Д-р Савина Хаджидекова работи в Катедрата по медицинска генетика от 2001 г. Професионалните й интереси са в областта на вродените малформации, на изоставането в умственото развитие, на аутизма.
За пръв път тя въвежда микрочиповата технология за изследване на деца с тези проблеми.
Вродените малформации са един от сериозните медицински проблеми на развитите страни. Инфекциозните заболявания и гладът не са фактор за смъртност в тези държави. Актуалният здравен проблем в тези страни сега са вродените малформации, които запазват постоянен дял сред новородените. Тази патология заема най-много леглодни в детските отделения и струва скъпо на държвата и на обществото като цяло.
Какво се знае до момента?
От 3 до 5% от всички новородени в световен мащаб се раждат с някакви вродени малформации. Това сочи и статистиката у нас. Всяка година в страната ни се раждат около 70 хил. деца и около 2500 – 3000 от тях страдат от вродени малформации. Сред причините за подобна патология са инфекции, прекарани по време на бременността, лекарства, приемани от бременната. Възможно е тези заболявания да бъдат предизвикани от няколко фактора. В 60% от случаите обаче причината за състоянието остава неизвестна. Именно този таргетен контингент е нашата цел – децата с неясни малформативни синдроми.
С навлезлите вече в практиката цитогенетичен метод за пренатална диагностика и молекулярни изследвания като QF-PCR, общо взето, малък процент от случаите могат да бъдат изяснени. При цитогенетиката е налице предимството да виждаме всички хромозоми, но това са сравнително големи структури и не можем да откроим в детайли къде е дефектът. Ето защо случай с генетичен дефект може да бъде отчетен като нормален.
FISH (флуоресцентна ин ситу хибридизация) техниката например предлага висока разделителна способност, но ограничава, защото трябва да знаем какво търсим, за да го потвърдим. При случаите, в които не знаем къде е причината, методът няма да помогне.
Нови възможности за диагностика предоставят микрочиповете. Микрочиповият ДНК анализ прави скрининг на целия геном, и то в достатъчно голяма резолюция. Ако трябва да се изразя образно, това представлява своеобразна мрежа за мутации, която обхваща целия геном. С развитието на технологиите мрежата става все по-гъста и можем да открием все по-малки мутации.
В момента съществуват две различни платформи за микрочипов ДНК анализ в световен мащаб. Едната използва BAC (bacterial artificial chromosome) клонове. Другата платформа, която навлиза в момента и има още по-голяма резолюция, е на базата на олигонуклеотиди. С този нов метод можем да установим причината при 15% от случаите с неясна етиология.
Изследването с микрочип може да се направи на всеки етап от развитието, в който има ДНК. Първо на ниво ембрион – преди да се върне в матката, в случай, че става въпрос за ин витро техники. При тази т.нар. предимплантационна диагностика се взема един бластомер от ембриона (това не го уврежда, защото всички клетки в този момент са равностойни и след деление те заместват изгубената клетка). От взетата клетка се изолира ДНК. Тъй като генетичният материал е в малко количество, трябва да се намножи. Тогава се провежда микрочиповият ДНК анализ, който дава огромна информация за ембриона. А в бъдеще – с подобряването на резолюцията на метода – ще можем да знаем още повече, включително и за предразположеността на ембриона към хипертония, ракови заболявания, алергични заболявания.
Следващият етап е пренаталната диагностика. В този период се изследват хромозомите на плода с цитогенетичен метод или с молекулярни методи за моногенни заболявания. С микрочиповия ДНК анализ ще имаме всички предимства на цялостното геномно скриниране с достатъчно висока резолюция. И при доказване на дадено отклонение ще можем да прекъснем бременността и да предотвратим раждане на болно дете.
Следващата стъпка е постнаталната диагностика – ДНК анализ с микрочипове след раждането. За провеждането на това високоспециализирано изследване съществуват съответните индикации. Основният критерий за назначаването на изследването са вродените малформации и умственото изоставане при деца. Методът е високоинформативен и при изследване на злокачествени заболявания с оглед установяването кои гени са изгубени, кои се амплифицират и т.н.
За съжаление поставянето на диагноза при вече родени деца не означава лечение. И все пак в някои случаи изясняването на заболяването води до по-адекватна терапия. На базата на резултатите от този анализ можем да предложим по-адекватно генетично консултиране на родителите. Ако установим наследствен дефект, ще предприемем мерки за профилактика на следваща бременност. А това от своя страна ще има ефект върху цялото общество – и икономически, и социален.
В световен мащаб при изследваните с микрочипове деца с вродени малформации откриваемостта на причината е около 15-20%. При изследванията в нашата катедра сме постигнали 50% откриваемост. Това се дължи преди всичко на добрия подбор на пациенти, който е резултат на предварителна консултация с пациентите и с техните семейства. По време на тези консултации установяваме дали причината е генетична или не. Не прилагаме микрочипов ДНК анализ при пациенти, за които сме сигурни, че причината за заболяването не е генетична.
Нашите малки пациенти се насочват към Катедрата по генетика основно от педиатрите. Най-подходящата група за изследване са децата с комбинирани множествени малформации – с неясни малформативни синдроми, с идиопатично умствено изоставане и аутизъм.
Прилагаме микрочипов ДНК анализ от 2007 г. Това е скъпа техника – изследването на един пациент струва 2500 лв. На този етап няма как българските пациенти да си го позволят. Ето защо чрез участието си в различни проекти на различни институции осигуряваме финансирането на тази диагностична възможност. В рамките на два от големите проекти, които спечелихме, осигуряваме достъп на пациентите до микрочиповете. Единият проект е „Молекулно кариотипиране на пациенти с вродени малформации”. Другият е посветен на изследване на произхода на българите.
Смятам, че бъдещето на генетиката е в микрочиповете – технология, която вече се доказа, непрекъснато се развива и усъвършенства. Трябва да подчертая още, че медицинската генетика у нас е на световно ниво и всички методи и техники, които практикуват световните специалисти, се прилагат и у нас.
