При всяка криза световните лидери са изправени пред две еднакво важни отговорности: да решат текущия проблем и да предотвратят възникването му отново. Такава е и кризата с Covid-19. В момента е нужно да се спасява животът на много хора, като същевременно се мисли за подобряване на начина на реакция срещу една епидемия като цяло. Първата реакция е неотложна, но втората е с ключови дълготрайни последици.
Дългосрочното предизвикателство – да подобрим способността си да отговаряме на появата на епидемия, не е ново. От години експерти по глобалното здраве предупреждават, че се нуждаем от отговор на въпроса не дали, а кога ще възникние друга пандемия, чиято сила и тежест ще надминат грипната епидемия от 1918 г. През последните години фондацията на Бил и Мелинда Гейтс влага значителни средства, за да помогне на света да стане по-подготвен за подобен сценарий.
Свидетели сме на внезапната криза днес – Covid-19 започна да се проявява точно като един на век патоген, от което се страхувахме. Надявам се, че вирусът не е толкова лош, но това ще можем да твърдим, не преди да се убедим в обратното.
Две са причините Covid-19 да бъде заплаха. Първо, може да убие здрави индивиди, както и възрастни хора със съпътстващи здравни проблеми. Според данните вирусът има case fatality риск от 1%. Този процент определя вируса като по-тежък от типичните сезонни грипни вируси – някъде между грипната пандемия от 1957 г. /0,6%/ и пандемията от 1918 г- /2%/.
Второ, Covid-19 се предава доста стремително – средно един заразен го разпространява върху двама или трима. Доказано е още, че вирусът може да бъде предаван и от хора, които са малко неразположени, и от такива, които са безсимптомни. Това означава, че Covid-19 по-трудно може да бъде овладян, отколкото например SARS, който се предаваше само от хора със симптоми. На практика Covid-19 само за една четвърт от времето от появата си, вече демонстрира 10 пъти повече трансимисивност, отколкото SARS.
Националните, държавните и местните власти, както и службите по обществено здраве могат да предприемат мерки, които да ограничат разпространението на вируса. Например – освен да помогнат на своите граждани, държавите донори могат да подпомогнат и страните с ниски и средни доходи. За да стане всъщност възможно тази страни също да посрещнат пандемията по-подготвени. Иначе в страна с ограничени здравни ресурси подобен патоген би могъл бързо да предизвика колапс на здравната и социалната система. Бедните страни разполагат с малко лостове за справяне с кризата, особено на фона на стремежа на богатите страни да се погрижат първо за своите граждани. Чрез помощ за африканските и южноазиатските държави сега, бихме могли да спасим живота на много хора, както и да забавим глобалната циркулация на вируса. Част от такова намерение са моите и на Мелинда усилия да стимулираме глобален отпор срещу Covid-19. Около 100 млн. долара от отпуснатите средства се насочват към страни с ниски и средни доходи на населението.
Освен това светът трябва да работи за ускоряване на действията за откриване на лечение за и на ваксина срещу Covid-19. Почти за дни учените секвенираха генома на вируса и подготвят няколко варианта на ваксини. Coalition for Epidemic Preparedness Innovation /CEPI/ вече подготвя за клинични изпитвания осем варианта на ваксина. Ако една от тези ваксини се окаже безопасна и ефективна при животински модели, ще се премине към широкомащабни изпитвания, но не преди юни. Откриването на лекарство може да бъде ускорено и чрез обобщение на елементи, които вече са с доказана безопасност. Тогава чрез прилагане на нови сканиращи технологии, включително чрез използване на изкуствен интелект, би бил идентифициран антивирусен препарат, готов за широкообхванти клинични проучвания в рамките на седмица.
Всички такива стъпки ще помогнат за овладяване на текущата криза. Но ние се нуждаем и от мащабни системни промени, за да бъдем по-готови за по-ефикасен и по-ефективен отпор при следваща епидемия.
Важно е да помогнем на страни с ниски и средни доходи да развият своите системи за първична здравна помощ. Когато построим една клиника например, ние създаваме инфраструктура за борба с бъдеща епидемия. Освен това обучените квалифицирани здравни специалисти не са нужни, само за да поставят ваксини. Те би трябвало също да наблюдават особеностите на болестта, за да бъдат част от системата за ранно предупреждение. Те би трябвало да са нащрек и да алармират за потенциална здравна опасност.
