Вие сте в: Начало // Всички публикации // Битката с алергиите не е causa perduta

Битката с алергиите не е causa perduta

През пролетно-летния сезон алергиите са най-честите заболявания при децата. Причината е, че през този период от годината нарастват алергичните дразнители в обкръжаващата ни среда. В повечето случаи алергиите протичат с продължително запушване на носа и с кашлица. При някои пациенти се наблюдават смущения в стомашно-чревния тракт. Обикновено става дума за деца с нередовен стомах или такива, които приемат определени храни. В Клиниката по детски болести в УБ „Александровска“ лекуваме и различни проблеми на горните дихателни пътища, които обикновено се увеличават в началото на пролетния сезон.

Статистиката показва, че най-разпространени са алергичните ринити. От това заболяване страдат приблизително една трета от децата, които посещават УНГ кабинетите. За разлика от зимните форми, пролетните ринити се активират от алергени, които виреят в околната среда – полени, запрашавания, домашен прах. Домашният прах например съдържа микроорганизми, чиито токсични продукти водят до алергично дразнене. Често децата идват на консултация с дълготрайна кашлица, запушване на носа и т. н. За щастие в УБ „Александровска“ можем да разчитаме на мощната лечебно-диагностична база на Катедрата по алергология, където се вземат строго специфични проби, рано се откриват и навреме се отстраняват алергичните дразнители.

Обикновено диагнозата на алергичните заболявания не представлява проблем за клиницистите. Когато при съответното дете се наблюдава водниста секреция от носа повече от десет дни, придружена с кашлица и с зачервяване на очите, говорим за т. нар. алергичен салют. В тези случаи много бързо се ориентираме, че става дума за алергично заболяване, което впоследствие трябва да се докаже чрез специфичните прегледи и тестове. Можем да говорим за алергия при децата – алергичен риносинуит, някакъв бронхит или бронхиална астма само когато сме сигурни, че чрез тест сме изолирали причинителя на тези заболявания. Понякога обаче това се оказва невъзможно, защото съществуват и неспецифични фактори – тютюнев дим, замърсяване на околната среда с някои химикали, определени храни и т. н. Радиацията също може да предизвика дразнене.

Въпреки че профилактиката на алергичните ринити изисква някои на пръв поглед простички действия, оказва се, че това е много труден процес. Хубаво е детето да не спи на пухени възглавници и да не контактува с домашни любимци – например котка. Важно е в помещенията да няма мухъл. Парфюмите, дезодорантите и ароматизаторите също се оказват много вредни, защото именно те могат да отключат алергията. Не бива да бъдат пренебрегвани и препаратите, с които почистваме вкъщи, защото все пак става дума за химически вещества.

Първата крачка в терапията на алергичните ринити е отстраняването на пациента от средата, в която установеният дразнител е най-разпространен. Един от най-сериозните фактори например е мухълът. Само до преди няколко години мухълът заемаше пето или шесто място като основна причина за алергични заболявания на горните дихателни пътища при децата, докато днес вече е на една от първите две позиции.

След като отстраним детето от неблагоприятната среда, пристъпваме към специфичното медикаментозно лечение. В наши дни имаме възможност да прилагаме няколко генерации антиалергични лекарства. Най-често изписваме антихистаминови препарати от втора генерация, които се приемат по-продължително време. Налице са и други съвременни медикаменти, които позволяват алергията да бъде предотвратена. Чрез тях елиминираме частиците, които се отделят от алергичните клетки – т. нар. медиатори. При алергичното възпаление роля играят 24 клетки и около 124 медиатора. Тяхното взаимодействие с човешкия организъм води до сериозни заболявания като: алергичен ринит, алергичен риносинуит, алергичен бронхит, бронхиална астма. За разлика от простите антихистамини, които намаляват алергичното дразнене в клетките, профилактичните лекарства елиминират и прекъсват действието на медиаторите.

