Паразитните болести често стоят в основата на много соматични заболявания и са един от етиологичните им фактори. Общоизвестно e, че токсокарозата е една от причините за появата на астма, на кожни болести, повечето паразитози причиняват алергии, заболявания на храносмилателните органи, желязодефицитни анемии (анкилостомидози, трихоцефалоза и др.), очни поражения с понижаване на зрителната острота (токсоплазмоза, токсокароза) и т.н. Понастоящем паразитните болести поразяват предимно бедните слоеве от населението, живеещи при недобра хигиенна среда.
Много от паразитозите протичат с нехарактерна клинична картина или асимптомно, поради което лабораторната им диагностика е ключов момент в епидемиологичния надзор. От качеството на диагностиката зависи точното и своевременното поставяне на етиологичната диагноза и адекватното лечение с противоепидемични мерки.
Настъпилите у нас демократични процеси след 1989 г. и последвалите ги икономически промени – преход от планова икономика към пазарни отношения, наложиха реформи в различни области на нашия живот, включително и в здравеопазването.
През 1997 г. стартира здравната реформа в първичната, а от 2000 г. – и в болничната помощ. Към края на 2004 г. бе извършена реформа и в профилактичната здравна мрежа (ДВ, бр.40/2004 г.). Хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ) бяха реорганизирани в Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). По-късно на базата на структурни промени в РЦЗ и РИОКОЗ бяха създадени регионалните здравни инспекции (РЗИ).
Борбата срещу паразитните болести по хората в страната се ръководи от Министерството на здравеопазването – дирекция „Обществено здраве“ (ОЗ), респективно отдела по „Надзор на заразните болести” и отдела по Паразитология и тропическа медицина при НЦЗПБ, съобразно чл.5 на Правилника за устройството и дейността на НЦЗПБ. НЦЗПБ е специализиран орган на МЗ по проблемите на заразните и паразитните болести (методичен ръководител, база за СДО и Национален референтен център по лабораторна диагностика на заразните и паразитните болести).
Преди реформата в структурата на ХЕИ (до 2004 г.) имаше отдели по медицинска паразитология, които отговаряха както за диагностиката, така и за епидемиологията и профилактиката на паразитозите сред хората. Отделно към поликлиниките функционираха 15 консултативни кабинета по паразитни и тропически болести (КПТБ), които осигуряваха лечението и диспансеризацията на паразитноболните. По същото време към БАН функционираше първоначално (от 1954 г.) Централна хелминтологична лаборатория (ЦХЛ), която по-късно (1990 г.) стана Институт по паразитология и от 1995 г. прерасна в Институт по експериментална патология и паразитология (ИЕПП).
След създаването на РИОКОЗ останаха само 5 отдела по паразитология в областните градове: София, Варна, Пловдив, Бургас и Благоевград. В останалите РИОКОЗ бившите паразитологични отдели бяха трансформирани в сектори към отделите за противоепидемичен контрол. Работещите в РИОКОЗ кадри придобиха статут на държавни служители.
Днес в структурата на РЗИ има 6 дирекции, включени в 2 основни раздела (по обща и специализирана администрация). Паразитолозите са към дирекция „Надзор на заразните болести” (ДНЗБ), където останаха да функционират само 3 отдела по паразитология. В по-малките РЗИ паразитолозите станаха лабораторни лекари в отдел „Медицински изследвания” при ДНЗБ.
Основните дейности, които извършва дирекция „Надзор на заразните болести”, са: епидемиологични проучвания на случаи с инфекциозни и паразитни болести; упражняване на здравнопаразитологичен контрол над обектите от външната среда; организиране съвместно с ЛЗ лечение на заразените лица и мероприятия в ендемичните за геохелминтози населени места и в детски колективи; извършване на лабораторна диагностика на паразитозите по профилактични, епидемиологични и клинични показания и др.
Изследванията за паразитози основно по клинични показания се осъщствяват и от паразитологичните лаборатории на УМБАЛ, НЦЗПБ, МДЦ, СМДЛ, ДКЦ и в частните такива – около 77 на брой.
След реформата от 28 отдела по паразитология в ХЕИ останаха само 3 в РЗИ (Бургас, Варна и София). Силно впечатление прави увеличеният брой на административните и началническите длъжности в структурата на РЗИ (гл. секретар, 6 дирекции с директори и отделно началници на отдели) за сметка на оперативната и теренната дейност. Реформата в извънболничната помощ доведе до закриването на консултативните кабинети по паразитни болести на много места в страната. Понастоящем има 9 такива, от които 3 са в София, като някои от тях нямат договор с РЗОК. Диспансерното наблюдение и контролът върху паразитно болните бе възложен на ОПЛ. Реформирането на БАН доведе до закриване на ИЕПП и на практика до редуциране и разпиляване на ценни паразитологични кадри.
