Университетската болница, Медицинският университет и Общината стартират пилотен проект в детските градини и ясли.
На пресконференция в УБ „Св. Марина“ във Варна на 20 ноември т.г. отново бе поставен актуалният проблем за липсата на помощ от държавните институции за малките пациенти на терапия с инсулинови помпи. Проф. Виолета Йотова от Катедрата по педиатрия и медицинска генетика към МУ и Нели Вълева, ръководител на дирекция „Социални дейности“ на Община Варна разказаха за основните проблеми на децата с диабет и техните семейства, като очертаха възможните решения за справяне с тях. В срещата участваха и родителите на 2-годишната Виктория, на която през 2013 г. екипът на проф. Йотова постави инсулинова помпа, както и семействата на Боряна (на 1 година) и Методи (на 7 години), които съвсем скоро са диагностицирани със заболяването инсулинозависим диабет.
Според специалистите при правилен подход и стратегия качеството на живот на децата с диабет не се отличава от това на техните здрави връстници. В съвременни условия е възможно децата с диабет да израснат здрави и активни хора, без инвалидизиране и без допускане на усложнения на заболяването. Това се постига при постоянен контрол на нивото на кръвната глюкоза, така че тя да бъде в стойности, максимално близки до физиологичните. За целта е необходимо адаптиране на инсулиновите нужди спрямо храната, физическото натоварване и базалното ниво на кръвна глюкоза, което се постига чрез прилагане на най-съвременните средства на терапия.
Доказателство за това са резултатите, които постигат проф. Виолета Йотова и нейният екип от отделението по детска ендокринология към специализираната детска клиника на УБ „Св. Марина“, които преди една година поставиха инсулинова помпа на най-малкия пациент с диабет – 10-месечната Виктория. Днес тя е пораснала, върви и се опитва да говори, а гликираният й хемоглобин е 6.3%.
Оттогава броят на пациентите с инсулинови помпи, поставени във варненската клиника, нараства от 7 на 27, при средна възраст 6.5 години. Като подава денонощно малки и прецизни дози инсулин според нуждите на детето и неговото хранене, помпата всъщност допринася за постигане на нужните нива на гликирания хемоглобин.
Основният проблем е, че здравните власти у нас не плащат абсолютно нищо за съвременното щадящо лечение. На фона на факта, че терапията с инсулинови помпи се провежда вече над 20 години в много държави не само в ЕС, но и по света, България продължава да бъде единствената страна в европейската общност, която не реимбурсира никакъв елемент от лечението. Ако родителите на детето с инсулинозависим диабет успеят да намерят средства, за да заплатят еднократно стойността на помпата – около 7500 лв., често непосилна се оказва сумата от 350 лв. за консумативи, които трябва да се заплащат ежемесечно. Пациентите на инсулинова терапия у нас не са много – около 100, затова поемането на месечните консумативи не би било голям разход за държавата, бе потвърдено на пресконференцията.
Друг огласен проблем е осигуряването на среда и възможности за развитие, не по-различни от тези на останалите здрави деца. За целта е необходима екипна грижа – от детски ендокринолог, специализирана медицинска сестра, родители, близки, учители, медицински персонал в яслите и детските градини и училищата. У нас често се оказва невъзможно връщането на децата с диабет към обичайната среда и начин на живот след изписване от болницата и причина за това е отказът на медицинския персонал в детските ясли и градини да стане част от екипа за грижи за децата с диабет. Липсата на законодателна инициатива и на допълнително стимулиране на медицинския персонал се оказват от ключово значение в справянето не само с диабета, но и с други хронични състояния.
Около 80 са децата с диабет във варненските училища, 9 са в детски градини, 4 от които са на „помпена“ терапия. На практика обаче в голяма степен съдба на детето и тази на семейството зависят от късмета дали ще попаднат на медицински персонал, който от милосърдие се съгласява да съдейства, или на такъв, който отказва. Често при липса на съдействие се налага детето да бъде измествано в друга градина, да сменя принудително приятели, учители и среда заради диагнозата инсулинозависим захарен диабет.
Преди 4 години Варненското дружество по детска ендокринология излиза със становище и предложение за решение на проблема, адресирано към тогавашния министър на здравеопазването. Докато подробно разписаният проект събира прах по папките в МЗ, варненските ендокринолози и Община Варна решават да обединят усилията си и да започнат пилотен проект за обучение на медицинския персонал и учителите в яслите и детските градини.
– Целта на проекта е да могат децата с диабет да посещават същите групи и същите детски градини, които са посещавали преди диагнозата инсулинозависим диабет, родителите да не напускат и сменят работата си заради отказ за участие от страна на медицинския персонал в грижа за децата с диабет. По света този проблем е решен, като се провежда обучение на медицинския персонал и учителите от яслите и градините за грижите за децата с диабет, в които те трябва да се включат. Разработват се алгоритми, които са на разположение, както и индивидуален план за всяко дете, пояснява проф. Йотова. – Вече проведохме двукратно обучение на медицинския персонал от ясла и детска градина във Варна, посещаваме ги допълнително на място, изготвихме алгоритми и индивидуален план за всяко дете с диабет. Но въпреки това, ако държавата не се намеси адекватно, не промени длъжностната характеристика и не предвиди допълнително материално възнаграждение за медицинския персонал, проблемът ще остане на дневен ред. Ние искаме да изпълним обещанието, което даваме и на което имат право всички деца – да растат и да се развиват в средата, в която са техните връстници, без да се изолират заради заболяването си. Убедени сме, че съвместно с Община Варна ще успеем и ще дадем добър пример на останалите български градове, каза още проф. Йотова.
