На 6 и 7 февруари във Вършец бе проведена среща между водещи специалисти в областта на епидемиологията, инфекциозните болести, вирусологията и педиатрията, както и с представители на държавната администрация с цел обсъждане на някои практически аспекти на ваксинационната програма в България в съответствие с препоръките от срещата на Съвета на Европа от 1 декември 2014 г.

Срещата бе инициирана от Българската педиатрична асоциация с участието на следните експерти: д-р Ангел Кунчев (главен държавен здравен инспектор), проф. Тодор Кантарджиев (национален консултант по микробиология и директор на НЦЗПБ), проф. Ива Христова (зам.-директор на НЦЗПБ), акад. Богдан Петрунов (експерт към СЗО и НЦЗПБ), проф. Павел Теохаров (национален консултант по вирусология), доц. Нина Гачева (НЦЗПБ, председател на Българската асоциация по нозокомиални инфекции „БулНозо“), проф. Нели Корсун (НЦЗПБ), проф. Пенка Переновска (национален консултант по педиатрия), проф. Майда Тихолова (национален консултант по инфекциозни болести), проф. Боряна Слънчева (национален консултант по неонатология), проф. Генка Петрова (ръководител на катедра „Организация и икономика на фармацията“ във Фармацевтичния факултет), д-р Мария Камушева (катедра „Организация и икономика на фармацията“ във Фармацевтичния факултет), доц. Атанас Мангъров (началник на първо Детско отделение към СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“), доц. Андрей Галев (председател на Българско сдружение по превантивна медицина), доц. Ралица Георгиева (началник на Клиника по неонатология към СБА/1ДБ), д-р Клара Балджиева (председател на Националното сдружение на педиатрите от извънболничната помощ), доц. Никола Василев (член на УС на Българската асоциация по онкогинекология), д-р Анета Начева (секретар на УС на Българската асоциация по онкогинекология), д-р Жени Стоичкова (член на УС на БПА), д-р Пламен Филипов (член на УС на БПА), доц. Димитър Калайков (член на УС на БПА), доц. Ана Кънева (началник на Клиника по педиатрия и детска кардиология към НКБ), д-р Лиляна Вакрилова (АГ „Майчин дом“), проф. Ваня Недкова (началник на Клиниката по педиатрия към МУ в Плевен).

Участниците в срещата се обединиха около тезата, че проблемите при изпълнение на имунизационния календар у нас се дължат на:

• Затруднено снабдяване с ваксини поради повишеното в световен мащаб потребление, при наличието на стриктни регулаторни изисквания и комплексни производствени процеси.
• Съществуващата нормативна база и по-конкретно – Законът за обществените поръчки, не предоставя правен ред, позволяващ сключването на дългосрочни (3-4 години) договори за доставка на ваксини. Само преодоляването на този проблем ще гарантира безпроблемни доставки.
• Усъвършенстване на обучителния процес в областта на ваксинопрофилактиката за всички бъдещи и работещи медицински кадри – студенти по медицина, дентална медицина и фармация, лекари и специалистите по здравни грижи.
• Необходима е дискусия с пациентските организации, включително и с тези, които са открити противници на имунизациите. Отнасяме се с разбиране към исканията на някои пациентски организации, настояващи за свободен избор на родителите да ваксинират или не своите деца. Подобно решение изисква обаче изключително задълбочена и внимателна подготовка с отчитане на интересите както на привържениците на свободния избор, така и на останалата част от обществото, като се вземат предвид всички специфични за страната социално-икономически предпоставки и възможните последици от такова решение. Ще е необходима промяна в огромен брой нормативни документи.
• Необходимо е ясно да се посочи, че в страните с незадължителна ваксинация съществуват голям брой законови ограничения за неимунизираните индивиди – ограничаване на достъпа до детска градина, училище и университет.
• Необходимо е ежегодно публично оповестяване на резултатите от проведената имунизационна кампания, включително и с представяне на случаите с настъпили усложнения вследствие на ваксинация.
• Необходимо е да се създаде ефективен механизъм за анализ на всички случаи, при които има и най-малко съмнение за възникнали усложнения вследствие на ваксинация.

Участниците като медицински специалисти са напълно убедени в необходимостта от изпълнение в максимален обхват на имунизационния календар, за да няма риск от завръщането на болести, отдавна забравени в нашата страна – дифтерия, тетанус, вариола, полиомиелит и др. Въвеждането на имунизацията против хепатит В доведе до рязък спад на тази заболяемост – всъщност чрез нея се предотвратяват и късните усложнения на инфекцията, водещи до трайно инвалидизиране и повишена смъртност – хроничен хепатит, чернодробна цироза и първичен чернодробен карцином. През XX век продължителността на живота се увеличи средно с 30 години, от които 25 са свързани именно с ваксинопрофилактиката.

За да се постигне нужният обхват, трябва активно участие в мащабна кампания в рамките на Национална програма по ваксинопрофилактика за подобряване на информираността както сред населението, така и сред медицинските специалисти. В тази посока участниците разчитат на подкрепата на пациентските организации и медиите, на държавата в лицето на Министерството на здравеопазването и са убедени, че изпълнението на имунизационния календар е важна част от държавната политика за опазване на общественото здраве и важна компонента от националната сигурност на страната.

Предложения

1. Българската педиатрична асоциация със съдействието и на други заинтересовани професионални сдружения (НС на общопрактикуващите лекари, НС на педиатрите от извънболничната помощ, Българската асоциация по неонатология и др.) поема задължението да организира ежегодна експертна среща по въпросите на имунопрофилактиката.
2. Посочените по-горе организации да предложат състав на постоянно действаща работна група по въпросите на имунопрофилактиката.
3. За устойчиво снабдяване на страната с необходимите ваксини да се предложат промени в нормативната база, които да са съобразени със спецификите в производството им, както и с важното им значение за националната сигурност. Необходимо е осигуряване на дългосрочни 3-4-годишни договори.
4. Да се предложи на M3 да приеме национална програма за организиране на ежегодна кампания в полза на ваксинопрофилактиката. В нея да се предвиди и провеждането на задълбочено социологическо проучване за нагласите на българското население към имунизациите.
5. Да се избере и поддържа интернет страница, с регламентиран достъп за специалисти и граждани, в която да може да се намери актуална, достоверна и професионална информация по всички въпроси на имунопрофилактиката.
6. Да се направи анализ на съдържанието на учебните програми за студенти и за продължаващо медицинско обучение по въпросите на имунопрофилактиката и при необходимост да се предложат промени в тях.
7. Да се прави ежегоден публичен отчет на изпълнението на имунизационния календар.
8. Да се създаде ефективен механизъм за анализ на всички случаи, при които има и най-малко съмнение за възникнали усложнения вследствие на ваксинация.

Проф. Владимир ПИЛОСОФ, Председател на Българската педиатрична асоциация