Нужно е също така да инвестираме в медицински надзор над болестите, като създадем бази данни /такива сега са достъпни само за определени организации/, както и да формулираме правила, изискващи всяка страна да споделя своята информация. Правителствата трябва да имат достъп до списък с обучени хора – от местни лидери до световни експерти – които са подготвени за незабавно справяне с една епидемия. Както и списък с материали и съоръжения, които да бъдат държани на склад и използвани в случаи на спешност.
Наред с това е нужно да изградим система за разработване на ефикасни и ефективни ваксини и противовирусни препарати, те да бъдат одобрени, като се осигури готовност за производство на милиони дози в рамките на няколко месеца от откриването на толкова силно трансмисивен и опасен патоген. Това е сериозно предизвикателство, срещу което има сериозни технически, дипломатически и финансови обструкции. То изисква партньорство между публичния и частния сектор. Такива обструкции обаче също биха могли да бъдат преодолени.
Основно технологично предизвикателство по отношение на ваксините е необходимостта да се подобрят остарелите методи за производство на протеини, защото сега съществуващите са твърде бавни в условия на епидемия. Нужно е да създадем платформи за безопасност, да ускорим регулаторните процеси, да улесним индустрията да произвежда дози на ниски цени и в големи обеми. Нуждаем се от организирана система за наблюдение на действието на съществуващите противовирусни препарати, както и на кандидат молекулите – това трябва да се случва бързо и по стандартизирана методика.
Друго технологично предизвикателство е създаване на модели, базирани на нуклеинова киселина. Тези модели трябва да могат да бъдат пуснати в действие за часове, след като геномът на вируса е секвениран. Сега е нужно да открием начини да ги произвеждаме в голям мащаб.
Отвъд техническите решения се нуждаем и от дипломатически усилия за засилване на международната колаборация и за споделяне на новите данни. Създаването на противовирусни препарати и на ваксини изисква обширни клинични проучвания и лицензирани спогодби, които да надхвърлят националните граници. Нужно е да огранизираме много глобални форуми, където да бъде постигнат консенсус за изследователските приоритети и за протоколите от изпитванията – така обещаващите кандидати за противовирусни препарати и ваксини по-бързо ще извървят пътя до разрешителните режими. Платформите включват Световната здравна организация и R&D Blueprint, мрежата за клинични изпитвания към Международния консорциум за остри респираторни и възникващи инфекции, CIPE и др. Целта е постигане на окончателни резултати от проучвания и на регулаторни одобрения в рамките на три месеца /дори по-малко/, без да се прави компромис с безопасността на пациента.
Разбира се, възниква въпросът за финансирането. Бюджетите за такива дейности трябва да бъдат многократно увеличени. Милиарди долари са нужни за приключване на изпитванията във фаза 3, за осигуряване на регулаторни одобрения за ваксини срещу коронавируса. Още повече средства ще изисква надзорът над болестта и над отговора на терапията.
Правителствата трябва да инвестират в тези дейности, защото продуктите срещу пандемия са с висок инвестиционен риск. Публичното финансиране ще минимизира риска за фармацевтичните компании и ще ги накара да се впуснат в надпреварата. В допълнение правителствата и други донорски организации трябва да финансират – за глобалното обществено добруване – в производствени мощности, които да осигуряват снабдяване с ваксини в рамките на седмици. В нормално време тези структури могат да произвеждат и ваксини за рутинните имунизационни програми. Но и да бъдат способни на бързо преоборудване в условия на пандемия. И не на последно място – правителствата трябва да бъдат готови да финансират доставките и разпространението на ваксините до хората, които се нуждаят от тях. Милиарди долари за антипандемични мерки са много пари. Но такъв е мащабът на инвестициите, нужни за разрешаване на проблема. И за справяне с икономическата „болка”, която епидемията предизвиква – вече сме свидетели как Covid-19 прекъсна вериги за снабдяване, как се отрази на борсовия пазар. Да не говорим за въздействието върху човешкия живот. Става дума за изгодна сделка.
И накрая – правителствата и индустрията ще се нуждаят от съгласие – не може по време на пандемия ваксините и антивирусните средства да се продават по най-висока цена. Препаратите трябва да бъдат достъпни за хората, които са в „центъра на епидемията” и са в страшна нужда. Такива продажби са не само вярното решение. Те са и вярната стратегия за ограничаване на предаването на болестта, както и за предпазване от бъдещи пандемии.
Това са действията, които лидерите трябва да предприемат и то веднага. Няма време за губене.
Бил Гейтс
New England Journal of Medicine
28 февруари 2020 г.
