Вие сте в: Начало // Всички публикации // Демонополизация на здравната каса – бъдеще на идеята или идея на бъдещето

Демонополизация на здравната каса – бъдеще на идеята или идея на бъдещето

За демонополизация на НЗОК се говори периодично от момента на създаване на здравната каса. Идеята се появява и винаги когато българското общество трябва да гледа в бъдещето с позитивизъм за справяне с тежката ситуация в здравеопазването.

В годините демонополизацията на здравната каса се превърна в идеологема, която винаги идва на помощ на политиците, когато градусът на общественото недоволство срещу здравната ни система се повиши, когато несполуките станат твърде очебийни и нетърпими.

Тази идеологема се превърна в удобен политически и медиен продукт, чиито параметри не се обясняват, но тя се повтаря като мантра, която ще спаси здравето на нацията.

Публично представяните идеи за здравна реформа, които в обществените представи вече са идентично понятие за демонополизация на НЗОК, включват всъщност само пренасочване на финансовите потоци на обществените средства за здраве. Не се коментира каква ще бъде ефективността на евентуален нов модел на разпределението на ресурса за здравеопазване. Говори се само за нов начин на финансиране, а не се коментира какви лечебни заведения ще се финансират, как тези лечебни заведения ще осигуряват по-добро качество и как реално ще се подобри здравето на хората. На пазара на здравеопазването ежемесечно възникват нови лечебни заведения, за които няма проблем да имат разрешение за дейност или регистрация, които с документите си автоматично стават участници в разпределението на публични финансови средства и които веднага представят, и то напълно законно, своите искания за сключване на договор с НЗОК по избрани от тях „доходоносни” медицински дейности. В ситуацията на пазарна икономика трябва да има равнопоставеност на всички юридически и пазарни субекти, но в областта на здравеопазването, което е част от националната сигурност, трябва да се зададе въпросът – кои точно лечебни заведения ефективно предоставят здравни услуги с необходимата равнопоставеност, достатъчност и качество.

Българското общество не е удовлетворено от своята здравеопазна система, но няма достоверна информация и не е наясно с основните дефиниции на термините и същността на процесите, касаещи тази система.

Към настоящия момент много експерти и политици твърдят, че след демонополизация на НЗОК конкуренцията между много фондове ще създаде възможност за предлагане на по-конкурентни цени и по-добро качество на здравните услуги. Говори се също, че при участие на повече фондове административните им разходи рязко ще намалеят, а всичко това ще доведе до създаване на пазарна мотивация на всеки отделен фонд да оптимизира и подобри съотношението качество на услуга и цена. Този процес обаче не води след себе си повече пари.

Постановките в представяните нови модели горе-долу се вписват в следните характеристики – ще се привлекат други източници на плащания за здравни услуги чрез преразпределение на финансовите средства не само към НЗОК, а и към други фондове, но по отношение на качеството на предоставяната медицинска услуга няма ясни и точни, та дори и общи правила; пациентите не са информирани какво получават като здравна услуга; липсват разписани задължителни и конкретни дейности при всяко едно заболяване, каквито са например guidelines в държавите на ЕС.

В представяните схематични и не много ясни модели на ново обществено здравеопазване не се посочва какви са държавните, обществените и професионалните отговорности за реално подобряване на здравето на хората в България, а единствено се коментира как да се преразпредели финансовият ресурс между много заплащащи институции. Никой не казва как ще се гарантира ефективността на разпределението и изразходването на обществените средства, как ще се постигне повече здраве за българските граждани с реформа в лечебните заведения и чрез изграждане на гаранции за реално високо качество.

Монопол е понятие, което много умело се използва, за да въздейства върху нашето общество, чиито членове в по-голямата си част са свикнали да възприемат този термин – първо, по асоциация с нещо смазващо редовия работещ човек в капиталистическото общество, и второ – като нещо, което влияе чрез психологемата на гражданите в слабо развитите, но претенциозни държави. Това въздействие обаче явно е свързано не със сериозни намерения за подобряване на здравния статус на населението, а вероятно с желанието да се експериментира нещо ново в търсене на политически рейтинг или да се защитят определени икономически интереси.

