Вие сте в: Начало // Всички публикации // Фактори, водещи до проблеми с мозъка

Фактори, водещи до проблеми с мозъка

Много голям е у хората страхът от постепенната загуба на мозъчните функции. Някои предпочитат бързата смърт, отколкото недостойната старост. Въз основа на такива мисли се самоубиха милионерът Гюнтер Закс и американският комик Робин Уилямс. Когато се появяват първите симптоми на понижена интелектуална способност при деменция, приема се, че около 70% от мозъчната субстанция е разградена.
Ето защо е нужно своевременно да си пазим мозъка, за да не се стигне до такива тежки състояния. Трябва да се знае, че човешкият мозък има огромен потенциал да забелязва промените и да ги поправя в съответната степен. Невролозите препоръчват мозъкът при различните възрасти да работи на високи обороти. Доказано е, че при придобиване на нови знания се образуват нови нервни клетки и нови връзки между тях. Така ще можем по-добре да мислим и да предпазваме мозъка от дегенерация. Известно е, че не само новите знания, но също и движенията на тялото, и правилното хранене предпазват от деменция.  Психосоциалните и психоемоционалните фактори също повлияват на менталните възможности. Позитивно въздействат социалните контакти, намаляващите напрежението дейности и позитивизмът към живота. За това служат оптимизмът и позитивното ни самоопределение. Комбинацията от тези чувства ни прави способни да извършваме редица позитивни дейности. В резултат в телата ни се отделя хормонът на щастието – окситоцинът, както и някои трансмитерни системи в мозъка, които водят до щастие и радост от живота. По този начин чрез тези химични съединения потискаме развитието на болести като диабет, депресии и болестта на Паркинсон.
Трябва да се знае, че деменцията би могла да се потисне, ако са налице някои нейни признаци. Винаги има надежди, че нещо може да се подобри, преди да настъпи проблемът с мозъка. Това трябва да знаят пациентите и техните близки. Те трябва да имат ясна представа за процесите, които настъпват в мозъка и най-добре е това да става 20 години преди проявите, тъй като промените в мозъка при болестта на Алцхаймер например се случват по това време. Нашият мозък изисква промяна, предизвикателства, както и учене.
Има фактори, които катализират проблемите на мозъка с напредване на възрастта. Някои от тях са нездравословно хранене, намалена физическа активност, психосоциални фактори като стрес или самота, както и факторите на околната среда и някои заболявания. Тези фактори увеличават вероятността за проблеми с мозъка, включително деменция. Основните фактори са диабет тип II, съответно тип III, болест на Паркинсон, стрес, самота, депресия, цианобактерии, финият прах и алкохолът.
Диабетът е болест на развитите страни. При 80-90% от случаите се диагностицира диабет тип 2. Ключовата роля има хормонът инсулин, който осигурява възможността глюкозата от кръвта да навлезе в клетките на тялото. Освен това той регулира продукцията на глюкоза в черния дроб. При този вид диабет клетките в тялото са нечувствителни към инсулина и глюкозата остава в кръвта. Това води до увреждане на кръвоносни съдове, нер-
ви и органи, с което се повишава рискът от деменция.
Постоянното повишаване на нивото на кръвната захар може да предизвика токсични процеси в тялото, които бързо ще увредят мозъка. Страдат също така нервните клетки, които се намират в областите на мозъка, където се осъществява  паметта. Така постепенно се уврежда тяхната активност и настъпват проблеми с паметта.
Люлеещите движения и треморът са характерни за болните от болестта на Паркинсон. Те имат повишен риск от деменция, който възлиза на 30–40%. Тази болест води до редица симптоми -  често не е лесно да се постави диагнозата. Причина за болестта са редица промени в мозъка – например т. нар. substantia nigra в средния мозък. В резултат съдържанието на невротрасмитера до-
памин силно намалява. Из-
глежда настъпват промени в нивото и на други трасмитери като ацетилхолин. Няколко години след поява на симптомите на Паркинсонова болест започва и деменцията.
