Вие сте в: Начало // Всички публикации // Свръхактивен пикочен мехур – нов клас терапия

Свръхактивен пикочен мехур – нов клас терапия

Симпозиумът, организиран от фармацевтичната компания Астелас Фарма, събра в средата на април т.г. заедно уролози, акушер-гинеколози, фармаколози, доболнични специалисти и общопрактикуващи лекари, обединени от желанието да научат повече за подходите и възможните решения в овладяване на един синдром, който често остава встрани от вниманието, тормози засегнатите, влияе върху качеството на живота им. Не само защото болните възприемат проблема като „част от живота“, но и защото лекарите невинаги целенасочено търсят изясняване на особеностите на сбора от симптоми, характеризиращи свръхактивния мехур /СПМ/.

„Отшелници в съвременното общество“ – така проф. Илия Салтиров определи страдащите от синдрома на свръхактивния пикочен мехур, който според статистиката засяга повече от 400 млн. души в света. В Европа се приема, че до 17 процента и от мъжете, и от жените имат подобни проблеми, като обхватът се увеличава до 40 процента сред хората над 75 години. Самите цифри са достатъчно доказателство за социалната значимост на този медицински проблем, особено в светлината на растящия брой възрастни хора, чийто живот в добро здраве е цел и приоритет на модерната медицина. Други проучвания например сочат, че веднъж диагностицирани, самите болни признават колко потискащо СПМ е повлиял върху всекидневието им, върху социалните и професионалните контакти. Данните дават основание да се твърди, че засегнатите от симптомите на свръхактивния пикочен мехур страдат от депресия много по-често, изолират се, потиснати са от влошено качество на живота.

Фикция или реалност е свръхактивният пикочен мехур – отговор на този въпрос даде

чл.-кор. проф. Чавдар Славов, който бе и модератор на симпозиума. Ученият започна с напомнянето, че пикочният мехур със своите анатомични и физиологични особености е един от най-важните в човешкия организъм, от състоянието му зависи в голяма степен и качеството на живота. Проф. Славов цитира и актуалната дефиниция за свръхактивен пикочен мехур, приета от Международното общество по континентност: „СПМ се характеризира с неудържим позив за уриниране със или без инконтиненция, обикновено съпроводен от често уриниране и никтурия, ако липсва доказана уроинфекция или друга етиологична причина. Сложни са механизмите на патогенезата на СПМ, приема се, че са налице както неврогенна причина /сенсибилизация на периферните аферентни нерви или увреждане на централните инхибиторни пътища/, така и миогенна причина – влияние върху детрузорния контрактилитет от ацидоза, хипоксия, исхемия и др. Проф. Ч. Славов напомни на аудиторията видовете инконтиненция и техните особености, от което изведе извод, че всеки пациент със свръхактивен пикочен мехур трябва да бъде разглеждан персонално. Той препоръча последователен подход при болни с такъв синдром, индивидуализиране на терапията и  подчерта, че „качеството на живот не е формалност“, а приоритет както за всяка терапия, така и за всяко общество. Проф. Славов напомни още, че антимускариновата терапия, позната в лечението на СПМ, за съжаление не е оправдала напълно очакванията, съпроводена е с някои неприятни странични ефекти, които често са причина за прекратяване на лечението.

Всъщност една от целите на интердисциплинарния симпозиум бе да промотира пред професионална аудитория нов клас лечение на свръхактивен пикочен мехур, разработка на Астелас Фарма. Става дума за медикамента BETMIGATM (мирабегрон), разрешен за употреба от ЕК за лечение на симптомите на свръхактивен пикочен мехур  при възрастни. Мирабегрон представлява първият нов клас за лечение на СПМ от над 30 години насам. Известно и доказано е, че доскоро около половината от пациентите прекъсват лечението си за СПМ поради липса на ефикасност или заради странични ефекти. Ето защо е особено важно да се съобщи, че лекарите имат нова възможност да предложат на пациентите лечение с друг механизъм на въздействие.

Мирабегрон /BetmigaTM/ предлага на специалистите алтернатива на антимускариновите препарати, доскоро единственият достъпен клас, одобрен за перорално лечение. Мирабегрон има напълно различен механизъм на действие, защото той подобрява капацитета на съхранение на пикoчния мехур, без да пречи на изпразването и следователно удължава периодите между микциите. Известно е, че сухотата в устата е един от най-често срещаните и неприятни нежелани реакции на антимускариновите средства и е една от водещите причини за прекъсване на лечението. Новите проучвания показват, че мирабегрон има ниска честота на асоциирани с лечението нежелани реакции, включително сухота в устата.

