Вие сте в: Начало // Всички публикации // Проектът ACCORD – принос за развитието на трансплантациите в Европа

Проектът ACCORD – принос за развитието на трансплантациите в Европа

„Постигане на значителна координация в органното дарителство в страните от Европейския съюз“ – така се разчита абревиатурата на завършилия наскоро европейски проект ACCORD – Achieving Comprehensive Coordination in Organ Donation throughout the European union. Заключителният етап на проекта бе отчетен на специална среща в Мадрид в началото на юни т.г. в присъствието на представители на Европейската комисия, на страната домакин, на консорциума по изпълнението, както и на страните участнички. Проектът е стартирал през май 2012 г., официално завършва през ноември 2015 г., включва 23 европейски страни, има 10 партньори, между които са СЗО и Съветът на Европа. Директорът на Националната организация по трансплантации на Испания Рафаел Матесанз е главен координатор на проекта.

Заключителната среща в Мадрид бе своеобразен отчет на свършеното, постигнатото и резултатите от реализацията на трите главни направления на проекта, чиято обща цел е да ограничи неравенствата в органното дарителство в Европа чрез:

- по-добра грижа при опазването здравето на живите донори чрез подобряване на информационните системи и общите стандарти;

- промоция на донорството чрез по-успешно взаимодействие между работещите в интензивните отделения и координаторите по донорство;

- обмяна на опит, експертиза и инструментариум при осъществяване на практическо сътрудничество между страните чрез т.нар. twinning инициативи.

Жак Ремаркл – ръководител на отдел по здравеопазване в CHAFEA – The Consumers, Health and Food Executive Agency към ЕК, приветства приключването на този мащабен проект и го определи като успешен, защото е съчетал усилията на представители на много страни, където в една или друга степен са реализирани много инициативи за постигане на крайната цел – усъвършенстване на системите и организациите за донорство в Европа. Той подчерта и основните предизвикателства – ограниченият обем органи, стандартите за безопасност, възможностите за влияние върху вземащите решения.

Фактите и цифрите, разбира се, са

най-силните доводи

за ангажираността на европейските структури с проблемите на донорството и различните аспекти на трансплантационните процеси. Така например с добри резултати приключва стартиралият през 2011 г. проект за „Обучение на обучители на координатори по донорство“, реализиран с цел ръст на донорите. В действие е и европейски проект FOEDUS /2013 – 2016 г./ за усъвършенстване на обмена на органи между страните от ЕС. Целите на този проект са за подкрепа на трансграничния обмен, усъвършенстване на IT-системите за ефективност на обмена, идентифициране на проблемите в тази насока.

Разбира се, цифрите и фактите са както повод за решения, така и маркер за смисъла на предприетите действия. В края на 2013 г. например в листите на чакащите за трансплантация присъстват: 50 хил. души за бъбрек; 6700 – за черен дроб; 3450 – за сърце; 2100 – за бял дроб; 1300 – за панкреас; 70 – за тънки черва. Установено е, че през 2013 г. са починали 4100 болни, включени в листите на чакащите. Данните сочат още, че в периода от 2004 до 2013 г. е постигнат 18% ръст на трупните донори, 86% ръст на живите донори /бъбреци и черен дроб/.

Като ключов фактор

за ръста на трансплантациите от трупен донор се посочва ефикасността на създадената система за идентифициране на потенциалните донори в интензивните клиники на болниците. Присъствието на координатор по донорство, чиято главна задача е да реализира проактивна програма за идентификация на донори, се смята за най-важна стъпка за оптимизиране на дарителството на органи и на трансплантациите. В Испания например след официализирането на поста координатор по донорство е постигнато 130% увеличение на донорството в рамките на 10 години. В Гърция по същите причини е постигнат 132% ръст в периода 2001 – 2005 година, а в Румъния между 2011 и 2013 г. се отчита удвояване на броя на трупните донори.

Тези и много други данни и изводи бяха основни в главния отчет на проекта, представен от вече легендарния директор на испанската национална организация за трансплантации Рафаел Матесанз. Задълбочено, откровено, с много факти и доказателства той изтъкна още, че органната трансплантация помага на около 30 хил. европейци годишно. Но, както е известно, нуждите от трансплантация не са еднакво задоволявани в различните страни поради различия в организацията и действията за промоция на трупното донорство, както и на дарителството от живи донори. Хетерогенността на действията и необходимостта да се установи обща рамка за качество и безопасност на човешките органи за трансплантация всъщност водят до две крупни европейски инициативи – директива 2010/53/EU и т.нар. Action plan /2009-2015/. Затова и Матесанз подчерта как проектът ACCORD всъщност е инструмент за имплементиране и на директивата, и на плана във всяка и във всички европейски страни.

