Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Тревога в Европа

Тревога в Европа

На петото издание на Европейския ден за информираност относно антибиотиците (European Antibiotic Awareness Day) Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) огласи данни за развитието на резистентност към антибиотиците и употребата им в ЕС.

Развитието на резистентност продължава да бъде особено сериозен проблем на здравеопазването в европейски и световен мащаб. Не на последно място той е следствие от злоупотребата с антибиотици. Изнесените данни от ECDC сочат, че през последните четири години е налице тенденция за сериозен ръст на комбинираната резистентност към многокомпонентните антибиотици, прилагани при лечението на Klebsiellа pneumonia и E.coli в над една трета от страните в Европейския съюз и Източна Европа. От 25% до над 60% от случаите на инфекция на кръвта с Klebsiellа pneumonia в някои страни – членки на ЕС, се наблюдава комбинирана резистентност към многокомпонентните антибиотици. Възможностите за лечение на пациенти, инфектирани с бактерии, резистентни към многокомпонентните антибиотици, се ограничават до малък брой препарати от последно поколение. Изграждането на резистентност към антибиотиците представлява сериозна заплаха за здравето на хората в Европа, която води до увеличаване на разходите за здравеопазване, продължително хоспитализиране, неуспешно лечение, а в някои случаи – до смърт.

Д-р Марк Спренгер – директор на ECDC, заяви на пресконференция, организирана от ECDC и Европейската комисия в Брюксел: „Изнесените данни от ECDC за последните няколко години сочат, че е налице ръст на резистентността на грамотрицателните бактерии, каквито са Klebsiellа pneumonia и E.coli, което означава, че единствената възможност за лечение на пациентите, инфектирани с тези бактерии, са антибиотиците от последната линия –  например карбапенемите.”

Нещо повече, данните на ECDC показват значителен ръст в приложението на карбапенеми в страните от ЕС и Източна Европа в периода 2007–2010 г. Този ръст е следствие на растящата резистентност към многокомпонентните антибиотици при лечението на грамотрицателни инфекции, каквито са инфекциите на кръвта и пневмонията, тъй като  карбапенемите се прилагат често при лечението на тези инфекции. Процентът на резистентност на Klebsiellа pneumonia е висок и продължава да нараства в някои страни от ЕС.

Марк Спренгер добави още: „Все пак има и една добра новина. Резистентността на Staphylococcus aureus към метицилин бележи спад или се стабилизира в повечето страни от ЕС през последните години. Независимо от това трябва да запазим своята бдителност, защото в повече от една четвърт от наблюдаваните страни и преди всичко в Южна и Източна Европа резистентността на Staphylococcus aureus запазва ниво от над 25%.“

Във връзка с набелязаните от Европейската комисия мерки по повод на антимикробната резистентност, приети миналата година, г-жа Тестори Коги – генерален директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители” заяви: „За да постигнем успех при решаването на проблема за антимикробната резистентност, следва да подходим многостранно, като привлечем всички страни и лица, които имат отношение към този проблем, които са съпричастни в борбата с тази сериозна заплаха за здравето, всеки в своята област. Поради тази причина в планираните мерки няма йерархия, тъй като всички аспекти са свързани взаимно. Всички действия следва да се предприемат паралелно – разумното прилагане на антибиотици в хуманната и ветеринарната медицина, разработването на нови антимикробни продукти, превенцията на инфекциите.”

Робърт-Ян Смитс – генерален директор на „Научни изследвания и иновации” към Европейската комисия, подчертава: „Тревожният ръст на резистентността към антибиотиците, идентифициран от ECDC, насочи нашите научни и изследователски усилия към проблема. През настоящата година ние инвестирахме повече средства от когато и да е било в изследването на антибиотичната резистентност, за да продължим да се борим със смъртоносните инфекции. Съвместно със страните членки и индустрията ние работим за по-разумното използване на вече създадените антибиотици и спешно разработване на нови.”

