Вие сте в: Начало // Всички публикации, Личности // Строител на българската рентгенология

Строител на българската рентгенология

На 14 март 2012 г. се навършиха 100 години от рождението на един от най-видните представители на българската рентгенологична школа – професор Георги Хаджидеков. Той е роден в Чирпан. Гимназиалното си образование е получил в родния си  град, а висшето по медицина – през 1937 г. в Медицинския факултет на Софийския университет. От 1937 до 1941 г. е бил участъков лекар в селата Свежен и Скобелево, Пловдивско, и Свобода в Старозагорска област. От 1942 г. до 1947 г. е на работа първоначално като младши, а след това като старши ординатор в рентгеновото отделение на Софийската първостепенна болница. През следващите години е бил началник на рентгеновите отделения на Детската и Първа градска болница в София, както и на Правителствена болница. От 1951 г. е последователно асистент, старши асистент и главен асистент в Катедрата по рентгенология и радиология на ИСУЛ. През 1959 г. е избран за доцент, през 1962 г. – за професор. От 1960 до 1972 г. е ръководител на катедрата в ИСУЛ, а от 1976 до 1977 г. – на Обединената катедра по рентгенология на Медицинска академия, на която длъжност се пенсионира.

Проф. Хаджидеков остави трайни следи във всички области и направления на рентгенологията. Ако се опитаме да оценим от дистанцията на времето многостранната му дейност, не може да не отчетем значимостта на неговите изяви като учен, преподавател, специалист от много висока класа и строител на родната образна диагностика. Публикациите му (повече от 250, от тях 50 – в чуждестранни списания) са пример за задълбоченост, прецизност и осмисляне на установените факти и закономерности. Основно направление в творчеството му е остеологията, където са и най-важните му научни и научно-практически приноси: оптимизирането на рентгеновата техника за изследване на пирамидите, мастоидните израстъци и етмоидалните лабиринти, проучванията върху периостозата при костните метастази, промените в скелета при лимфогрануломатоза и чернодробна цироза, симетричните форми на остеомиелита, преустройството на костната структура при вибрационната болест, лезиите в ребрата при акрални остеолизи, особеностите на костната система при еднояйчни и двуяйчни близнаци и др. От особен интерес са и палеопатологичните изследвания върху човешки скелети, открити при археологични разкопки, динамичното проследяване на промените в плеврата при пневмокониозите, детайлното изучаване на черупчестите вкалцявания в хилусите при белодробна силикоза и др.

Педагогическата дейност е важна част от творческата биография на проф. Хаджидеков. Дълги години той водеше обучението по обща рентгенология и рентгенова диагностика на костно-ставните заболявания в курсовете за специализация и усъвършенстване в ИСУЛ. Лекциите му бяха увлекателни, основаваха се на широка литературна осведоменост и огромен личен опит. За онагледяването им професорът използваше добре подбрани рентгенограми от личните си сбирки и филмотеката на катедрата. Силно впечатление правеха перфектните описания на образните находки, клинико-рентгенологичните интерпретации и задълбоченото обсъждане на диференциално-диагностичните възможности  при всеки от разглежданите случаи.

За качеството на учебниците, ръководствата и монографиите, които проф. Георги Хаджидеков сам или в съавторство създаде, може да се съди по факта, че повечето от тях станаха настолни книги за цели поколения български рентгенолози и радиолози.

Проф. Хаджидеков години наред беше републикански специалист по рентгенология към МЗ, председател на Научното дружество по рентгенология, радиология и радиобиология, член на редколегиите на сп. „Рентгенология и радиология”, „Съвременна медицина”, „Медицинская радиология” и др.

Проф. Хаджидеков беше най-големият познавач на костно-ставната патология у нас, имаше солидни общомедицински познания  и поради всичко това беше търсен за консултант от много пациенти, лекари и лечебни заведения. Независимо от заетостта си винаги намираше време да изслуша, да вникне в същността на проблемите и да обоснове мнението си.

Проф. Хаджидеков беше високообразован, ерудиран, имаше широки културни интереси. Беше изключително трудолюбив, коректен, добросъвестен, със съзнание за отговорност. Пословични бяха неговата безкористност, почтеност, скромност и деликатност. Силно вярваше в способностите на младите и ги подкрепяше. Удивителна беше отзивчивостта му към нуждаещите се от съвет и съдействие. Умееше да насърчава, да окуражава и да помага.

Проф. Георги Хаджидеков беше ярка личност с богата душевност и забележителни професионални и нравствени качества. Неговата плодотворна дейност винаги е била и ще бъде пример за подражание.

Проф. Любомир ДЯНКОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.