Вие сте в: Начало // Всички публикации // Открито за приемствеността и надграждането

Открито за приемствеността и надграждането

- Уважаеми проф. Славов, знаем, че няма професия министър или заместник-министър. Знаем също така, че здравеопазването е консервативна система, въпреки че се управлява според политическите баланси в страната. Затова предлагам да поговорим за трайните неща в системата, които не зависят от политически решения. Както и за нещата, които са започнати и трябва да бъдат довършени, независимо от конюнктурата. Може би ключовата дума е приемственост?

- Смятам, че сте права. Иска ми се този разговор да бъде продължение на големите дискусии, които бяха организирани в навечерието на изборите. Ще започна със своята теза, че промяна в здравеопазването може да настъпи само при политическо, съсловно и обществено съгласие. Такова съгласие, обвързано с подписи, би могло след 5-7 години да даде резултат. Нужно е също така всичко предстоящо да се обяснява на хората, защото реформите в системата са тежки, те са десни реформи, а нашият беден народ трудно би ги приел и трудно ще ги понесе. Вярно е, че медицината е консервативно звено в обществения живот и затова не може да се очакват революционни промени. По-скоро е нужен еволюционен подход. В този смисъл приемствеността става единствено възможния път за промени. Ако само една партия се опита да прави реформите, тя може да постигне само моментни позитиви.

Бях заместник-министър на здравеопазването една година и два месеца, бях поканен като експерт, не съм имал обвързаност с политически партии, самият аз не разбирам от политика. По една или друга причина обаче се наложи да разбирам от здравни политики, което е различно и изключително интересно.

През този период ресорите, за които отговарях, бяха стратегии за здравеопазването, национални програми, образование и квалификация, стандарти в медицинската, денталната и фармацевтичната дейност, трансплантологията. И не на последно място – международната дейност, което означава активна колаборация с ЕС, със СЗО. Трябва да кажа, че във всички тези направления бе свършена много работа, което се дължи и на дейността на експертите, които работят в МЗ.

- Ясно е, че голяма част от свършеното остава невидимо за широката публика.

- Става дума за експертни оценки и дейности, които съпътстват работата до достигане на крайния резултат, който се огласява. На първо място бих посочил разработването на Националната здравна стратегия 2014-2020 г. Тя обаче бе приета от Комисията по здравеопазване в парламента, като не остана време да мине през пленарна зала. Тази стратегия дава шанс на България да преговаря за европейски средства, успяхме да възстановим преговорите в ЕК, остава да се прецизират средствата, които ще получим в следващия програмен период. Ще ми се да изтъкна, че дори колегите от т.нар. опозиция харесаха стратегията, която включва всичко, за което говорихме и в предизборния период: демонополизация на НЗОК, въвеждане на ДСГ, здравна карта, спешна помощ, е-здравеопазване. Предстои, разбира се, един добър план за действие – action plan, да се изработи и да бъде обвързан със съответните средства. Мисля, че стратегията може да бъде отправна точка за политическите партии, за съсловните и пациентските организации като платформа за консенсус. В тези необходими 5-7 години трябва да се действа според консултациите на Световната банка – подписахме договор с тях на базата на стратегията, банката като консултира ще даде становище на Европейската комисия, оттам ще отпуснат средствата за реализиране на замисленото.

- Какъв точно е редът? Министерският съвет и здравната комисия са приели стратегията. Но сега при новото управление може те да започнат да пишат нова, да правят работни групи..

- Здравият разум говори, че на основата на тази стратегия може да се надградят нови идеи, но не бива да се започва от А и Б.

Следващото, което искам да изтъкна, е, че правителството одобри национална програма за незаразните заболявания – сърдечно-съдови, онкологични, диабет и ХОББ. Програмата е със срок до 2020 г., заложени са средства за финансиране. Направена бе и добавка към националната програма за превенция на самоубийствата, която предвижда със средства по линия на т.нар. норвежки механизъм да бъдат обучени общопрактикуващи лекари да откриват първоначални синдроми и симптоми за наличие на психично заболяване. Бих желал да спомена и другите програми – за оралното здраве, за трансмисивните векторно предавани заразни заболявания, за майчиното и детското здраве /тази програма е с осигурено финансиране, работи се усилено/. Пред финализиране е национална програма за слепотата, дори създадохме експертен съвет по въпроса. Продължава действието на програмата за превенция на рака на маточната шийка, друг обект на програма е намаляването на силата и въздействието на радон…

Не бива да пропусна факта, че бе завършена и обнародвана наредбата за редките болести, за изграждането на експертни центрове по редки болести, както и на регистър. Тази наредба става отправна точка и за приемане на клинични пътеки по редки болести. Това е нещо, с което се гордеем, изпреварили сме много страни. Ще подчертая, разбира се, че тази наредба е резултат от почти 10-годишни усилия на много хора.

- Нека да обобщим – приетите програми имат и финансиране. Следователно следващите управляващи просто трябва да реализират начертаното.

- Да, така е. Да променяш национална програма е като да спреш обществена поръчка и болниците например да останат без сакове за кръв… Смятам, че развитието трябва да стъпва на това, което е готово и обнародвано.

Бих искал да изтъкна, че в двете дирекции – по здравна политика и по медицински дейности, в МЗ сме работили по 53 наредби и нормативни актове. Тези дирекции сега бяха обединени по някаква причина, лично аз мисля, че има място и специфика и за двете.