Марк Спренгер (ECDC) добавя: „Решението на такъв комплексен въпрос, какъвто е резистентността към антибиотиците, изисква многостранния подход, заложен от Европейската комисия в програмата от мерки през миналата година. Всички ние трябва да продължим съвместните действия. Нещо повече, решаващи за успеха са обединяването на силите и нашата солидарност в борбата с тази заплаха. Световната здравна организация подкрепи тази инициатива. Подобни действия предприеха и в САЩ, Канада и Австралия. Където и да сме на тази планета, каквито и да са нашите занимания, всеки от нас има своята роля за запазване ефективността на антибиотиците. ECDC ще продължава да изостря вниманието към този проблем, като осигурява стойностни научни данни и дава своя принос за European Antibiotic Awareness Day.”

Последните данни за антибиотичната резистентност в Европейския съюз

Резюме на антибиотичната резистентност

  • Резистентността към антибиотиците е значим проблем за публичното здравеопазване в Европа и света и е породена в голяма степен от неправилното използване на антибиотиците. Като следствие от това пациентите, инфектирани с тези резистентни бактерии, често са резистентни към многокомпонентните антибиотици (multi-drug resistance) и разполагат с ограничени опции за лечение.
  • Антибиотичната резистентност е сериозна заплаха за публичното здраве в Европа. Тя води до увеличаване на разходите за здравеопазване, продължително хоспитализиране, безуспешно лечение и понякога до смърт.
  • През последните години в Европа се отчита ръст на антибиотичната резистентност и резистентност на грамотрицателните бактерии, каквито са Klebsiellа pneumonia и E.coli към многокомпонентните антибиотици.
  • През последните 4 години (2008–2011 г.) в повече от една трета от страните в ЕС и Източна Европа се наблюдава тенденция на значителен ръст на комбинираната резистентност на Klebsiellа pneumonia и E.coli. Комбинираната резистентност на тези бактерии се дефинира като резистентост към трето поколение цефалоспорин, флуороквинолон и аминогликозид.
  • Тенденцията на ръст на комбинираната резистентност означава ограничени опции за терапия на пациенти, заразени с резистентни към многокомпонентни медикаменти бактерии, напр. карбапенем. Карбапенемите са важен клас антибиотици от последната линия за лечение на грамотрицателни бактерии, резистентни към многокомпонентни медикаменти, напр. Klebsiellа pneumonia и E.coli – и двете обичаен причинител на пневмония и на уринарни инфекции. Процентът на резистентност на Klebsiellа pneumonia е висок, а в някои страни в ЕС продължава да нараства.
  • За разлика от горното през последните няколко години резистентността на Staphylococcus aureus (MRSA) е с тенденция на спад или стабилизилане в повечето страни на ЕС. Независимо от това MRSA остава над 25% в повече от една четвърт от наблюдаваните страни в Южна и Източна Европа.

Антибиотична резистентност в ЕС

Представените данни в настоящото резюме са събрани от EARS-NET, координирано от Европейския център за превенция на заболяванията и контрол (ECDC).

Klebsiellа pneumonia

Klebsiellа pneumonia е бактерия, която обичайно причинява грамотрицателни инфекции на уринарния и дихателния тракт, както и на кръвта. Лесно може да се разпространи сред пациентите в лечебните заведения чрез ръцете на здравния персонал. Често става причина за временно затваряне на болници.

Всеки пациент може да бъде изложен на риск от зараза с Klebsiellа pneumonia в здравно заведение, но това е особено тревожно за пациенти с отслабена имунна система, защото те са по-податливи към инфекции, причинени от тази бактерия.

Антибиотичната резистентност на Klebsiellа pneumonia е проблем с нарастващо значение за публичното здраве в Европа. През последните години в редица страни е налице значителен ръст на резистентността на бактерията към трето поколение цефалоспорин.

В ЕС резистентността към трето поколение цефалоспорин, флуороквинолон и аминогликозид или т.нар. комбинирана резистентност е често срещана при инфекции, причинени от Klebsiellа pneumonia, и нараства в редица европейски страни. Увеличаващият се брой бактерии с комбинирана резистентност означава, че за пациентите съществуват само няколко възможности за лечение, напр. с карбапенем.