Основният мотив за създаване и функциониране на всяка частна организация, какъвто е всеки един здравноосигурителен или застрахователен фонд, е формиране на печалба. В противен случай тази институция просто няма да съществува. Естествено този въпрос никога не намира място в публичния дебат.

Не се говори също и за това, че държавата участва в управлението на здравното осигуряване непропорционално на своето финансово участие.

Държавата плаща 3 пъти по-малко за осигурените от нея лица (децата и пенсионерите), а трябва да бъде точно обратното, защото работещите ползват най-малко здравни услуги, а осигурените от държавата ползват най-много. Средният разход за лечение на един пенсионер е 85% по-висок, отколкото е средният разход на останалите осигурени. Изчисленията по базисни данни за 2014 г. показват, че:

Приходите на здравната каса се формират така:

- от 2,5 млн. работещи вноските са общо 1 819 млн. лв.;

- от 4 млн. осигурени от държавата вноските са 975 млн. лв.

За работещите вноските са средно 60 лв. на човек месечно, а за осигурените от държавата – 20 лв.

В ЗБНЗОК за 2014 г. са предвидени общо 975 млн. лв. за вноски от страна на държавата.

В последните няколко години държавата внася само по 941 млн. лв. независимо от увеличаващия се брой лица, за които съгласно ЗЗО тя трябва да заплаща.

При 941 млн. лв. за осигурените от държавата сумата е 19 лв. на човек.

В началото на февруари т.г. министърът на финансите публично оповести, че според ГРАО 1,190 млн. българи са трайно пребиваващи в чужбина и затова не внасят „данък здраве”. Здравно неосигурените към този момент са 2 034 000 души при население 7 282 000 души. В същото време в Германия, където живеят 81,2 млн. души, за здраве не плащат едва 50 000.

Според същата публикация 460 000 българи са крайно бедни и трайно безработни и не могат да плащат здравни осигуровки. А в отделна категория се включват 254 000 души, които плащат вноски, само ако при тях възникне тежък и скъпоструващ здравословен проблем. След оказаното лечение те пак „излизат” от системата и престават да дават пари за здраве.

Наличието на огромен брой здравно неосигурени допълнително натоварва системата.

Демонополизацията на НЗОК досега не е обяснена на българското общество като концепция. Какво означава точно демонополизация – освобождаване от ангажиментите по основния пакет здравни дейности, които досега НЗОК заплаща; равнопоставено с НЗОК включване на осигурителните/застрахователните фондове на пазара на здравни услуги; задължително осигуряване на всеки гражданин и към тези фондове, като процент или по друг начин или разпределяне на пари от вноски към всички фондове от държавата; подобряване здравето на всеки гражданин?

Монопол е пазарна структура или институционална организация с наложил се на пазара единствен продавач, който е физическо лице, фирма или друга юридическа организация, продаваща стоки или услуги при отсъствие на сходни или идентични заместители. В момента на пазара на здравни услуги у нас съществуват около 20 доброволни здравнозастрахователни дружества, които едновременно с НЗОК осигуряват граждани, и то за едни и същи пакети здравни дейности, което само по себе си е парадокс. Разбира се, че в тази ситуация е естествено да липсва ефективност на финансовия ресурс, който всеки един гражданин отделя за здравеопазване.

Дотолкова, доколкото НЗОК от публично–правна се превърна вече в държавна институция – с предимно държавно управление и утвърждаван от държавата бюджет, трябва да се говори за демонополизация на държавна институция, а не на организация, която сама е наложила правилата за здравно осигуряване и разпределение на финансови ресурси. Всеки трезвомислещ човек може сам да стигне до извода, че НЗОК не е виновна за ситуацията в здравеопазването, защото тази институция работи само съгласно съществуващата нормативна уредба. В случай че нормативната уредба беше различна, НЗОК щеше да работи по различен начин или изобщо нямаше да съществува като институция. В случай че за монопол се приема задължителното здравно осигуряване, регламентирано нормативно, то законодателят трябва да има политическа воля да промени закона.

