Казва го началникът на Военномедицинския отряд за бързо реагиране към ВМА полк. д-р Александър Парашкевов – пряк свидетел на трагични за съвременния свят събития. Той и негови колеги са запечатали не само в душите си, но и във фотообектива лични преживявания на военни медици, активни участници в мисии за спасяване на човешки живот по време на военни действия и на природни бедствия. Атаката срещу българската база в Кербала на 27декември 2003 г., когато загинаха пет български военнослужещи и бяха ранени близо 50, работата във Френската и Испанската военнополева болница на Коалиционните сили в Афганистан, както и хуманитарната мисия след земетресението в Хаити в началото на 2010 г., където заедно с френски спасителни групи и парамедици помагаха на хиляди пострадали хаитяни – събитията, оставили незаличими кошмарни спомени в тези смели мъже и жени: „Това бяха места с много трагедия, с много скръб, с много поражения и разрушения. Човек не може да остане безразличен” – споделя д-р Парашкевов.

Разтърсващите снимки на българските медици, направени в реално време в най-горещите точки на света, пораждат идеята за тяхното широко публично представяне. От 15 ноември т.г., по повод 120-годишнината от създаването на Военномедицинска академия, изложбата „Мисия: военен лекар” става факт. Тя е експонирана в Дома на Москва в арт галерия Paris/Moskva. Културното събитие е в рамките на Европейския месец на фотографията и преминава под патронажа на Посолството на Франция в България и на Френския културен институт.

На откриването на изложбата проф. Стоян Тонев подчерта, че мисията на военния лекар е милосърдие, което България е доказвала в над 300 военни мисии от 1903 г. насам. В своята 120-годишна история Военномедицинската служба на БА е изпратила над 20 000 български медици в най-горещите точки на света. В момента 200 български военни медици работят зад граница в три военнополеви болници в Афганистан – в Кабул, Херат и Кандахар, във Военната болница в столицата на Кувейт, в командването на НАТО в Неапол, Италия. Навсякъде те доказват, че военната медицина е не просто специалност, а отговорна кауза, достъпна само за най-смелите и жертвоготовните професионалисти, способни да рискуват живота си за другите, да вземат най-бързото, най-интелигентното и най-животоспасяващото решение в най-екстремната ситуация.

„Мисия: Военен лекар“ е значима проява в първото„експериментално” издание на Европейския месец на фотографията, инициирано в България от Френския културен институт. Това отбеляза директорът на института и културен аташе на Франция у нас Давид Вейзман. В рамките на инициативата са включени двадесет различни изложби. Европейският месец на фотографията е стартирал за първи път в Париж преди трийсет години и оттогава се провежда в повечето европейски столици на всеки две четни години. Настоящото извънредно издание в нечетна година ще позволи на София да се впише сред градовете – организатори на Европейския месец на фотографията през 2012 година.

„Снимките на д-р Парашкевов, са трудни за гледане, но е важно да бъдат показани, защото – който ги види – не може да остане безразличен. Той става съпричастен. А именно съпричастността ни прави цивилизовани“- заяви директорът на Дома на Москва Борис Громов.

Полк. д-р Александър Парашкевов е роден на 2 февруари 1962 г. в с. Щръклево, Русенска област. През 1989 г. завършва медицина във ВМИ –Варна. През 2001 г. постъпва на работа в Отделението по пластична хирургия, изгаряния и пластика във ВМА-София. От 2004 г. е в състава на Военномедицинския отряд за бързо реагиране, а от 2010 г. е негов началник. Специализирал е в Травма център в Хайфа, Израел; в Холандия – курс по спешна помощ в бойни условия; в училището на НАТО в Германия – курс ,,Sеnior Medical Staff Officer”; чел е лекции в Центъра по антитероризъм в Анкара и във Военното училище в Рига. Преминал е всички военномедицински длъжности – лекар на взвод, главен хирург на военнополеви болници на НАТО в Афганистан, медицински съветник на командващия операциите на ЕUFOR. Участвал е и е ръководил медицински екипи в състава на международни мисии в Ирак, Афганистан, Босна и Херцеговина, Хаити.