- Представянето на мирабегрон трябва да доведе до промяна по отношение на лечението на симптомите на СПМ при възрастните. Минали са повече от 30 години, откакто нов клас за орално лечение е бил откриван, следователно очакваме с нетърпение да бъдем способни да предложим ефективен медикамент без неприятните нежелани реакции, асоциирани с антимускариновите средства, коментира проф. Крис Чапъл, консултант уролог, главен изследовател в 12-месечно проучване за безопасност и поносимост на мирабегрон. – Срещам всеки ден пациенти, които се борят да се справят с хроничното състояние. СПМ може да окаже значително влияние над качеството на живот на пациента. Въвеждането на мирабегрон предлага на съществуващите пациенти и на новодиагностицираните със СПМ реална алтернатива на познатите досега терапии, допълва проф. Чапъл. Той подчертава още, че ЕК е одобрила мирабегрон, след като са прегледани обширни клинични доказателства от седем проучвания от Фаза II/III, в които над 5000 пациенти са приемали мирабегрон. При проучванията мирабегрон /приеман веднъж дневно/ е показал по-добра ефикасност в сравнение с плацебо при лечението на симптоми на СПМ, демонстрирано е  статистически значимо подобрение спрямо плацебо по отношение на качеството на живота и удовлетворението от лечението.

С особен интерес участниците в симпозиума изслушаха академичната лекция на

чл.-кор. проф. Мила Власковска за фармакодинамичните аспекти на лекарствената терапия на СПМ. Още в началото лекторката подчерта ролята на b3-адренорецепторите, които регулират задръжката на урина чрез релаксация на детрузора, и изтъкна способността на мирабегрон да води до задръжка на уринирането чрез селективна стимулация на b3-адренорецепторите. Проф. Власковска акцентира върху факта, че b3-адренорецепторите са доминиращият подтип сред b3-рецепторите, експресирани в човешкия пикочен мехур, а освободеният от симпатикуса норадреналин се свързва с b3-адренорецепторите в пикочния мехур, като води до релаксация и задръжка на урината. Лекторката подчерта още, че мирабегрон е мощен пълен агонист на b3-адренорецепторите, че той е високоселективен спрямо другите b3-рецепторни подтипове, че чрез активиране на b3-рецепторите мирабегрон стимулира релаксацията на детрузора, което повишава капацитета на мехура и удължава времето между микциите, без да повлиява върху изпразването на мехура.

Проф. Власковска припомни индикациите за предписване на мирабегрон – симптоматично лечение на неотложност, повишена честота на микциите и инконтиненция при неотложност при възрастни със СПМ, но предупреди, че препаратът не е показан за деца и подрастващи. Тя изтъкна още добрата перорална резорбция на мирабегрон, която слабо се влияе от храната, пиковата плазмена концентрация настъпва до 3-4-ти час, може да се приема както на гладно, така и с храна. Проф. Власковска обобщи и предупрежденията за прилагане – увредена бъбречна функция, чернодробно увреждане, хипертензивни кризи и тахикардии, глаукома, възраст под 18 години.

Новите възможности в медикаментозното лечение на свръхактивния пикочен мехур бяха тема и в лекцията на

проф. Илия Салтиров. Още в началото той изтъкна като основна характеристика на долния уринарен тракт способността за съхранение на урината за определен период от време и за волево изпразване на мехура в подходящо време и място, за което долният уринарен тракт е снабден с невронна мрежа в периферните нервни пътища, в гръбначния и главния мозък. Като напомни дефиницията на СПМ и честотата на проявите, проф. Салтиров подчерта трите теории за патогенезата на СПМ – неврогенна, миогенна, уротелиална, както и разбирането, че СПМ може да възникне по един или няколко патогенетични механизма. Лекторът изтъкна още целта на медикаментозното лечение на синдрома – постигане на оптимален баланс между ефикасност, поносимост и придържане към терапията. Именно стремежът за постигане на този баланс води до синтезиране на b3-адренорецепторните агонисти, след като става ясно, че стимулацията на b3-рецепторите предизвиква релаксация на детрузора. Проф. Салтиров цитира факти и резултати от 41 клинични проучвания сред 10 552 пациенти, които дават основания за следните изводи:

- етиологията и патогенезата на СПМ остават неизяснени;

- абнормно увеличената активност на аферентната инервация е патогенетичен механизъм, който е обект на фармакологично въздействие;

- антимускариновите медикаменти са лечение на избор, но имат специфични странични ефекти;

- мирабегрон /BetmigaTM/ е първият селективен b3-адренорецепторен агонист, който отваря нова страница в лечението на СПМ;

- мирабегрон /BetmigaTM/ има: нов механизъм на действие; доказана ефективност в много клинични проучвания при терапевтично наивни пациенти, както и при пациенти, прекъснали предшестваща терапия; добър профил на поносимост.

