи за Вас самия?
-    Роден съм в гр. Гоце Делчев. Завършил съм медицина в София през 1987 година, след което работих като участъков лекар в община Хаджидимово. От 1999 г. съм в болницата в Кюстендил. Започнах като ординатор по хирургия. Специализирах хирургия, имам специалност по социална медицина и здравен мениджмънт, както и магистратура по здравен мениджмънт. Семеен съм, с едно дете. Съпругата ми е стоматолог.
-    Извън чисто медицинските теми с Вас си говорихме и за морала на лекаря, морала на журналистите, морала в обществото. Какъв е Вашият коментар, свързан с лекарските грешки?
-    Въпросът е свързан с няколко публикации, които се появиха в последните няколко месеца. Лекарската грешка беше представена пред обществото като лекарско престъпление. Лекарски грешки има в цял свят. Тези грешки трябва да се обявяват пред лекарското съсловие, да се разискват, за да не се допускат при следващ пациент. Винаги има грешки. Когато журналистите отразяват грешката медийно, те я афишират негативно, после се оказва, че това не е грешка, а често след всички направени проверки се доказва, че работата е свършена перфектно, а журналистите са допуснали грешка. Нека и те си признаят грешката. Защото това е част от демокрацията. Всяка подобна недоказана публикация руши доверието на населението. А без доверие не можем да искаме качествено здравеопазване. Защото доверието е голяма част – над 60%, от самия лечебен процес. Затова, каквато и реформа да направим в здравеопазването, какъвто и край да постигнем, никога няма да успеем да върнем доверието в здравната система. Аз мисля, че това доверие трябва да изграждаме взаимно – журналистите също трябва да помагат. Защото самата система преминава през много сложна схема на реформиране, на промяна на мисленето както на лекарите, така и на пациентите. От системата, при която лекарят се грижеше за пациента, ние преминахме към друга – пациентът се грижи за собственото си здраве. Все още пациентът счита, че лекарят му е длъжен. Наскоро имахме подобен инцидент в лечебното заведение. Пристига пациент в спешното отделение. Диагностично ясен пациент – с тумор в дебелото черво. Преглеждаме пациента и констатираме, че той е за оперативно лечение – да го хоспитализират, да се подготви и да се оперира. Но той казва, че е съгласен да дойде в болницата да се лекува, но не е съгласен тук да се оперира. Ние му предлагаме да избере, но задължително да се направи операция, туморът трябва да се премахне. Пациентът не ни разбира и казва, че той има час в софийска болница за следващата седмица. Но сега той е в спешно състояние. Ето защо е важно доверието на пациента. Ние не настояваме при нас да се оперира, нека да отиде там, където има той доверие.
Аз мисля, че ще постигнем успех, ако всички подхождаме добронамерено. Тогава системата на здравеопазването ще тръгне по един малко по-правилен път.
Разговаря Стойчо СТОЕВ
Юни, 2010