На 23 и 24 ноември т.г. в Рим под егидата на СЗО бе проведена среща на високо равнище, посветена на здравето на бежанците и мигрантите. Участниците, включително министри на здравеопазването и високопоставени представители на Европейския регион и други региони на СЗО, се събраха, за да обсъдят как държави и партньорски организации могат да подобрят медицинското обслужване и да разширят обхвата на здравните услуги за бежанците и мигрантите. Целта на срещата бе да се съгласуват
общ подход и съвместни действия
за посрещане на нуждите на тези уязвими групи, както и овладяване на здравните рискове, породени от миграционната криза.
През тази година почти 2 млн. бежанци и мигранти са потърсили убежище в Турция, а повече от 700 000 са на територията на страни в Европейския регион. Около 5% от тези хора се нуждаят от медицинска помощ поради травми, хипотермия, изгаряния, сърдечно-съдови заболявания, усложнения на бременността и раждането, диабет, хипертония. Фактори като масовото продължително придвижване, неадекватните условия на живот и лошата хигиена увеличават опасността от разпространение на инфекциозни заболявания сред това компактно множество от хора.
Срещата бе открита от Беатриче Лоренцин, министър на здравеопазването на Италия. Тя прочете кратко слово от папа Франциск, в което той приветства участниците и ги призовава да проявят „мъдрост, решителност и миролюбие по време на дискусията“.
В речта си г-жа Лоренцин подчерта големия хуманизъм, с който италианските медици посрещат все по-нарастващия брой бежанци и мигранти на границата и всеотдайно се изправят пред предизвикателствата на мигрантската криза. Тя подчерта, че в настоящия момент е важно Европейският регион да се обедини около принципите на солидарността и призова страните да осигурят подслон и необходимата медицинска помощ на тези, които се опитват да намерят по-сигурни условия на престой.
Д-р Сантино Северони, координатор на проекта „Аспекти, свързани с миграцията на общественото здраве в Европа“ (PHAME) на СЗО/Европа, говори за промяната на състава на миграционните потоци към Европейския регион и за основните дейности, включени в проекта. През 2015 г. през Средиземно море вече са преминали повече от 820 000 бежанци и мигранти. Расте броят на семействата с малки деца, бременни жени и възрастни хора. Целите на PHAME са намаляване на излишната смъртност и заболяемост, свеждане до минимум на отрицателните последици от миграцията, избягване на несправедливите различия в здравния статус и в достъпа до здравни услуги, както и гарантиране правото на бежанците и мигрантите на медицински грижи.
Д-р Кескинкилич, вицепрезидент на Института за обществено здраве на Турция, представи социално справедливия подход за предоставяне на медицински грижи, прилаган в неговата страна. За бежанците от Сирия здравните услуги са безплатни, без да се правят компромиси с качеството на обслужване на местните хора. Проблемите от началото на кризата – например необходимостта от регистрация на бежанците, големият брой травми и влошеното здраве на хората, които са били в специални лагери, вече се решават чрез подобрен процес на регистрация и мащабна кампания „догонване“ – ваксинация срещу полиомиелит и морбили. Д-р Кескинкилич призова за по-голямо участие на международната общност в тези процеси и по-ефективна
подготовка на страните домакини
за приема на бежанци.
Специалисти от Министерството на здравеопазването в Италия споделиха, че наскоро са създали електронни медицински досиета на няколко езика, които хората могат да носят със себе си в страната на пребиваване.
Участници представиха опита на своите страни, описвайки трудностите, свързани с инфекциозните и неинфекциозните заболявания. Основните проблеми, открити след медицински прегледи на транзитни мигранти, са случаи на ХИВ инфекция/СПИН, хепатит, туберкулоза и респираторни инфекции; липса на ваксинации; необходимост от психо-социална подкрепа; диабет и сърдечно-съдови заболявания.
Делегатът на Холандия подчерта, че грижата за психичното здраве на мигрантите е двупосочен процес. От една страна, да им се помогне за интегриране в обществото на приемащата ги страна. И от друга – да се подготвят за завръщане у дома. Според специалиста най-добрият начин за защита на психичното здраве на децата е да посещават училище, където могат да учат в безопасна, спокойна, с установени правила среда и да контактуват с местните деца.
Д-р Недрет Емироглу, директор на отдел по инфекциозни болести, здравна сигурност и околна среда в СЗО/Европа, разсея някои погрешни схващания за мигрантите и разпространението на инфекциозни болести. Тя отбеляза, че регионът е снабден с всичко необходимо, за да се идентифицират и контролират заплахите за общественото здраве, но осигуряването на достъп до превенция, диагностика и лечение на туберкулоза и ХИВ/СПИН е от решаващо значение.
Поради повишения риск от разпространение на
инфекциозни заболявания
един от основните въпроси, поставен на срещата, бе за необходимостта от ваксинация на бежанците и мигрантите, което е в контекста на препоръките на върховния комисариат на ООН за бежанците, УНИЦЕФ и СЗО. От организациите препоръчват лицата, търсещи убежище, и мигрантите да бъдат ваксинирани без неоправдано забавяне в съответствие с националния имунизационен календар на страните, в които е вероятно да пребивават повече от една седмица. С оглед на неотдавнашните взривове от морбили в региона, от който идват, приоритетно ваксинацията трябва да бъде срещу морбили, паротит и рубеола (MMR), и полиомиелит. Правителствата трябва да помислят за издаване на имунизационни свидетелства, за да се избегне излишна реваксинация в бъдеще. Не се препоръчва ваксиниране на граничните пунктове, с изключение на случаите, при които в страната домакин или в транзитната страна има огнище на ваксинопредотвратимо заболяване.