Интердисциплинарният характер на симпозиума бе доказан и чрез изключително интересната лекция на

проф. Благовест Пехливанов, който разкри гледната точка на гинеколога за свръхактивен пикочен мехур при жени. Специалистът се спря на анатомо-физиологичните особености на женските гениталии и долната част на отделителната система, които имат общ ембрионален произход – урогениталния синус, които са също така чувствителни към ефектите на женски полови стероидни хормони. Лекторът разкри още данни от проучвания, които сочат, че цикличните промени на естрогена и прогестерона през менструалния цикъл водят до промени в уродинамичните параметри на свръхактивния пикочен мехур и влошават симптомите при 37 процента от жените непосредствено преди менструацията. Доказано е също така повишаване на честотата на детрузорната свръхактивност в лутеалната фаза на менструалния цикъл, отчита се и утежняване на симптомите през бременността. Проф. Пехливанов цитира изводи от метаанализ от 11 рандомизирани проучвания сред постменопаузални жени със СПМ, получили различен вид естрогенна терапия – данните сочат статистически сигнификантно подобрение в честотата на уриниране, никтурията, неотложността, инконтиненцията, капацитета на пикочния мехур. Доказан е също така значително по-добър ефект върху симптомите на свръхактивен пикочен мехур при локално /вагинално/ приложение на естрогенна терапия при постменопаузални жени.

Мястото и ролята на общопрактикуващия лекар в комплексното лечение на СПМ бяха обект на лекция на доц. Любомир Киров, който изтъкна важността на първата среща с пациента със СПМ, но постави акцент върху необходимостта семейните лекари, доболничните и болничните специалисти да надграждат, допълват и повишават ефективността на всеки диагностично-лечебен процес, защото само от общата грижа към болния може да се очакват ефикасни резултати.

Симпозиумът продължи с кратка презентация на резултати от собствен опит от приложението на мирабегрон /BetmigaTM/ при пациенти със свръхактивен пикочен мехур от български екип. Последвалата дискусия обобщи тезите и анализите в докладите, обсъждан бе накратко и алгоритъм за лечение на СПМ, като решението бе да се добавят изводи и препоръки от симпозиума преди окончателното приемане.

Астелас Фарма е фармацевтична компания, позната у нас като доказан лидер в областта на урологията, поставила си отговорната задача да подобри живота на пациентите с урологични състояния. Настоящото урологично портфолио включва лекарства за лечение на доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ), СПМ и простатен карцином. Като поставя акцент върху научноизследователската и развойната дейност, Астелас е посветена на намирането на нови видове лечение в сфери, където съществуват неудовлетворени медицински потребности.

2 Отговори to " Свръхактивен пикочен мехур – нов клас терапия "

  1. Здравейте,
    Аз съм на 43 години и страдам от СПМ.
    Намирам статията за много интересна. Не намирам обаче отговор на проблема. Става въпрос за терапия, но това не е лечение, а именно доживотна терапия. Проблема не се лекува, тъй като етиологията на заболяването е неизяснена. До кога медицината ще лекува всеки орган отделно и няма да прогледне за истината, че човекът е едно цяло?
    Откакто се появи заболяването ми, не се чувствам здрава.
    Чувствам се като инвалид с диагноза: ИНКОНТИНЕНЦИЯ! Без да получавам разбиране или подкрепа от обществото. За този проблим не се говори. Не и се предвиждат някакви мерки за облекчаване на трудовия режим. Аз трябва и да работя, поне още 20 години!
    Новите медикаменти са много скъпи, никъде не се споменава за това. Също и нито дума за страничните ефекти. Всеки лекарствен продукт има такива. А тук говорим за доживотна терапия!

  2. Димитър Каракерезов казва:

    Доколкото разбирам за този проблем няма лек. Имало е случаи в денонощието по 25 пъти да хода до тоалетната. Представете си този ужас от безсъния. Вече трето лекарство сменям и ефект никакъв. Е, вместо на всеки час, с последното лекарство на 2 часа. И това е при здрави бъбреци, здрава и нормална простата, свободни и незатруднено уриниране, средно между 150 и 200 м. л. уриниране на урина на повик. Лекарите ме гледат и им е неудобно да ми кажат какво ми е.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.