Споделено от д-р Жулиета Тодорова – началник на Неврологично-рехабилитационното отделение.
- Около 23 години работих в интензивното отделение на областната болница „Д-р Рахила Ангелова”, а от 3 години съм в болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.
Докато не започнах да работя рехабилитационна неврология, не си давах сметка колко труден е процесът на извеждане на един пациент до някаква степен на възстановяване – придвижване с помощно средство или със съдействие на близките. В предишната ми работа целта бе пациентът на всяка цена да оцелее, независимо в какъв социален или медицински проблем той ще се превърне. Защото истината е, че цялата неврологична патология – съдови инциденти, дегенеративни хронични заболявания, травматизъм, е огромен социален проблем, струващ много скъпо както на държавата, така и на близките. Сега си давам много по-ясно представа за значението на нашата работа, защото месеци наред се борим за възстановяването на тежки пациенти.
Ще илюстрирам казаното с един пример. В момента постъпи 53-годишна жена с тежка соматична патология – предсърдно мъждене, захарен диабет тип 2, хипотиреоидизъм, анемичен синдром. На фона на тази патология се манифестира много тежък исхемичен стволов инсулт. Пациентката е с нарушени двигателни функции на очите и гълтателни възможности, в невъзможност за активни движения на крайниците. На практика състоянието й е абсолютно зависимо от обслужването. Активното лечение на болната е продължило 5 дни, след което тя веднага постъпи при нас. В този случай е налице много сериозен разнобой. На пациентката са необходими минимум 10-15 дни за общо укрепване, за да може да започне същинската рехабилитация. Болници като нашата са единствен изход за такива случаи.
Ние също получихме информация, че клиничните пътеки за долекуване и продължително лечение са готови и ще влязат в сила. Не знам обаче дали е налице яснота по отношение на финансирането и на алгоритъма, което изключително много касае специалистите. Известно е, че до миналата година сегашните рехабилитационни пътеки бяха с 10-дневен срок, а от януари т.г. са намалени на 7 дни. Ние тук ги удължаваме доколкото е възможно – по медицински индикации удължаваме престоя за сметка на болницата. Но така или иначе по пътека е заложена една седмица. За каква рехабилитация бихме могли да говорим за такъв кратък период? Да вземем най-простия пример – тежка радикулерна симптоматика в резултат на дискова протрузия, направена е електромиографска диагностика, пациентът е обезболен и на четвъртия ден е изписан от активната структура. Той постъпва при нас, но заради активната болка не е подходящ за повечето физиопроцедури, както и за салона за лечебна гимнастика, защото все още е скован и с различна степен на болкова симптоматика. Така на практика първите седем дни се отделят за това пациентът да бъде обезболен, да започне обратно развитие на неврологичния дефицит и т.н. И тогава, когато наистина е подходящ за рехабилитация, се налага да го изпишем.
Ние сме едно от малкото лечебни заведения, които си позволяват да приемат тежко болни. С подобен статут е и рехабилитационната болница в Банкя. При тях условията обаче са пациентът да е вертикализиран и да е в състояние да се самообслужва.
Специалистите в болниците за активно лечение не са много свободни в избора на медицинско поведение – налагат им се алгоритмите на клиничните пътеки, сблъскват се с обективни проблеми и т.н. Като имам познанията за спешността и за тежестта, убедена съм, че за колегите от болниците, които ще променят статута си, ще бъде лесно да работят в структури, подобни на нашата.
Разговаряме и с пациентката Златка Александрова.
- Вече 20 години страдам от мултиплена склероза. Идвам в болницата от десет години – 2-3 пъти годишно, и винаги се чувствам прекрасно след процедурите. Разбира се, посещавам и други лечебни заведения за рехабилитация, но тук условията са прекрасни.
Постъпвам по клинична пътека, но ако в момента нямам право на направление, си заплащам, защото предпочитам да бъда тук и да се лекувам.
Необходимо е да съществуват такива болници, защото са полезни. Аз се движа и се чувствам добре именно защото посещавам звено за рехабилитация.
Дарина СТОЕВА
Георги ГЕОРГИЕВ