По времето на РИОКОЗ МЗ издаде редица нормативни документи, регламентиращи борбата с паразитозите. Въпреки значителния брой оргнизционно-методични документи основните проблеми при паразитната заболяемост в страната ни останаха нерешени в резултат на негативното отражение на здравната реформа.
- · Ликвидирането на паразитологичните отдели в ХЕИ в края на 2004 г. и превръщането им по време на РИОКОЗ (РЗИ) като част от т.нар. отдел „медицински изследвания” постави борбата с паразитозите у нас на функционален, а не на проблемен принцип. Здравната реформа в РИОКОЗ (сега РЗИ) лиши специалиста – паразитолог, от теренна работа и го превърна в „чакащ” за извършване на изследвания, ако го потърсят, а не като активно търсещ причинителя на паразитозата. Противоепидемичната дейност остана на заден план. Извеждането на голяма част от паразитологичните диагностични и профилактични изследвания (по Наредба №3/2007 г. за детските градини, Наредба № 26/2008 г. за детските ясли и Наредба № 15/2006 г. за работа в рискови обекти) в частни лаборатории затруднява своевременните противоепидемични мерки по отношение на паразитозите – отстраняване от работа в рискови обекти (детски заведения, хранителни, комунални) на откритите положителни за контактни паразитози, предписване на лечение, проследяване на санирането с контролни изследвания.
- · Силно бе редуциран съставът на паразитологичните кадри в РЗИ. Опитните и висококвалифцираните паразитолози напуснаха РЗИ (РИОКОЗ) и преминаха на работа в частни лаборатории. Сега в структурите на РЗИ работят само 19 лекари паразитолози, от които 5 са без специалност. Останалите паразитолози работят като лабораторни лекари в отделите за медицински изследвания. За сравнение ще посочим щатното разписание на отделите по медицинска паразитология при ХЕИ към 31.01.1998 г. Тогава то е включвало 169 души, от които 35 лекари, биолози – 2; сан. инспектори и мед. фелдшери – 25; мед. лаборанти – 83; мед. сестри – 2, санитари – 19,5, пробовземачи – 2,5 (Петров, П. и колектив, 1998).
- · Няма паразитолози в РЗИ на територията на 1/3 от страната, поради което откриваемостта на паразитозите е силно намалена – близо три пъти (от 5,81% за 1997 г. до 2,1% през 2010 г.). Без паразитолог на постоянен трудов договор (към август 2012), който да извършва лабораторна диагностика в РЗИ, са 11 (39,28%) от областите: Видинска, Добричка, Кюстендилска, Кърджалийска, Монтанска, Пазарджишка, Силистренска, Смолянска, Разградска, Търговищка и Ямболска.
- · Драстично намалява общият брой на изследваните за паразитози у нас лица (от 1 068 810 през 1996 г. до 493 143 през 2004 г.). От 2006 г. техният брой постепенно се покачва и достига до 737 999 лица (за 2010 г.) в резултат на наредбите на МЗ (№15 от 27.06.2006 г. и № 3/05.2007 г.), налагащи задължителни паразитологични изследвания за работещите в детски, комунални, хранителни и други обекти. Невъзможността на РЗИ да сключват договор с НЗОК отклонява пациентите към частните лаборатории. На практика техните добре оборудвани лаборатории с подготвени кадри за диагностика на паразитозите са принудени да бездействат. Нарастването на общия брой на изследваните за паразитози лица е преди всичко за сметка на профилактичните изследвания (88%), следвани от тези по епидемиологични (7%) и съвсем малко по клинични (5%) показания. Малкият относителен дял на изследванията по клинични показания се дължи на недостатъчната насоченост на ОПЛ към паразитозите и на ограничения им лимит от НЗОК за назначаване на медико-диагностични изследвания.