Експертът обоснова и причините за избор на трите направления по проекта. Известно е, че

живото донорство

се развива и увеличава в отговор на нуждите на болните. Живото дарителство /главно на бъбрек/ прогресивно нараства в целия свят. И естествено възниква въпросът за човека, който дарява, за рисковете и нуждите от медицинска и психологическа помощ през целия му по-нататъшен живот. Точно това провокира европейските институции да работят за изграждане на подходяща мрежа за протекция и опазване здравето на живите донори чрез основни принципи и препоръки за добра практика. Идеята е да се създаде регистър на живите донори, за да бъдат те добре осигурени здравно, макар да се отчита фактът, че това е трудна задача, защото предполага обработка на голям обем информация от всички европейски държави.

Днес, след като ясно личи приносът на координаторите по донорство в лечебните заведения, проектът се насочва към постигане на тясна връзка и колаборация между координаторите и професионалистите, които полагат огромни грижи за спасяване на тежко болните в интензивните отделения. Изработени са основни

препоръки за интеграция

между тези два типа специалисти, подчерта Матесанз. А колкото до третото направление за съвместните /twinning/ практически инициативи, целта е ясна – по-опитните да подпомогнат останалите за преодоляване на неравенството и в организацията, и в реализацията на многообразните дейности в полето на донорството и трансплантациите.

България – чрез Изпълнителната агенция за трансплантация, участва в третото направление на проекта ACCORD – за практическо сътрудничество,

за трансфер на знания, експертиза и инструментариум

в специфични зони. Всъщност става дума за взаимни уроци между участниците и за формулиране на препоръки за бъдещи действия.

Българското участие бе представено пред аудиторията от директора на ИАТ д-р Мариана Симеонова.

Проектът се изпълнява съвместно между Агенцията по биомедицина на Франция и трансплантационния екип на парижката болница „Роберт Дебре“, ИАТ  и трансплантационния екип на болница „Пирогов“. Целта е изграждане на система за осигуряване на органи на регионално и на национално ниво, за подобряване на мониторинга и на оценъчната скала за донорски и трансплантационни активности у нас. Двете агенции започват работа за развитие и подобряване на организацията, за създаване на стройна система за осигуряване на органи. Френски експерти посещават България, анализират съществуващата система. От своя страна български специалисти имат възможността да изучат френската организация на донорството и трансплантациите и на регионално, и на национално ниво. Те заедно изготвят план за действия, изработват стандартни оперативни процедури за професионалисти, които да бъдат издадени и разпространени в целевите звена на болниците у нас. Друга цел на twinning активностите е да се възстанови една стара практика от периода 2006-2010 г., когато френски екипи извършваха у нас бъбречни трансплантации на нуждаещи се деца. В периода на проекта две деца са подготвени у нас, но по организационни причини е било невъзможно трансплантациите да се извършат в България и децата са изпратени във френски болници. Една от препоръките по проекта е да се осигурят възможности такива трансплантации да се правят в България. Друг аспект на сътрудничеството е подобряване на информацията за донорството и трансплантациите, създаване на информационна система за проследяването на резултатите във времето, за постигане на повече прозрачност. Цел на задачите е и да бъде изработен и разпространен годишен доклад за направеното в тази сфера. В рамките на проекта е привлечен IT експерт, който изцяло се посвещава на задачите. Данни от донорски болници са събирани чрез въпросник, попълнен в 7 болници в София и в 9 болници от страната. Обобщените данни са подложени на качествен анализ, проверка на сигурността, като са предложени редица решения за преодоляване на пропуските, което довежда до значимо усъвършенстване на информационната система. Благодарение на добрата колаборация между френския и българския екип е изготвен доклад за донорските и трансплантационните активности, като са обсъдени и усвоени методи и препоръки как точно се изработват такива документи. Някои от анализите на данните ще бъдат оповестени на сайта на ИАТ за информация както на професионалистите, така и на обществеността – по този начин се постига повече прозрачност за процесите на органната трансплантация.

Както приляга на европейско събитие, отчети по проекта ACCORD направиха представители на всички страни, които са участвали. Оценките бяха наистина добри. Според Жак Ремаркл нивото на взаимодействие между участниците в проекта е „ясен пример как може да се реализира едно истинско европейско партньорство“. Като „важна стъпка“ определи изпълнението на проекта Р. Матесанз, който сподели в заключение, че „се движим по правилния път, като се нуждаем от по-мащабно и по-ефективно сътрудничество в световен план“.

Дарина СТОЕВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.