Здравното осигуряване е за общества с голям и стабилен БВП – т.е. богати, задължителното здравно осигуряване е принцип, който така или иначе се реализира в държави с неголям БВП и наличие на икономика със средни темпове на растеж, както и при нисък до среден стандарт на живот. Политическото решение за подобна осигурителна система в такива държави се взема, като се има предвид един основен принцип на този тип осигуряване – всички граждани заплащат здравни вноски, но само малка част (около 25%) от тях се обръщат към здравеопазната система и ползват здравни услуги. Т.е. реализира се принципът на солидарност. Какво би станало, в случай че един бюджет за здравеопазване – например 3 млрд. лева се разпредели между 5 фонда и НЗОК. Всеки фонд ще получи по 500 млн. лв. Какво би станало, ако това са 10 фонда с по 300 млн. лв.? Или при 20 фонда по 100 млн. лева. В случай че се създадат 50 фонда с по 600 хил. лв.? Или ако отделните фондове са набрали поотделно определен ресурс от вноски от 300 млн. до 600 хил. Как всеки фонд поотделно ще се справи с принципа на солидарност, след като и сега има неудовлетворение при бюджет над 2 млрд. лв. в НЗОК? Не бива да се забравя и принципът, че децентрализацията на всеки ресурс се осъществява в развити държави, а централизацията на ресурс е политика на държави с по-слабо икономическо развитие.

Българското общество не бива да бъде убеждавано само с идеологеми дали трябва да се демонополизира здравната каса само защото необходимостта от нова система за ефективно управление, разпределение и изразходване на финансови ресурси е повече от очевидна. По-скоро посоката на обществено мислене трябва да се ориентира към това как всеки нов модел за финансиране на здравни услуги е съответен на поставените здравни цели, здравните потребности и ресурсите, които нашето общество е в състояние да отдели за здравеопазване. Едновременно с това е необходимо да се вземат и решения как ще се реформира системата от лечебни заведения, предлагащи здравни услуги, за да се гарантира реална ефективност и качество на медицинската дейност, осигуряваща по-добро здраве на осигурените лица.

Решенията по посочените проблеми е необходимо да се вземат задължително след широк консенсус между всички обществени, пациентски, професионални и съсловни кръгове. И това трябва да стане, като се предлагат публично реални и гарантиращи добро здравеопазване механизми, а не само псевдополитически или популистки аргументи.

Най-общо решенията опират до две възможности: да се финансира адекватно основният пакет здравни дейности, а дейности, консумативи и медицински изделия, заплащани сега от гражданите, които не се финансират от НЗОК, да се покриват от ДЗЗФ, като тогава гражданите да могат да избират своя фонд. Това ще бъде старт на реална конкуренция на осигурителния пазар.

На поставените въпроси трябва да си отговорим всички ние, които сме членове на обществото, сегашни или бъдещи пациенти. В отговорите на въпросите трябва да търсим задължително и участието на хората, които осъществяват здравната политика в България.

Участието в обществения дебат за здравеопазване изисква познаване на основните проблеми на системата и осмисляне на здравните потребности на всеки един от нас. Не бива да забравяме, че здравеопазването е такова, каквото го желаем, но то най-вече зависи от нашия здравословен начин на живот и парите, които се заделят от всеки един от нас и от обществото като цяло. Здравеопазването на една нация е част от националната сигурност, а не само приоритет на група хора и това трябва да се осъзнае от цялото общество. Не може и не бива здравеопазната система да се променя само чрез икономически подходи и механизми, защото здравето има и други измерения. Защото, когато сме болни, не можем да разчитаме на самочувствие, професионален успех и добър жизнен стандарт. А и държавата няма да бъде просперираща, ако хората не са здрави.

Д-р Глинка КОМИТОВ

Д-р Страшимир ГЕНЕВ, дм

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.