- · Ограничен е асортиментът на използваните диагностични методи при паразитозите в РЗИ. Преди здравната реформа в структурите на ХЕИ (сега РЗИ) за имунодиагностиката на паразитозите са прилагани най-малко 3 серологични теста (ELISА, РПХА и РИФ), но след нея и понастоящем (2010 г.) се работи предимно с 1 тест (ELISA) – 79.9%, и по-рядко с два (РПХА) – 0,1%. От цифрите е видно, че в много от инспекциите серологичните анализи се извършват спорадично, като през 2010 г. в 3 области няма регистрирано нито едно серологично изследване. Причината се крие в липсата на паразитологични кадри и в недостига на финансови средства за закупуването на съвременна апаратура и диагностични китове. По-богат асортимент на имунологични паразитологични изследвания има само в НЦЗПБ и в лечебните заведения на университетските градове (София, Пловдив и Варна), където се определят освен IgG и IgM, IgA антителата при токсоплазмоза и Уестерн блот като потвърдителен тест при ехинококоза, трихинелоза и токсокароза. В НЦЗПБ се извършва и ELISA IgG – Avidity при бременни жени със съмнение за остра токсоплазмоза. Подценяват се и санитарно-паразитологичните изследвания, видно от структурата на РЗИ – в дирекция „Лабораторни изследвания” фигурират отдели само за санитарно-микробиологични изследвания. Похвално е създаването на Национална референтна лаборатория по диагностика на паразитозите (НРЛ) при НЦЗПБ със Заповед (РД 09-415/04.06.2001 г. на МЗ), която осъществява външен лабораторен контрол над всички лаборатории, извършващи паразитологична диагностика, но за съжаление тази форма на контрол позволява изготвянето и на колективен отговор за резултатите. За в бъдаще би трябвало да се въведе и директен контрол върху качеството на диагностичния процес, избирателно от НЦЗПБ на място в съответните лаборатории на РЗИ, ЛЗ и др.
- · Ограничен е достъпът до специализирана медицинска помощ на суспектните за паразитози лица, особено за живеещите в отдалечените градски квартали и селски региони. Ниското заплащане на паразитологичните изследвания от НЗОК – на фекални проби за чревни паразитози (4 лв.) и особено на серологичните проби за тъканните паразитози (10 лв.) принуждава много паразитологични лаборатории да не сключват договор със здравната каса. Доказаните антитела (IgG, IgM, IgA) при съответната паразитоза изискват неколкократно проследяване в динамика, но скъпоструващите серологични тестове (около 70 лв. за една паразитоза) правят недостъпна тази медицинска услуга за по-голямата част от пациентите. От друга страна, паразитолозите, работещи в РЗИ и НЦЗПБ, нямат договор с НЗОК и пациентите трябва да си заплащат изследванията.
Късното диагностициране на паразитозите (вкл. и на вносните – малария, лайшманиози и др.) крие големия риск от тяхното разпространение, появата на тежки усложнения и летален изход.
- · Няма вече специалист паразитолог в МЗ към отдел ”НЗБ” при дирекция „ ОЗ”, който компетентно да ръководи специализираната паразитологична мрежа, да отговаря за нея, да координира, колаборира и да упражнява контрол за готовността на здравната мрежа по борбата с паразтозите. По финансови причини не се провеждат от МЗ редовно национални съвещания с паразитолозите от страната и нередовно се публикува от НЦЗПБ „Анализ на паразитната заболяемост сред населението на Р. България”. При социалнозначимите паразитози не се разработват и прилагат промотивни профилактични програми, с изключение на Националната програма за контрол на ехинококозата, която беше изпълнена половинчато.
- · ОПЛ нямат необходимата насоченост към паразитозите. От 2009 г. в програмата на лекарите, специализиращи „Обща медицина”, паразитните болести не са включени за задължително изучаване.
- · МЗ няма адекватна лекарствена политика към паразитозите, поради която в аптечната мрежа липсват много антипаразитни медикаменти (антималарийни, антицестодни, антилайшманийни и др.) и пациентите се принуждават към международен лекарствен туризъм.
- · Влошена е колаборацията, налице е слаба връзка и липса на взаимна информация между хуманни и ветеринарни лекари по проблемите на паразитозоонозите (ехинококоза, трихинелоза, тениидозо-цистицеркоза, токсоплазмоза, токсокароза и др.). Липсва информация за броя на кучетата и опаразитеността им с кучешка тения и други паразити, а така също за констатираната при месопрегледа опаразитеност по животните (домашни и диви). Преди реформите в здравната и ветеринарна мрежа такава информация имаше на базата на „Временни правила за оперативно взаимодействие между НАПС-НПО Ветеринарно дело, и МНЗ и техните поделения в окръзите”.