Наред с изброените действия и подходи съществува и локално лечение с различни антиалергични капки за нос. Проблемът е, че в България се наблюдава едно залитане от страна на родителите, които продължително време дават на децата си такива капки. Това е абсолютно погрешно, защото често се стига до т. нар. индуциран медикаментозен ринит, който е много голям проблем за специалистите. Прекомерната употреба на такива капки води до пълен блокаж на т. нар. очистителен клирънс – носната лигавица набъбва, изпълва се със секрети, които впоследствие се сгъстяват и децата (особено на възраст до една година) не могат да дишат. В тези случаи се налага да спрем всички капки, да извършваме промивки само с физиологичен разтвор, да прилагаме препарати, а в някои случаи и кортикостероиди. Локално приложени, кортикостероидите нямат тези опасни странични ефекти, които регистрираме при системното използване. Комбинацията им с антихистаминови препарати обаче е последната и много силна фаза за включване – при някои деца, и показва доста добър успех.

Важно е да бъде отбелязано, че алергичният ринит води и до промяна на активността на лигавицата. Известно е, че горните дихателни пътища са много сложен апарат, а промяната на функцията на лигавицата може да възбуди някоя дремеща бактериална флора и да се стигне до бактериален синузит. Най-честият причинител на бактериалния синузит е streptococcus pneumoniae. Когато са налице висока температура и гноевиден секрет от носа, а данните от рентгеновото и от компютърно томографското изследване покажат проблем в околоносните кухини, тогава предписваме антибиотик, който трябва да бъде приеман повече от десет дни.

Много полезен елемент от лечението е физиотерапията. При нашите малки пациенти извършваме локални промивки на носните кухини, успокояване на носната лигавица, евакуиране на гнойните секрети от носа. След провеждане на антиалергичното и антибактериалното лечение, физиотерапевтичният курс помага на децата да получат трайно клинично подобрение. С особено добър ефект е прилагането на ултразвук или на фонофореза с хидрокортизон. Методът е подходящ за пациенти над 4-годишна възраст.

В диагностичен план у нас са налице всички съвременни подходи за изследване. В Катедрата по алергология към УБ „Александровска“ отдавна са въведени не само рутинни, но и много съвременни методи. В терапевтичен аспект също не изоставаме от развитите страни. Много често участието на български специалисти в международни конгреси предизвиква сериозен интерес, което показва, че те са в час със съвременните тенденции в развитието на алергологията и имунологията. Имаме доста сериозни публикации и защитени дисертации.

Разбира се, срещаме и трудности, но те са предимно от организационен характер. Така например някои диагностични тестове не се поемат от НЗОК. Става дума за деца, които не са настанени за болнично лечение, но родителите желаят тестът да бъде направен в нашата болница. Цената е от 80 до 110 лева, което може да не изглежда скъпо, но за някои хора е непосилно. Може би институциите би трябвало да вземат под внимание този проблем и да осигурят необходимите финансови средства. Това е пожелание, което ще бъде в интерес както на децата, така и на техните родители.

Голяма част от нещата, свързани с алергиите в детска възраст, са известни на специалистите и на общопрактикуващите лекари у нас. Проблемът е разискван на редица големи научни форуми, където се докладват новостите в откриването на някои от механизмите на алергиите. Познанието непрекъснато се усъвършенства и в бъдеще може да се стигне до момента, в който определени алергично детерминирани заболявания ще бъдат премахнати напълно – гените, които са отговорни за алергичната предиспозиция, могат да бъдат променени или укрепени.

В заключение искам да кажа, че борбата с алергичните заболявания продължава. В тази „война“ медицината печели доста стабилни позиции – справяме се успешно. Но все още има хора, които смятат, че алергичният процес не се лекува. Причината е, че те не могат да бъдат изведени от средата, която им въздейства. Застрашени са хората, които работят в някои промишлени отрасли. Дори рентгенолозите са изложени на риск от т. нар. радиационен ринит, независимо колко се е усъвършенствала апаратурата, с която работят. По-важно е, че вече са налице малки пациенти, които са влезли в трайна ремисия, както и деца, които сме излекували с продължителна по-съвременна терапия.

Д-р Николай Улевинов – специалист от Клиниката по детски болести в УБ „Александровска“

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.