Участниците отбелязаха, че много страни, особено тези, които приеха първата вълна мигранти, вече са провели кампания по ваксиниране, както и други мерки за гарантиране на адекватна медицинска помощ. Въпреки това новопристигналите групи продължават да се сблъскват с много и разнообразни проблеми – включително ограничен достъп до здравни услуги, поради високата им цена, липса на информация, административни, културни и езикови бариери. Специално бе акцентирано върху непредсказуемия натиск, който мащабната миграция упражнява върху системите на здравеопазване на страните домакини, като поставя на изпитание техния потенциал и готовност.
С интерес участниците изслушаха словото на директора на СЗО/Европа д-р Жужана Якаб (словото публикуваме със съкращения):
–Тази среща бе организирана за кратък период от време поради непредвидената масова миграция, с която се сблъсква нашият континент. Стотиците хиляди мигранти и бежанци, които бягат от война, насилие, бедност и произвола на властите, търсят по-добър живот. Това води до огромни политически, социални и икономически последици за Европа. Ние трябва да признаем
тежестта и сложността на ситуацията
както и сериозните предизвикателства пред нашето общество и всички европейски структури.
В Европейския регион нашият отговор може да бъде изграден на базата на „Здраве 2020“, където е обърнато специално внимание на редица основни ценности, включително здравето на човека като част от човешките права, достойнството, солидарността и защитата на уязвимите хора. Осигуряването на медицинска помощ на бежанците и мигрантите и справянето с проблемите на общественото здраве са неделими елементи в политиките в „Здраве 2020“.
СЗО е приела редица резолюции на глобално и регионално ниво, които се отнасят до недопускане на социално изключване и бедност, за намаляване на здравните неравенства, в това число и за бежанците и мигрантите…
По този начин ние имаме подходящ механизъм за обсъждане на въпроси, свързани с днешните актуални проблеми. В приетите документи можем да намерим подходящите отговори за изграждане на потенциал за здравните системи в средносрочен и дългосрочен план и да осигурим тяхната готовност. За да отговорят успешно на предизвикателствата и трудностите, пред които са изправени бежанците и мигрантите, системите се нуждаят от надеждни епидемиологични данни и оперативна информация за миграционната обстановка, внимателно планиране, подготовка на здравните специалисти и стриктно спазване на правата на човека.
Планове за извънредни ситуации, необходими за справяне с текущото или евентуално с бъдещото мащабно навлизане на бежанци и мигранти, трябва да бъдат
част от националните здравни програми
Тяхната цел е подобряване на координацията между участващите партньори, увеличаване на стабилността и предотвратяване на напрежението в здравните системи. Адекватни стандарти за предоставянето на услуги за бежанци и мигранти играят важна роля не само в защитата на тяхното здраве, но и в защита на общественото здраве в страната домакин.
Предвид политическата, икономическата и хуманитарната криза в Северна Африка и в Близкия изток Европейското регионално бюро на СЗО в сътрудничество с италианското министерство на здравеопазването през април 2012 г. започна реализацията на проекта PHAME. Този проект продължава да работи и до днес. Взаимодействието с тези страни ни дава добра представа за проблемите на общественото здраве там, както и възможност да предадем нашите знания и опит. Днес сме изправени пред следните цели:
– да се намерят начини за удовлетворяване на нуждите от медицински грижи за смесени групи от бежанци, мигранти и населението на приемащата страна;
– да се улесни по-бързото прилагане на необходимите мерки в областта на общественото здраве;
– да се подобри качеството на здравните услуги;
– да се оптимизира взаимодействието между структури и ресурси за гарантиране на здравето в страните, които приемат бежанци и мигранти.
Има редица проблеми, свързани с общественото здраве, на които трябва да се обърне особено внимание. Данните показват, че рисковете за бежанците и мигрантите са свързани с психо-социални разстройства, нарушения на репродуктивното здраве, детска смъртност, злоупотреба с наркотици, хранителни разстройства, алкохолизъм, насилие и травматизъм. Поради ограничения достъп до съдействие по време на транзита и след пристигането се увеличава тежестта на нелекуваните неинфекциозни състояния. Тази тежест трябва да бъде намалена. За да бъдат отразени потребностите на мигрантите и бежанците в националните планове за профилактика и контрол на неинфекциозните болести, които са основен елемент на националната здравна политика, ние се нуждаем от препоръки, основани на доказателства.
Друга ключова област от значение за епидемиологията и общественото здраве са инфекциозните заболявания. В този контекст е необходимо да се създаде база от солидни данни и систематичен, съвместен подход за готовност и реагиране. Особено внимание следва да се обърне на здравето на бежанците и мигрантите, така и на приемащото население. Необходимо е да се направи оценка на ролята, която може да играе скринингът на пристигащи мигранти. Много важно е обществеността да получи надеждна и точна информация за истинската същност на рисковете и на взетите мерки.
Обобщавайки, можем да кажем, че сме наясно с необходимостта от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за опазване на здравето на бежанците и мигрантите. Нашата цел е здравеопазването във всички държави членки да разполага с достатъчен капацитет, за да отговори на предизвикателствата в условията на мащабна миграция.
Здравето на бежанците и мигрантите се разглежда като въпрос, който изисква по-широк
междусекторен подход
а не мерки, предприети само от здравния сектор. Освен това трябва да се засили сътрудничеството между страните от Европейския регион и държавите на произход и транзит на бежанците и мигрантите от Източното Средиземноморие и Африка. Очевидно е, че трябва да увеличим контактите с партньорските организации в системата на ООН и с други международни организации, особено в Европейския регион.
Убедена съм, че имаме всички необходими инструменти и знания, за да успеем.