У нас са описани около 50 паразитни болести при човека. В анализите на НЦЗПБ за паразитната заболяемост сред населението в България през последните години се обсъждат около 23 вида паразитози, от които местни 17 (73,91%) и внасяни 6 (26,08%), като на задължителна регистрация и съобщаване подлежат 11. Данните за останалите видове паразитози се събират и обобщават от РЗИ и съобщават месечно в МЗ и НЦОЗА. Анализът по основни групи паразитози след здравната реформа показва, че се очертава трайна тенденция към снижаване на почти всички видове паразитози с изключение на висцералната лайшманиоза.
Според данните контактните паразитози (ентеробиоза, хименолепидоза, жиардиаза, урогенитална трихомоноза) са с трайна тенденция към снижаване.
Ентеробиозата е широко разпространена контактна паразитоза сред организираните детски колективи. Опаразитеността за цялото население в България показва 4 пъти снижение от 2,96% (2000 г.) на 0.74% през 2010 г. и над 3 пъти за децата от организираните детски колективи.
Хименолепидозата също показва тенденция към снижаване въпреки липсата на медикаменти за нейното ефективно лечение, като 75% от инвазираните лица са от детски заведения.
Жиардиазата (ламблоза) също бележи трайна тенденция към снижаване, макар че е контактна паразитоза и класифицирана като зооноза. Трудно обяснима е липсата на регистрирани случаи в 5 области на страната (Видинска, Ловешка, Монтанска, Пазарджишка и Разградска). Подобна е ситуацията и с урогениталната трихомоноза, която не подлежи на задължителна регистрация. Културелна диагностика при нея се извършва само в 4 области (София-град, Русе, Габрово и РЗИ в Благоевград).
Геохелминтози (аскаридоза, трихоцефалоза) също се приемат с трайна тенденция към снижаване. Повечето случаи на трихоцефалоза с малки изключения са регистрирани сред обитатели на социални заведения (основно в домове за умствено изостанали деца). Необходими са по-задълбочени проучвания за изясняване вида на причинителя, дали той е Tr. trichiura или се касае за зоонозния вид (Tr. vulpis и Tr. sius). Рязко е намален и броят на водените на учет ендемични за аскаридоза населени места от 781 през 2000 г. на 356 за 2010 г.
Паразитозоонози (ехинококоза, трихинелоза, тениидози, токсокароза) – също бележат тенденция към ограничаване.
Ехинококоза. Наблюдаваното намаление на заболяемостта от ехинококоза през последните 2-3 години не е реално и трудно може да се обясни като резултат от частичното изпълнение на профилактичната програма (само по медицинската част, без участието на ветеринарните специалисти). По-скоро то се дължи на слабата насоченост на ОПЛ към проблема ехинококоза, а така също и от понижаването на епидемичния надзор и откриваемостта на случаите в резултат на структурните реформи в РИОКОЗ и РЗИ. Няма и не може да има друго обяснение за резкия спад на заболяемостта от ехинококоза за регионите Пловдивски, Хасковски, Пазарджишки, Силистренски и др., които в предишните години постоянно са отчитали високи показатели. Високите обща заболяемост, относителен дял на детско-юношеската ехинококоза у нас в сравнение с другите европейски страни (16,49%) и безконтролното увеличаване на кучешката популация налагат продължаване на националната програма за контрол на ехинококозата и изпълнение на мерките за ограничаване на източника на инвазията, което е ангажимент на ветеринарните специалисти.
Трихинелозата също показва тенденция към снижаване. Регистрираните пикове в заболяемостта се дължат на трихинелозни взривове и епидемии. Икономическата криза, ниското ниво на здравна култура, допускането на бракониерство сред членовете на ЛРС, съчетани със слаб ветеринарно-санитарен контрол при месодобива, са основната предпоставка за трихинелозните заболявания сред хората.
Тениидози. Диагностицираните лица с говежда тения са силно намалели до 25 през 2010 г., като повечето от заболелите са консумирали телешко месо, заобиколило ветеринарно-санитарния контрол. Не са регистрирани случаи в 14 региона на страната, включително и в Шуменски, където преди години винаги е имало тениаринхоза. Заболявания от тениоза (свинска тения) по хората в България не са регистрирани от 1988 г. като местно заболяване, но са установени спорадични случаи на цистицеркоза при хората (през 2000 г., 2002 г., 2003 г. и 2010 г.), за някои от които се предполага, че заразяването е станало в чужбина. Наличието на цистицеркоза у хората говори за пропуски в надзора – т.е. че има източник на заразата, който не е открит.