През последните години се наблюдава ръст на резистентността към карбапенем – клас антибиотици от последната линия – в редица европейски държави. През 2011 г. процентът на резистентност на Klebsiellа pneumonia към карбапенем е над 15% в три страни, всяка от които е в Южна Европа.

Staphylococcus aureus (MRSA), резистентен на метицилин

MRSA е една от основните причини за инфекции, резистентни към антибиотици, и изисква съответно болнично лечение.

Данните за 2011 г., докладвани от EARS-NET, сочат, че процентът на резистентност намалява или се запазва в повечето европейски държави. Въпреки че тези изводи са повод за оптимизъм, MRSA остава значим проблем за публичното здраве, тъй като процентът на всички вътрешни инфекции със Staphylococcus aureus (на кръвта и на цереброспиралната течност) е 25% в осем от общо 28 държави, главно в Южна и Източна Европа. От съществено значение е стратегията на широка MRSA превенция и контрол в здравеопазването (спешните отделения, заведенията за продължително хоспитализиране и амбулаториите) с цел ограничаване на разпространението на MRSA в Европа.

Escherichia coli

Ешерихия коли е най-често срещаната причина за инфекции на кръвта и на уринарния тракт в болнични и комунални условия навсякъде по света.

Антимикробната резистентност на E. coli изисква по-голямо внимание, тъй като процентът на изолирана резистентност към традиционно прилаганите антимикробни препарати продължава да нараства в цяла Европа. Особено тревожен е ръстът на резистентност към трето поколение цефалоспорин, както и комбинираната резистентност. Последната показва тенденция на значителен ръст в периода 2008–2011 г. в редица страни.

Новини от Службата за обществени връзки и комуникации

Безопасност на пациента: доклад на Комисията за изпълнение на мерките в страните членки

На 15 ноември т.г. комисията публикува доклад за безопасността на пациента. Докладът се фокусира върху изпълнението на редица мерки за повишаване на безопасността на пациента, приети от страните членки през 2009 г. Безопасност на пациента означава пациентите да не се излагат ненужно на вреда или на потенциална вреда, свързани със здравеопазването, включително превенцията и контрола на свързани със здравеопазването инфекции. Заключението на доклада е, че страните членки са предприели редица мерки – например привличането на пациента по безопасен начин към политиката на общественото здраве и идентификация на компетентните за безопасността на пациента власти. Въпреки това следва да се положат по-големи усилия по отношение на пациентите, както и за професионално подготвени здравни работници. Докладът посочва също така, че икономическата криза е забавила осъществяването на набелязаните мерки поради промяна на приоритетите в общественото здравеопазване. Кризата не трябва да подкопава безопасността на пациента. Изследването показва, че между 13 и 16% от болничните разходи възникват в резултат на свързани със здравеопазването инциденти и заболявания. За превенцията и контрола на инфекциите, свързани със здравеопазването, 26 от 28 отговарящи страни са приложили съчетани мерки за превенция и контрол на такива инфекции, в преобладаващите случаи (77%) в контекста на национални/регионални стратегии и/или програми за осъществяване на мерките. Тринадесет страни членки са докладвали, че приемането на Препоръките е предизвикало инициативи във връзка с инфекциите, особено за прилагането на вътрешно секторни механизми, стратегии за мониторинг и оценка за превенцията и контрола на инфекциите, както и засилване на информационните кампании, насочени към здравните работници. Докладът показва също така, че редица региони се нуждаят от специално внимание. Наложително е да се положат повече усилия за осигуряването на адекватен по брой специализиран състав за контрол на инфекциите, който да бъде редовно обучаван и да отделя необходимото време за изпълнение на тази задача в болниците и другите здравни заведения. Необходимо е да се изградят адекватни основни структури за превенция и контрол, както и да се създадат такива практики в старческите домове и заведенията за продължителни грижи. Наред с това следва да се подобри предоставянето на информация на пациентите във връзка с инфекциите в здравните заведения, както и да се засили работата по привличането на пациентите за изпълнение на мерките за превенция и контрол на инфекциите.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.