Такова категорично мото бяха избрали от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПСГ) за специалната си пресконференция. Председателят М. Василева, представители на пациентски организации, две акушерки от I АГ болница „Св. София“ в столицата огласиха своята тревога и загриженост по повод на повече модерната, отколкото актуална тема.

От БАПСГ смятат, че много по-важно е ясно да се очертаят ролята и задачите на акушерките в процеса на наблюдение на бременните и новородените, че е нужно акушерката да има повече самостоятелност. Всички изказали се подчертаха една особеност на прехода, с голямо значение – нарушените правила за водене на женска и детска консултация, късното обхващане на бременните, отсъствието на акушерки в специализираната АГ помощ в доболничната сфера, трудния достъп до болнични специалисти и модерни изследвания, които сега се заплащат от бременната жена.

А колкото до раждането у дома – публикуваме с известни съкращения две позиции, огласени на пресконференцията и високо задаваме въпроса „Кой ще носи отговорността“?

„Форум Медикус“ е готов да публикува и други мнения и становища по темата.

Позиция на една акушерка

Ражданията в домашни условия – ако  за някои държави са естествено събитие и единственото правилно решение за майката и детето – то за нашата държава са меко казано изхвърляне от страна на тези, които застават зад тази теза. Тази идея граничи с безумието и липсата на отговорност.

От проведена анкета с майки в родилните отделения през май,юни и юли т.г. /анкетата бе спусната от МЗ/ в Родилното отделение към МБАЛ в Русе бяха анкетирани 100 майки. На въпроса „бихте ли родили вкъщи“ само 5 пациентки отговарят положително (5%), а останалите 95 пациентки отговарят с негативен отговор (95%). На въпроса „кой трябва да води раждането“, 41% отговарят – от акушер-гинеколог, 7% отговарят – от акушерка, 51 % отговарят – от акушерка и акушер- гинеколог, а 1 % отговарят – от личен лекар и акушер-гинеколог.

Смятам, че не трябва да рушим това, което е създадено от години, това, което е доказало с факти, че работи добре, а след време да отчитаме грешките, които сме допуснали, като сме разрушили наличните оборудвани   структури. Това ще повтори грешката, която отчитаме сега с разрушаването на ефективно работещата поликлинична дейност и системата на обхващане и  диспансеризация на населението. Високият процент недоносени деца, патологията на бременността и раждането – всичко това, поставено на фона на раждане по домовете, ще увеличи перинаталната детска смъртност, която и без това е много по-висока от средните 11%  за европейската общност. Раждането в домашни условия ще повиши и процента на майчина смъртност, която беше толкова висока в годините, когато нашите родители са се раждали по домовете. Кой ще носи отговорността за починалите майки и бебета? Дали тези, които застават зад този род  искания, са готови да водят ражданията в домашни условия и да носят отговорността от последиците? Какво ще правят с едно новородено от 600 г или с майка, която е изкървяла веднага след раждането, да не говорим за бебе, на което в хода на раждането са паднали тоновете под 90 или са се изгубили и същото трябва спешно да бъде родено и реанимирано? Дали тогава те ще имат такива искания? Едно време старите хора са казвали „Жената като забременее, с единият крак е в гроба“. И са имали право.

В нашия комплекс няма акушерка или лекар, които биха се наели да водят раждане в домашни условия. Всички те са имали изживени моменти на изръсване на адреналина, в случаите когато са били застрашени животът на майката и детето. Всеки от тях казва, че „не се знаe едно раждане като започне нормално, дали ще завърши нормално“. Жените са спокойни, когато идват в родилните домове да раждат. Тук за тях и техните бебета  се грижат 24 часа акушер-гинеколози, неонатолози, анестезиолози, армия от акушерки и медицински сестри. Нека наистина да мислим трезво и да не поставяме на изпитание бъдещето на нацията. Раждаемостта намалява, а перинаталната детска смъртност, детската смъртност и смъртността  растат. Какво ще стане с нашата държава след 20 години? Кой ще остане?

Да мислим трезво и не се поддаваме на емоции и заплахи.

Ст. акушерка Мария Георгиева, Родилно отделение в МБАЛ в Русе

А кой ще поема усложненията?