Токсокароза. На този етап трудно може да се определи някаква тенденция, въпреки големия брой на свободно скитащите кучета, при малкия брой извършвани серологични изследвания (само в София и Пловдив) и отпадането на задължителната регистрация.
Опортюнистичните паразитози – бластоцистоза, криптоспоридиоза, пневмоцистоза, токсоплазмоза, висцерална лайшманиоза също са с тенденция към снижение, с изключение на висцералната лайшманиоза, при която има повишаване.
Бластоцистоза. Опаразитеността с B. hominis показва понижение от 0,86% за 2000 г. на 0,31% през 2010 г., с пикове през годините 2002, 2003, достигащи максимум през 2004 г. – 0,62%, и последващо снижение. За Плевенския регион тя е много по-висока – 3,5%. Очевидно съществуват диагностични затруднения, защото има региони, където въпреки големия брой изследвания не е открит нито един случай с бластоцисти. Диагностицираните случаи са предимно по профилактични индикации и представляват само малка част от действителната опаразитеност.
Криптоспоридиоза – с тенденция към намаляване на опаразитеността от 0,91% за 2000 г. на 0,53% през 2010 г. или общо за периода са открити само 19 положителни за криптоспоридиоза лица, от тях 4 са с HIV-инфекция. За съжаление диагностика е извършвана спорадично само в 7 (25%) области на страната, а през 2010 г. само в 3 – Перник, Пловдив, София-град + НЦЗПБ. Съществуват диагностични затруднения (недостатъчно внедряване на оцветителни методи или тестове за доказване на антигени на криптоспориди). Продължава липсата на клинична насоченост на ОПЛ, педиатри, гастроентеролози и др. към тази паразитоза и подценяването й като паразитозооноза от страна на РЗИ, които не извършват скринингови изследвания сред рисковите контингенти.
Пневмоцистоза. Не може да се определи тенденцията в опаразитеността поради малкия брой изследвания. През 2000 г. – 31, от тях 4 положителни (12,90%), асоциирани със СПИН, и за 2010 г. от 25 до 85 изследвани лица, и то само в 4 области на страната – Варна, Пловдив, София-град и Ст. Загора, а също и в НЦЗПБ. Явно има подценяване на проблема от страна на педиатрите и особено на неонатолозите в микропедиатричните отделения, а така също и от РЗИ, които нямат насоченост към рисковите контингенти.
Токсоплазмоза. Наблюдава се леко снижение на средните стойности за серопозитивността на населението в страната от 35,15% през 2000 г. на 32,48% за 2010 г., и в броя на съобщените в НЦОЗА случаи с остра токсоплазмоза – 37 за 2010 г. (към 136 за 2001 г.). Лош сигнал е фактът, че не са извършвани изследвания за токсоплазмоза през 2010 г. в 4 области – Видин, Силистра, Търговище и Хасково. Серологични изследвания за специфични антитоксоплазмени IgM антитела са проведени само в две области – Пловдив и София-град, което още веднъж потвърждава ограничените финансови възможности на РЗИ за серодиагностика на токсоплазмозата. У нас няма здравна политика по отношение превенцията на бременните от токсоплазмоза. Акушер-гинеколозите не назначават винаги серологични изследвания на бременните за тази паразитоза. Липсват регистрирани лекарствени средства у нас за лечението на пациенти с токсоплазмоза.
Висцерална лайшманиоза (ВЛ). От 1988 г. тя се завръща отново у нас. Тази тенденция продължава и до днес – ежегодно се регистрират заболявания сред хората и заболяемостта е неравномерна като брой случаи, но от фактически ендемични за заболяването региони. Динамиката на заболяемостта сочи тенденция към повишение. Липсват регистрирани лечебни препарати у нас за етиологично лечение, което може да доведе до фатални последици. Тя е типичен пример за опортюнистична и реемергентна паразитозооноза, която се нуждае от комплексни, широкомащабни и задълбочени научни проучвания.
Внасяни паразитози. Подобно на останалите европейски страни, така и в България ежегодно се регистрират случаи на внесени паразитози сред завръщащите се от тропически страни българи и пристигащи в страната чужденци. Този процес ще продължи и през следващите години, защото е свързан с непрекъснато разширяващите се международни връзки във всички области на живота. Прави впечатление постоянно снижаващият се общ годишен брой на изследваните за вносни паразитози, завърнали се от тропически страни (от 6,926 лица от 1997 г. на 440 през 2010 г. с открити опаразитени само 17), което е доказателство за крайно недостатъчната здравнопромотивна дейност от страна на РЗИ, ЛЗ и слаб контрол.
