Д-р Тихомир Бенев – изп. директор на МБАЛ в Ловеч:

- Уважаеми д-р Бенев, като Ви благодаря за възможността да разговаряме, предлагам да започнем с кратко представяне на областната болница в Ловеч. Как според Вас лечебното заведение се вписва върху здравната карта на България? Променени ли са през годините ролята и функцията на болницата като център на здравните грижи в региона?

-  МБАЛ “Проф. д-р Параскев Стоянов” в Ловеч има 130-годишна история. През всички тези години стремежът на ръководствата на болницата, както и на целия колектив е бил към непрекъснато повишаване на качеството на диагностично-лечебния процес и на оказваните здравни услуги на населението от нашата област. Днес лечебното заведение е със статут на областна болница и разрешително за оказване на следните дейности: диагностика и лечение; рехабилитация; родилна помощ; диагностика и консултации, поискани от лекар от други лечебни заведения; клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура; учебна и научна дейност. През последните четири години бяха разкрити нови дейности в областта на интервенционалната кардиология, съдовата хирургия и интервенционалната рентгенология, които затвърдиха позициите на болницата и дадоха възможност за оказване на по-пълна и качествена медицинска помощ. В болницата се работи по 30 основни и профилни медицински специалности в 26 отделения. За 2009 г. броят на лекуваните болни е 13 748, като 7–8 % от тях са пациенти от други области.

- Как бихте определил днешния ден на болницата – какъв е обемът на дейността, какви са показателите, по какви пътеки работите. Кои според Вас са основните трудности в отношенията с НЗОК?

- Днешния ден на болницата бих разгледал в два аспекта. Медицинската дейност и показателите са много добри, а финансирането и финансово-икономическите показатели ни поставят в доста трудно положение.

През последните години обемът на дейността е стабилен, като ежегодно имаме ръст на преминалите болни с около 300 пациенти. Въпреки високите критерии за договаряне, заложени в НРД’2010, болницата сключи договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ по 229 клинични пътеки при 230 за 2009 г. Това е в резултат от факта, че в лечебното заведение работят на основен трудов договор 125 лекари, в т.ч. 102 с една или повече специалности и 23 лекари без специалност, от които 6 са зачислени за специализация. Броят на медицинските специалисти е около 260. Лекарите и медицинските специалисти притежават всички необходими сертификати за извършване на високоспециализирани медицински дейности, заложени като изискване в алгоритмите на клиничните пътеки.

Трудностите при работата с НЗОК са във връзка със забавеното финансиране за извършената дейност, както и с начина на финансиране – изпълнение на клинични пътеки. До края на май т.г. сме получили средства в размер на 80% от отчетените за дейността за март, а би трябвало да получим цялата сума за март, както и заработката за април. Това са средства в размер около 1 млн. лева и тяхната липса е в основата на напрежението, възникнало през последните дни между болницата и фирмите – доставчици на медикаменти и медицински консумативи. От доста време се говори, че клиничните пътеки като начин на финансиране на болничната помощ са изживяли своето време, но до момента няма промяна и в тази насока.

- Често болницата фокусира проблеми на цялата система – какво е според Вас състоянието на спешната помощ в региона, на доболничната мрежа, на частните лечебни заведения?

- Моето мнение за състоянието на спешната помощ в нашата област е, че структурно и материално е сравнително добре обезпечена. ЦСМП е разположен на територията на болницата и има филиали в седем от осемте общини на областта. Община Априлци е без филиал на ЦСМП и пациентите по спешност се обслужват от филиала в гр. Троян, което неминуемо води до трудности в оказването на спешна помощ на жителите на община Априлци. Но моето мнение е, че състоянието на кадровата обезпеченост не е добро. Не е малък броят на лекарите, които напускат спешните центрове както поради финансови причини, така и поради ограничаване на тяхната специализация в направление на спешната медицина. Според мен на територията на спешната помощ трябва да работят доста лекари с придобита специалност по анестезиология и интензивно лечение, които да поемат тежките реанимационни случаи до настаняването в болница, а останалите кадри да бъдат лекари и “парамедици”, имащи достатъчно практически умения и теоретични познания за оказване на спешна помощ на нуждаещи се пациенти. Сериозен проблем с кадрите възникна и при отделяне на спешните приемни отделения, които в момента са болнична структура, от центровете за спешна помощ.

Доболничната помощ в област Ловеч е добре обезпечена. Броят на незаетите практики за първична медицинска помощ в областта са няколко, като обслужването на населението от тези райони е поето от лекарите на съседните практики. На територията на областта няма разкрити частни лечебни заведения за болнична помощ.