Огромна работа бе свършена и по актуализацията на стандартите. Този процес е започнал през 2010 г. с европейски средства. Заварих доста свършена работа, но нито един стандарт не бе приет и обнародван. За моя радост – заедно със стандартите по вирусология и по вътреболнични инфекции – един от първите приети бе и стандартът по урология. До преди да напусна бяхме стигнали до обнародвани 27 стандарта /от общо 47/, което смятам за сериозно постижение. Ще спомена, разбира се, че по отношение на стандартите понякога се създават проблеми поради личностни подбуди, породени от неразбирателство между колеги. Създадохме работни групи и по друга програма – за стандарти по субспециалности, където дейностите трябва да продължат.

- Не съвсем според очакванията се развиха процесите в сферата на трансплантациите…

- Известно е, че повече от 30 години работя в това направление. Става дума за особено щекотлив проблем в България, макар че има добра нормативна уредба. Единственото, което допълнихме, бяха клаузи, които да направят възможно подписването на договор с Евротрансплант. Постижение е, че подписахме такъв договор, можем да си партнираме, когато у нас няма подходящи реципиенти. Двама български граждани, нуждаещи се от трансплантация на бял дроб, бяха спасени чрез обмяна в системата на Евротрансплант.

Знаем, че има директива на ЕК за безопасността и сигурността при трансплантации. Въз основа на нея ние разработихме стандарт, който бе одобрен от институции и рецензенти. За съжаление поради известни претенции стандартът не бе приет своевременно. Мисля, че сега ще бъде преработен и обнародван. Такъв стандарт е крайно необходим, както е необходимо възстановяване на дейността на създадения Обществен съвет по трансплантология. Този обществен съвет се оказа нещо наистина важно и иновативно в нашето обществено развитие, защото събра заедно представители на медицинското съсловие, на обществеността, на религиозните общности, координатори по донорство и т.н. Идеята бе да се подкрепя донорството в национален план.

- По една или друга причина този обществен съвет не тръгна стройно. Нужен ли е в бъдеще?

- Разбира се. Този съвет е от добрите неща, които направихме. Съществуването му бе фактор Евротрансплант да ни припознае за асоцииран член.

- Съществува проблем, който през годините остава като ахилесова пета на здравната система. Дори ние във „Форум Медикус“ сме изписали десетки страници за придобиването на специалност.

-Специализациите са най-болната тема. Именно невидима остава работата по наредбата за специализациите, дори се твърди, че поради неуредиците младите лекари напускат страната. Ще кажа, че работата по специализациите бе мой личен приоритет, тъй като се занимавах с проблема и като заместник-декан на Медицинския факултет. Когато още преговаряхме за членство, излезе една директива на ЕК по темата, която бе преведена и наложена буквално при приемането на наредба 34. Така възникнаха последващи трудности – например, как да се взема тясна специалност – алергология, кардиология, ендокринология, без преди това да се учат вътрешни болести. Сега се опитваме да оправяме нещата. Ще споделя, че с националния консултант и с представители на дружеството по кардиология увеличихме с една година тази специализация, за да бъдат изучавани вътрешни болести.

Моето най-голямо желание е либерализиране на зачисляването за специализация. Под либерализация имам предвид всеки завършил студент и всеки млад лекар да избира специалност и да кандидатства по документи. Веднага бях атакуван, че няма да стигнат местата по държавна поръчка. Не е така, защото и сега се оказва, че има незаети места по държавна поръчка. Знаем, че някои специалности са по-търсени. Предложението бе, ако кандидатите са повече от местата – тогава да се проведе изпит. Освен това предложих изпитът да бъде тестов – теоретичен, общ, а не по специалността. Бях много изненадан, че представителите на студентските асоциации не пожелаха тестове, а предпочетоха престарялата система с теглене на билет и писане по определени въпроси, което е пълен анахронизъм, дори патологичен консерватизъм. Това бе един от проблемите.

Наредбата е готова преди повече от шест месеца. Излизането й бе спряно от жалба на асоциацията на лекари за европейска специализация, откъдето са открили пропуск – в закона се казва, че министърът не може да разпределя всички места за специализации. Има логика. Макар че в другите промени – над 30 сме предложили в проекта – е предвидено част от разпределението да правят висшите училища по медицина заедно с университетските болници, които са база за обучение. За съжаление текстове бяха атакувани, трябваше да се мине и през Висшия административен съд. После се оказа, че трябва и да се променя законът, което отнема повече време…

- Вероятно сега би могло новото ръководство на МЗ да придвижи наредбата бързичко?

- Ако решат нещо да променят, да го направят, а после направо в Министерския съвет. Вероятно ще открият добро решение и за промените в закона.

- Кое в работата в МЗ бе най-трудно?

- Да убедя експертите, че някои неща могат да се случат. Да ми повярват. Надявам се малко да съм успял.

- Ако правилно разбирам, все пак най-трудна е работата с хората?

- Да, защото всеки нормативен документ се работи от хора. Всеки ден разговарях със съответните експерти докъде е стигнала една или друга задача.

-В МЗ решенията се формулират и с хора отвън.

- Да, така е. Трудното например бе, че при избора на национални консултанти се подхождаше политически.

- То и сега е така.

- Изненадващо е, защото става дума за изключително експертна дейност.

- През този период кое беше най-приятно?

- Да участвам във форуми, събития, конгреси, да се срещам с колегите. С хората от дирекцията за връзки с обществеността и с д-р В. Шипочлиева конкретно оформихме стил на приветствията, стопявахме дистанцията. Това бе най-хубавото.

- Какво е откритието Ви за управлението?

- Когато човек придобие известен опит в такава среда, на такова ниво в администрацията, тогава разбира колко е нужно да има електронно здравеопазване, електронно правителство. Тогава проумява, че всичко, което се създава като нормативна уредба, трябва да бъде така изпипано, че с лекота да се спазва, да се реализира.

Въпросите зададе Дарина СТОЕВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.