Стресът намалява интелектуалните способности. За това има две причини. Едната е в префронталната кора, в която ние преценяваме ситуациите и реагираме по възможно най-добрия начин. При силни стресови ситуации, които могат да застрашат живота, се повлиява тази част на кората и възниква така наречената Fight-or-Flight реакция, т. е. битка или бягане. При постоянен стрес тази префронтална кора се изключва, за да се спести енергия. Втората причина се осъществява на ниво хормони. При стресови ситуации се отделят хормоните адреналин и кортизол. В тези случаи кортизолът уврежда мозъка, като уврежда синапсите. Те са от най-съществено значение за предаване на информация между невроните. Установено е, че при повишено ниво на кортизол намаляват когнитивните възможности на мозъка, намаляват също вниманието и запомнянето. При жени с високо ниво на кортизол сутрин е намалявал обемът на крайномозъчната кора. Има данни, че повишеното ниво на кортизол води до увреждане на пътищата в мозъка. При многогодишни изследвания на 800 жени в Швеция са установили подобни резултати. Броят на дементните, сред които пушачки диабетички и много алкохолички, е бил доста по-голям. Важното в случая е, че високото ниво на кортизола има разграждащо действие.
Самотата означава да бъ-
деш винаги безрадостен, тъжен и черноглед. Няма нищо чудно, че чувството за самота има център в мо-
зъка, където се намира и центърът на болката. Затова лекарствените средства по-
тискат временно чувството за самота. Хората, изпитващи това чувство, по-често от другите хора получават миокарден инфаркт или инсулт, както и други заболявания като рак, депресии и деменция. За съжаление в наши дни чувството за самота добива епидемичен характер. Проблемът самота е съществен в много страни и затова са публикувани много изследвания по темата. Самотните хора обикновено имат нездравословен стил на живот. Самотните хора са физически неактивни и имат депресивни проблеми.  При някои от тях се откриват възпалителни процеси, които също водят до повишена продукция на стресовия хормон кортизол. Прието е, че самотата води до процеси в мозъка, които накрая увреждат хипокампуса и така дават тласък на болестта на Алцхаймер.
Депресиите и деменциите понякога трудно се различават и често започват заедно. Въпреки тези проблеми при диагнозата, депресията е рисков фактор за възникване на деменция. При изследване на пациенти, които са били първоначално с депресия, са установени в хипокампуса редица маркери на деменцията, като неврофибриларните плаки. Пациентите с депресия имат и нездравословен начин на живот – ниска физическа активност и слаби социални контакти.
Цианобактерии. Не само начинът на живот води до депресии и деменция, а причините могат да бъдат и някои видове бактерии. Установено е на остров Гуам, в Тихия океан доста отдавна, че някои от коренните жители на острова са дементни. Една възможна причина е била предположена – малки бактерии, наречени цианобактерии. Те живеят във водата и й придават зелен цвят. Тези бактерии са произвеждали отровното вещество бета-метиламино-L-аланин, накъсо ВМАА. По различен начин местните жители са поемали това химично съединение, което е причинявало деменция
Финият прах е изграден от частици прах във въздуха с размери под десет микрометра в диаметър. Частиците остават определено време във въздуха, след което падат на земята и ние можем да ги вдишаме. Финият прах се образува не само от старите дизелови мотори, но също от съвременните коли, когато са натискат спирачките и  възниква триене на гумите. Прахът се получава също от камините, ерозията на почвата, земеделските активности, отглеждането на животни, вулканичен прах, фойерверки по празниците, цигарен дим и други дейности. Фините прахови частици съдържат сулфати, нитрати, амоняк, натриев хлорид, въглерод, минерализиран прах и вода. Това, че прахът уврежда нашето здраве е не-
двусмислено доказано. Финият прах е висок рисков фактор за рак, сърдечно-съдови заболявания. Установено е, че за всеки пети случай на рак на белия дроб причина е финият прах. Според изследвания из-
глежда сигурно, че финият прах води и до деменция. Как точно финият прах уврежда мозъка не е напълно ясно. Разширени изследвания дори  показват, че процесът на деменция започва още от детска възраст.
Алкохол. Доказано е, че алкохолът има не само краткотрайно действие, но също и дълготрайно. Във Франция, известно е, се пие вино по време на обяд като нещо най-обикновено. Изследователите са установили, че който пие много, има висок риск да стане дементен. В Сорбоната в Париж са събрани данните от 32 млн. французи, които показват, че тези с алкохолен проблем, имат трикратно по-висока вероятност за деменция. Рискът се увеличава няколкократно при младите индивиди. Поставени са граници за поемане на алкохол с малък риск, които са две бири или 350 ml вино за мъже, а за жените – една чаша бира или 125 ml вино. Препоръчва се най-малко два дни от седмицата да не се пие алкохол.
В заключение трябва да се отбележи, че проблемът за борба с деменциите е лично дело, но и съществена задача на обществото.

Акад. Владимир Овчаров

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.