- Напоследък се заговори за категоризиране на болниците – какви са очакванията Ви, участвате ли в разработване на европроекти?

- Във връзка с категоризацията на лечебните заведения за болнична помощ от МЗ бяха събрани медикостатистически данни от всички болници, които ще послужат за определяне на нивото на компетентност на всяко лечебно заведение. Тези показатели са групирани в три направления: обезпеченост на лечебните заведения със специалисти, притежаващи необходимите сертификати за оказване на болнична помощ; налично медицинско оборудване съгласно медицинските стандарти; обем диагностично-лечебна дейност, извършен през 2009 г. Във връзка с първите две групи показатели всички структури на МБАЛ в Ловеч покриват критериите за второ и трето ниво на компетентност. Броят на преминалите болни и извършените оперативни интервенции в някои отделения е по-малък от заложения в критериите на МЗ, което води до неизпълнение на съответния показател. Причините за това са комплексни. Ловешка област е една от най-малките по брой на  населението в страната. На територията на областта функционират пет лечебни заведения за активно лечение, от които една областна болница, три добре развити общински болници и една специализирана болница. Важен е и фактът, че на 30 км от Ловеч се намира УМБАЛ “Георги Странски” в Плевен.

МБАЛ в Ловеч има разработен проект по програма „Регионално развитие” към МРРБ, който е представен в МЗ през 2009 г. Към момента няма отворено финансиране по тази програма за лечебни заведения за болнична помощ. Болницата е партньор с неправителствени организации по европейски проекти, свързани с превенция на изоставяне на новородени деца от техните родители и настаняването им в домове за медико-социални грижи.

- Известно е, че едно областно лечебно заведение фокусира в себе си сложни взаимоотношения – с областната управа, с Общинския съвет в Ловеч, в общинските структури в рамките на областта – как комуникирате, можете ли да разчитате на помощ извън финансирането от НЗОК? Кой помага и кой пречи?

- Статутът на областните многопрофилни болници за активно лечение в страната е доста особен. Те са акционерни дружества с мажоритарен собственик на акциите – Министерството на здравеопазването, а останалите акционери са общините в съответната област. При нас в акционерното дружество участват осемте общини от област Ловеч и МЗ. До момента финансова помощ за капиталови разходи ни е оказвана основно от МЗ. От община Ловеч са предоставени значително по-малко средства, вероятно спрямо възможностите. Останалите общини не са правили инвестиции в болницата.

Взаимоотношенията ни с областната управа и Общински съвет в Ловеч са добри. На думи има разбиране за всички проблеми, които стоят пред болницата, но определено не можем да очакваме финансова помощ за тяхното решаване.

- Какви според Вас са неотложните задачи на здравеопазването днес? Как бихте формулирал стратегическите цели от гледната точка на ръководител, който всеки ден се сблъсква с хиляди нерешени проблеми?

- Моето виждане е, че основните задачи в здравеопазването са следните:

- определяне на ясни мерки и дейности в областта на превенцията и профилактиката на заболяванията и осигуряване на необходимия финансов ресурс за тяхното изпълнение;

- актуализиране на пакетите за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ с оглед на това да бъдат изнесени дейности от болничния пакет в извънболничната помощ;

- преразглеждане на пакета за болнична помощ и неговото актуализиране съобразно наличния финансов ресурс, като дейностите извън пакета бъдат финансирани от ползвателите на здравни услуги или от доброволните здравноосигурителни фондове;

- изготвяне и приемане на задължителна здравна карта, която да определи броя и разпределението на лечебните заведения в страната, имащи право да работят с НЗОК и да използват публичния ресурс, който гарантира определен пакет медицински услуги;

- премахване на съществуващия “монопол” от страна на медицинските университети и университетски болници при следдипломната специализация на лекарите и даване на възможност за специализация на лекари съобразно нуждите на лечебните заведения, имащи договор с НЗОК;

- ясни правила за равнопоставено финансиране на лечебните заведения, участващи в договорния процес с НЗОК;

- адекватно оценяване и финансиране на труда на лекарите и медицинските специалисти в болниците с оглед преустановяване на тяхната емиграция в чужбина;

- изготвяне на законови уредби, позволяващи търсене на имуществена и наказателна отговорност на пациентите, които не съдействат или пречат за извършване на диагностично-лечебния процес съгласно правилата за добра медицинска практика.

Въпросите зададе Стойчо Стоев