Носител е на званието „Медик на годината`2010” на в. „Форум Медикус” като лекар, достойно защитаващ новото лице на България в глобалната битка за един по-справедлив, по-мирен и хуманен свят.

Кошмарът в Кербала

Полковник Парашкевов преживява атаката срещу българската база в Кербала – най-тежкият период на мисията ни в Ирак:

- Дадохме жертви. Това беше първият ни сблъсък с войната и първият сблъсък на медицинската служба, спомня си полковникът. Смело и отговорно мога да кажа, че медицинската служба на Българската армия се справи изключително професионално и успя да ограничи броя на жертвите до минимум. Тежко ранените – след оказване на нашата помощ, след евакуацията и лечението във ВМА, се върнаха в строя.

От този ден помня всяка минута от 12.00 ч., Стефанов ден, 2003 г. до вечерта, когато свърши последната операция. Задавали са ми въпроса с какво се различава военният от редовия лекар. Спомням си, че на 27 декември, докато оперирах пострадалите, телевизорът работеше. Вървеше програма от България. Изписани бяха имената на ранените и загиналите в първите минути. Погледнах списъка да не е изписано случайно и моето име. Не можех да се свържа с родителите си. И когато към единайсет през нощта ги чух, след като около 60 пациенти бяха минали през ръцете ми в буквален смисъл, успях само да кажа, че съм жив и оперирам. Може би това е разликата. Тук, в България, само оперирам. Там, в мисия, трябва и да оживееш. Каквото е за останалите, това е и за нас.

Афганистан – с името на едно дете

Като зам.-началник на ВМА и ръководител на Военномедицинския отряд за бързо реагиране полк. Парашкевов е често в Афганистан. Негово правило е, когато изпраща екипи, предварително да е посетил „работното” място, за да се запознае с условията. Войната го е научила на много неща:

- С пристигането в Афганистан вече знаеш, че си в една размирна територия и всичко може да се случи, дори и най-лошото. С това не се свиква, с времето просто трябва да го приемеш. Ние, хирурзите, сме хора на премерения риск, колкото един риск може да бъде премерен. Така е в нашата работа, така е и в нашия живот, може би и в личния. Има и снимки, които показват желанието за бягство от действителността, от трагедията, от отговорността и борбата за живота не само на военни, но и на цивилни. Има снимки на деца, на жени, на природата. Тези бягства са инстинктивно търсене на човешкото и красивото, ако нещо от тях е останало отвъд болката и смъртта. Затова снимките от военни мисии са свързани и с кръв, но и с оазиси от всекидневието на хората от тези страни. Фотосите очертават контраста между войната и едно детско лице – вълнуващата реалност, която сме видели.

В Афганистан е обичайно населението да търси помощ от нас. Там всичко е разрушено, включително и здравната система. Както оперираме натовски войник, може да оперираме и пациент талибан. За нас всички са пациенти. Силен спомен от Афганистан е първата ми операция през 2002 г. в натовска военнополева болница. Бях лекар на наш взвод, извикаха ме немските колеги. Беше тежка, четвърта операция на дете, която завърши успешно. Момиченцето се казваше Жасмин. Видях го след година, живо и здраво. След две години изпратихме първия хирургичен екип, който имах щастието да водя. Винаги когато се връщам в Афганистан, си мисля за Жасмин. Надявам се да е жива и здрава, вече е пораснала…

В Хаити – като на война

Видяното в Хаити д-р Парашкевов оприличава с природен апокалипсис:

- Хаити беше другото предизвикателство, другата дейност на нашия отряд – хуманитарната. Отново среща с трагедията – този път предизвикана за секунди, но в огромни мащаби. И там контрастът между красотата на Карибите и страданията на толкова хора е впечатляващ. Мисията ни в Хаити беше предизвикателство и опит, който натрупахме. Бяхме сред малкото страни, които освен друга помощ, изпратиха и „жива сила”. Работихме добре с френските колеги, с помпиерите, макар че за първи път се срещахме „на терен” в полеви условия.