Становище на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ относно асистирано от медицинско лице раждане в домашни условия

При асистирано раждане в домашни условия рисковете от усложнения както за майката, така и за новороденото са много големи, а медиците, до които те ще се допитват в тези случаи ще бъдем ние – лекарите, медицинските фелдшери и акушерки от спешна помощ. И сега се налага да водим раждане в редки случаи при домашни условия, но впоследствие майката и новороденото се хоспитализират и проследяват. Узакони ли се асистираното раждане в домашни условия, ще нарасне броят на ражданията в дома било заради модата, било заради безпаричие, а със тях ще нараснат и честотата на усложненията. Нашите възражения против узаконяването на раждането в дома са:

1.Затрудненията, с които ще се сблъскаме, при усложнения на раждането за майката:

- при усложнено раждане ние нямаме апаратура за проследяване на родовата дейност и сърдечните тонове. Не можем да водим раждания при неправилно предлежание, защото единици от нас са акушер-гинеколози, и не разполагаме с вакуум екстрактори и форцепси, още по-малко имаме готовност за цезарово сечение в дома;

- при кръвоизливи преди, по време и след раждането в дома няма как да се овладее кървене от атония на матката, освен чрез маточна тампонада или медикаментозно, което в повечето случаи не е достатъчно. При задържани части от плацентата в дома не може да се направи кюретаж заради нестерилните условия, липса на инструментариум и запазеното съзнание на родилката.

2. Затрудненията, с които ще се сблъскаме, при усложнения на раждането за новороденото:

- асфиксия, незрялост на плода, труден адаптационен синдром, не може да бъде овладян от екипите ни защото ние не сме неонатолози, а още по- малко сме оборудвани навсякъде с кувьози. Ние не сме квалифицирани да интубираме, да хващаме умбиликална вена и да компенсираме новородено с дихателна и сърдечна недостатъчност;

- обработката на новороденото след раждането в нестерилни условия макар и със стерилен инструментариум крие рискове от сепсис впоследствие.

3. Как и кой ще регистрира новороденото при раждане в дома? Има случаи на нежелани деца или следродилна депресия, при които съществува опасност майката или близките й да убият новороденото и това няма да се докаже, защото то няма да бъде регистрирано. Липсата на регистрация, която се прави сега в здравното заведение при раждането, сега може да даде възможност за търговия с новородени, за които никой нищо не знае.

4. Кои ще проследи кървенето на майката след раждането, адаптационните процеси на новороденото в следродилния период? Екипите на спешна помощ сега след израждане на новороденото, стабилизират състоянието му, израждат плацентата и транспортират новороденото и майка му до АГ отделение за наблюдение. На кого ще оставяме пациентите си и кой ще носи отговорност за неблагоприятните усложнения в пуепериума?

5. Логистично реализиране на мануално асистираното раждане в домашни условия, приведено към нашата действителност, е на практика безумие. В някои развити европейски страни раждането в домашни условия се е превърнало в част от добрата акушерска практика, но е изключително добре обезпечено както в ресурсно отношение, като наличен медицински транспорт и широк набор от специалисти, очакващи евентуален неблагоприятен развой на събитията около самото раждане, така и чрез предварително здравно ограмотяване на родилките, осъществявано в хода на бременността.

В заключение бихме искали да изкажем мнение, че нито обществото ни, нито здравната ни система са достигнали етап от развитието си, в който биха могли да сведат до минимум щетите от евентуален неблагоприятен развой на събитията в хода на самото раждане. Следвайки здравия разум и преценявайки рисковете, свързани с раждането в домашни условия, към настоящия момент сме твърдо против въвеждането му. Ще защитаваме тази позиция до момента, в които се повиши качествено здравната култура на населението и се изготви подробен алгоритъм за действие на медицинските лица при всеки един от рисковете на нормалното раждане в домашни условия. Изготвеният подробен алгоритъм трябва да бъде предложен на задължителното му публично обсъждане със специалисти акушер-гинеколози и колеги от центровете за спешна медицинска помощ.

Независимо от факта, че отговорността за последствията от домашно асистирано раждане се носи от майката и от медика, асистиращ раждането, при намеса на нашите екипи отговорността за живота на майката и новороденото ще се поема от спешния екип и той ще понася негативите и наказателната отговорност при неблагоприятен изход.