През последните години най-често изолираните причинители на паразитози, внесени от чужбина у нас, са тези на маларията и над 10 вида чревни паразити. Не са регистрирани автохтонни вторични огнища, а на опаразитените е проведено своевременно лечение.
Малария. След ликвидирането на маларията у нас (1965 г.) общият брой на случаите на вносна малария от 1966 г. до 2011 г. възлиза на 2978. Наблюдава се известно намаляване в броя на диагностицираните случаи на вносна малария през 2010 г. – 5 (1,42%), в сравнение с 2000 г. – 15 (1,79%).
Вносът на малария у нас ще продължи и в бъдеще, защото процесът е нерегулируем и зависи от ендемичния район и броя на рисковите контингенти. Петров, П. и Р. Курдова (2007) прогнозират, че у нас могат да се очакват локални епидемии със значителен брой случаи при съществуващите реални предпоставки. По-важните от тях са липсата на епиднадзор над влизащия рисков контингент у нас, отсъствието в аптечната мрежа на животоспасяващи препарати за лечение на резистентна тропическа малария, както и медикаменти за радикално лечение на тридневна малария. Анализът на маларийната ситуация в световен мащаб показва, че маларията разширява своя ареал, отбелязва нов подем и отново се завръща в Европа (Турция, Гърция, Русия и др.). Това налага засилване на контрола от страна на МЗ за готовност на здравната мрежа за борба с маларията.
Заключение. Извършената здравна реформа в България има негативно отражение върху борбата с паразитозите сред хората у нас. Наблюдаваната тенденция към снижаване на опаразитеността при почти всички паразитози не отговаря на действителността поради нарастващата бедност, влошената хигиена, постоянният внос на тропически паразитози, непрекъснато увеличаващият се брой на бездомните животни и ограниченият достъп до медицинска помощ. Паразити и паразитози по хората има, съществува скрита опаразитеност, но няма достатъчно специалисти паразитолози, които активно да ги открият. Трябва да се подобрят: регистрацията на паразитозите, кадровата политика и да се изяснят перспективите за бъдещото развитие на професията „паразитолог”. Крайно време е МЗ да направи цялостна оценка на резултатите от извършената досега здравна реформа в България и да потърси отговорност от РЗИ и ЛЗ за неизпълнението на препоръките и насоките, давани от НЦЗПБ към МЗ в ежегодните анализи на паразитната заболяемост. Необходима е стратегическа преоценка на здравната реформа и в областта на медицинската паразитология, респективно – паразитните болести.
Искам да споделя болката си и разочарованието от здравната „реформа“, която се гради вече няколко десетилетия.Това е проформа.Защо го казвам ! Защото съпругът ми има проблеми с простатата , направиха му изследвания, след което домашната лекарка прибра резултатите, за да се отчете в Здравната каса, без да му подсигури копие, подаде му направление за уролог и го изпрати по живо по здраво. А как ще отиде да го прегледа специалист без наличните кръвни изследвания? Това е едното, което ме притесни в безхаберието на ЕТ д-р…..Другото, което е направо отчайващо и подтискащо, че богатите ще живеят, бедните да мрат. Защо?! Защото едните имат пари за професори и доценти – т.е. за добрите специалисти ,могат да си „изберат“ екип за операция, а другите да търсят някой лекар, който случайно работи със здравната каса , да ама дали е специалист??? Попитах поне 3-4 професори и доценти – такса -50-60 лв, плюс допълнителни изследвания в частната клиника…. Отчайващо е , че някъде в малка държавица в ЦЕНТЪРА на ЕВРОПА , в 21 ВЕК има такова очевадно разделение на хората на БЕДНИ и БОГАТИ! А всеки като дойде на власт говори, че всичко се прави , за да се подобри живота на българина. Но само ние „отдолу“ знаем дали е така! Моля Ви госпожо Министър, разчитам, че поне Вие докато оглавявате МЗ, може нещо макар и мъничко да се промени и да се даде шанс на бедните и на средната класа да се лекува при добри специалисти и да не забравят господа професорите и доцентите, че може да имат още много пациенти, ако понамалят таксите си, а това може би ще стане с някакви регламентирани правила, въведени от съответната институция.